Най-бързата свръхнова, виждана някога, стана от невидима до изключително ярка само за 2,2 дни. Това е първата от такива бързи звездни експлозии, наблюдавани достатъчно добре, за да могат учените да разберат точно как работят, съобщава NewScientist.

Свръхновата се нарича KSN 2015K и достига своя връх на яркост, а след това изчезва напълно за по-малко oт седмица, 10 пъти по-бързо от другите свръхнови с подобна яркост, при които това обикновено трае месеци.

Според международен екип изследователи най-вероятното обяснение е, че тя е обвита с газ и прах, които вече е изхвърлила и става видима едва след като прахът се изстрелва от ударната вълна на свръхновата.

Проучването е публикувано в списание Nature Astronomy.

Свръхнова се нарича гравитационният колапс на масивна звезда - 20 пъти и повече по-тежка от Слънцето - в чийто недра е свършило водородното гориво. Това е последният етап от нейния жизнен цикъл. След това свръхновата се превръща в огромен облак взривила се материя и в зависимост от нейната маса - неутронна звезда или черна дупка. Обикновено колапсът продължава доста дълго време - свръхновата достига своята максимална яркост в рамките на няколко седмици или дори месеци, но минава още много време, докато интензитетът на излъчването падне до минимум. 

Астрофизикът Армин Рест (Armin Rest) от Института за изследвания на космоса с помощта на космическия телескоп (Space Telescope Science Institute) в Балтимор, намери в данните от обсерваторията "Кеплер" свръхнова, която достига максималната си яркост за по-малко от 53 часа и затихва наполовина от тази светиност за 6,8 дни. По стандартите на свръхновите това е много бърз взрив.

^{Крива на яркостта на свръхновата KSN 2015K. Armin Rest et al., Nature Astronomy.}

Често бързите свръхнови са по-тъмни от техните дълготрайните свръхнови, което се обяснява с това, че звездата избухва само частично. Но KSN 2015K е почти толкова ярка, колкото обикновена свръхнова, така че се нуждае от друго обяснение.

Рест и колегите му успяват да направят снимки на свръхновата веднъж на всеки 30 минути, което я прави най-добре наблюдаваната от бързите свръхнови.

На базата на събрания материал екипът на Рест построява модел на експлозията на KSN 2015K. Учените смятат, че най-вероятно взривът е започнал като относително слаб, но след това някакво събитие е дало допълнителна енергия на свръхновата.

Предположението на изследователите е, че около два месеца преди избухването, регистрирано от "Кеплер", експлозия от по-малък мащаб е изхвърлила част от веществото от умиращата звезда. Изхвърлената материя образува около звездата сфера от плътен газ. Когато това се последва от истинската експлозия на свръхновата, външната ударна вълна се сблъсква с газовата сфера и генерира назад вълна, която увеличавае яркостта на свръхновата и ускорява нарастването на яркостта й.

Съществуват и други свръхнови, които не отговарят напълно на стандартните описания. През ноември 2017 г. учените описват "безсмъртната" свръхнова iPTF14hls, чиято крива на яркостта прилича по-скоро на кардиограма, отколкото на  класическата "кука". По време на наблюдението тази звезда избухва най-малко пет пъти - все още не е намерено обяснение защо

Още по темата

11/01/2018

Космос

Най-старото изображение на свръхнова е скална рисунка на 5000 години, намерена в Индия

11/01/2018

Космос

Причината за бързите радиоимпулси са екзотични източници с безпрецедентна мощност (видео)

09/11/2017

Космос

Звезда избухна, оцеля и експлодира отново след 60 години (видео)

12/10/2017

Животът

Взрив на звезда може да е дал начален тласък на еволюцията на прадедите ни