Със съобщението на FDA и CDC за тромбози с ваксината на Johnson & Johnson става ясно, че макар и изключително редки, т.нар. венозни синус-тромбози (венозни синуси се наричат големите вени на мозъка) – при ваксината на Johnson & Johnson от около 1 на милион, при AstraZeneca – от 1 на 200 000, имаме един характерен за този тип ваксини проблем.
Той е изключително рядък, пренебрежимо малък, но изникват два въпроса:
1. Mога ли, ако желая (отново казвам – не мисля, че има нужда. Ако има, това са дамите под 55 годишна възраст, за другите хора риск няма) да поставя втора ваксина от друг производител и трябва ли две или само една доза?
2. Каква е всъщност причината за страничните ефекти?
По-важен е първият въпрос. Засега отговорът е – не се знае дали ваксините са взаимнозаменяеми, но се предполага, че да.
Затова и немската комисия по ваксините STIKO го препоръча като вариант за втора доза някоя от РНК ваксините - на Moderna и Pfizer.
Защо е така?
Всички ваксини – били те векторни или РНК – съдържат генетична информация за ключовия за залепването към клетките ни S (спайк) белтък на вируса SARS-CoV-2.
В РНК ваксините тази информация е във формата на РНК, опакована в мастни капчици.
Във векторните – във формата на ДНК във вътрешността на безвреден аденовирус.
И в двата случая тази генетична информация достига до клетките на тялото (например мускулниte на мястото на инжекция), нашите клетки произвеждат този спайк-белтък от генетичната информация на ваксината и го показват на имунната система.
Тoест и аденовирусната ваксина, и РНК ваксината са като различни коли, които возят почти един и същи товар. И ако разликата в опаковката при ваксините на Moderna и Pfizer е като между две леки коли, ваксините на AstraZeneca и на Johnson & Johnson се различават от тях както камион от автомобил.
От тази гледна точка не би имало проблем да се заменят.
Но има един капан – всяка фирма е направила мънички промени в генетичната информация на спайк-белтъка – между Moderna и Pfizer се предполага малка разлика; Johnson & Johnson са го попроменили, така че да е активен спрямо повече модификации; AstraZeneca също, много мъничко.
И това си е част от търговската конкуренция – да избереш най-добрия вариант. Вероятно тези малки промени и разлики от ваксина до ваксина няма да са фатални, белтъкът, кодиран от съответната ваксина е 99,9% един и същ, но все пак, в медицината и биологията понякога има парадоксални неща, които противоречат на логиката. Нужни са доказателства и ще бъдат получени, но съм почти сигурен, че ваксините ще могат да се комбинират.
Вторият въпрос - причините за редките тромбози и защо почти изцяло млади дами – е все още без отговор.
Знаем, че засегнатите развиват антитела срещу собствените си тромбоцити (кръвни клетки, залепващи местата на кървене), които предизвикват тромбоцитите да се залепват и запушват нормални съдове.
Дали причината е спайк-протеинът?
Фактът, че не всички ваксини предизвикват страничната реакция говори, че по-скоро не.
Но! Има един капан – при пациенти с COVID-19 този специален тип тромбози на мозъчните венозни синуси също е повишен.
Фактът, че две аденовирусни (векторни) ваксини имат този страничен ефект може да означава, че аденовирусните носители предизвикват проблема. Известно е, че те имат склонност да се залепват към тромбоцитите, както и че некачествено приготовление на аденовирусни проби (на ваксината в завода) може да доведе до тромбози в пациенти (установено е при ветеринарни ваксини).
Ако проблем е аденовируса, това е лоша новина и за ваксината Спутник V, която ползва частично същият аденовирус като въа ваксината на Johnson & Johnson.
AstraZeneca обаче ползва друг и има подобен проблем – възможно е, да е общ проблем на аденовирусите. Последният вариант е особеност на имунната реакция, която предизвикват аденовирусите в комбинация със спайк-белтъка. Очакваме отговора от науката.
И накрая моят апел – по-добре някаква ваксина, отколкото никаква ваксина. Никога не сме имали толкова ефективни ваксини, с толкова малко странични реакции. Ваксинирайте се, независимо с коя. Дори и с минимални проблеми, аденовирусните ваксини са изключително ефективни.
Авторът д-р Аспарух Илиев е ръководител на лаборатория в Университета в Берн, Швейцария.
Статията е публикувана с разрешение на автора.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Прост Човек
Последната теорема на Стивън Хокинг преобръща времето и причинността
Прост Човек
Разрязването на фотон на две създава безкраен рояк от частици
zlatkov
Учени сканират 74 милиона радиосигнала от междузвезден обект за признаци на извънземни технологии
Джендо Джедев
За срещата на Земята с Халеевата комета през 1910 г. някои са пили "противокометни хапчета"