Веднъж германският химик Кристиан Шонбайн намокрил с азотна киселина памучната престилка на жена си. За да изсъхне мокрото място той я слага до огъня. И ... избухва експлозия. Така открива нитроцелулозата, от която се правят взривни вещества, целулоид и много други.
Но Шонбейн влиза в историята не само с престилката на съпругата си.
През 1840 г. той изследва окисляването на белия фосфор и електролизата на водата и между другото получава озон.
Всъщност, за съществуването на озона се е знаело и преди - през 1785 г. Марин ван Марум пуска електрическа искра през кислород.
Но едва Шонбейн описва химическия метод за производство на озон и в същото време дава име на този газ. Източникът на вдъхновение е острата му миризма: "Озо" на гръцки означава "миришещ".
След силна гръмотевична буря може да се усети миризмата на този газ.
