30 септември 2022
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

„Не гледай нагоре“: Холивудският филм илюстрира 5 мита, които подхранват отхвърлянето на науката

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 07 януари 2022 в 00:01 138884
Кредит: Pxhere

Всеки филм за бедствия изглежда започва с пренебрегване на учен. „Не гледай нагоре“ (Don’t Look Up) не е изключение – всъщност хората игнорират или категорично отричат ​​научните доказателства.

Леонардо ди Каприо и Дженифър Лорънс играят астрономи, които правят буквално разтърсващо за Земята откритие и след това се опитват да убедят президента да предприеме действия за спасяването на човечеството.

Това е сатира, която изследва как хората, учените, медиите и политиците реагират, когато са изправени пред научни факти, които са неудобни и заплашителни.

Филмът е алегория за изменението на климата, показваща как онези, които имат властта да направят нещо по отношение на глобалното затопляне, умишлено избягват да предприемат действия и как тези със собствени интереси могат да подведат обществеността.

Но също така отразява отричането на науката по-широко, включително това, което светът вижда с COVID-19.

Най-важната разлика между сценария на филма и действителната надвиснала над човечеството криза е, че макар отделните да са безсилни срещу връхлитаща към Земята комета, всеки може да има своя принос срещу изменението на климата.

Познаването на митовете, които подхранват отричането на науката, може да помогне.

Двама професори по психология и автори на книгата Отричане на науката: Защо се случва и какво да правим с него“ (Oxford Scholarship,  DOI:10.1093/oso/9780190944681.001.0001), в статия за The Conversation предствят няколко аспекта на отричането на науката.

Мит №1: Не можем да действаме, освен ако науката не е 100% сигурна

Първият въпрос, който президентът Орлийн (Мерил Стрийп) задава на учените, след като те ѝ обясняват, че комета се насочва към сблъсък със Земята е: „И така, колко сигурно е това?“ Научавайки, че сигурността е 99,78%, началникът на кабинета на президента (Джона Хил) отговаря с облекчение: „О, страхотно, значи не е 100%!“ Правителственият учен Теди Огълторп (Роб Морган) отговаря: „Учените никога не обичат да казват 100%“.

Това нежелание да се претендира за 100% сигурност е силата на науката. Дори когато доказателствата сочат ясно в една посока, учените продължават да проучват, за да научат повече. В същото време учените имат сигурни доказателства и действат според тях. Вече има неоспорими доказателства, че изменението на Земята се променя по опасен начин, тъй като на човешката дейност, особено на изгарянето на изкопаеми горива, и това става в продължение на много години.

Когато политиците заемат позицията „да изчакаме и да видим“ към изменението на климата (или „да поседнем и преценим“, както се казва във филма), предполагайки, че им трябват повече доказателства, преди да предприемат каквото и да е действие, това често е форма на отричане на науката.

Мит № 2: Смущаващите реалности, описани от учените, са твърде трудни за приемане от обществеността

Заглавието „Не гледай нагоре“ описва това психологическо затрудение да се възприеме реалността и как някои политици удобно го използват като извинение за бездействието си, като същевременно преследват собствените си интереси.

Тревожността е нарастваща и разбираема психологическа реакция на изменението на климата. Изследванията показват, че има стратегии, които хората могат да използват, за да се справят ефективно с климатичната тревожност, като например да се информират по-добре и да говорят за проблема с други хора. Това им дава начин да контролират тревожността си, като в същото време предприемат действия за намаляване на рисковете.

Международно проучване от 2021 г. установи, че 80% от хората наистина са готови да направят промени в начина, по който живеят и работят, за да помогнат за намаляване на последиците от изменението на климата.

Мит №3: Технологиите ще ни спасят, така че не е нужно да действаме

Често хората искат да вярват в резултат, който предпочитат, вместо да се изправят срещу реалността, за която се знае, че е истина, реакция, която психолозите наричат мотивирано разсъждение.

Например, вярата, че едно-единствено технологично решение, като абсорбирането на въглерода, ще коригира климатичната криза без необходимост от промяна в политиките, начина на живот и практиките, може да се основава повече на надежда, отколкото на реалността. Технологията може да помогне за намаляване на въздействието ни върху климата. Обаче изследванията показват, че напредъкът е малко вероятно да стане достатъчно бързо.

Надеждата за такива решения отклонява вниманието от значителни промени, необходими в начина, по който работим, живеем и се забавляваме, и е форма на отричане на науката.

Мит № 4: Икономиката е по-важна от всичко, включително предстоящи кризи, предсказани от науката

Предприемането на действия за забавяне на изменението на климата ще бъде скъпо, но бездействието води до огромни разходи - както загубени животи, така и имущество.

Например цената на последните горски пожари в Западните щати на САЩ. В окръг Боулдър, Колорадо, са опожарени близо 1000 къщи на 30 декември 2021 г., след горещо, сухо лято и есен и почти без дъжд или сняг. Проучване на пожарите в Калифорния през 2018 г. – поредната гореща и суха година – когато град Парадайз изгоря, оцени щетите, включително здравните разходи и икономическото влияние, на около 148,5 милиарда долара.

Когато хората казват, че не можем да предприемем действия, защото действията ни струват скъпо, те отричат ​​цената на бездействието.

Мит № 5: Действията ни винаги трябва да са в унисон с нашата социална група

В едно политически поляризирано общество хората може да се чувстват притиснати да вземат решения въз основа на това, което тяхната социална група вярва. В случая на доверието в науката, това може да има ужасни последици – както светът видя с пандемията COVID-19. Починаха много хора от COVID-19, заради много активни групи хора, които първо омаловажаваха опасността от коронавируса, а после разубеждаваха другите да не се ваксинират.

Вирусите не обръщат внимание на политическа, социална или национална принадлежност, както и променящия се климат. Повишаването на глобалните температури, вле по-мощните бури и повишаването на морското равнище ще поставят в опасност всички.

Как да се борим с отричането на науката – и изменението на климата

Комета, насочена към Земята, не оставя много възможности за действие за обикновения човек, но това не е така с изменението на климата. Хората могат да променят собствените си практики, за да намалят въглеродните емисии и, което е важно, да оказват натиск върху лидерите в своето правителството, бизнеса и индустрията да предприемат действия, като например намаляване на използването на изкопаеми горива, преминаване към по-чиста енергия и промяна на селскостопанските практики за намаляване на емисиите.

В своята книга двамата професори по психология - Гейл Синатра (Gale Sinatra) и Барбара Хофер (Barbara K. Hofer) - обсъждат стъпките, които отделни лица, преподаватели, научни комуникатори и политици могат да предприемат, за да се изправят срещу отричането на науката, което не позволява да продължин напред по този задаващ се проблем. Например:

  • Да проверим собствената си мотивация и възгледи относно изменението на климата и да останем отворени за научни доказателства.

  • Преподавателите могат да научат учениците си как да получават научна информация и да я преценяват.

  • Научните комуникатори могат да обяснят не само какво знаят учените, но и как са го научили.

  • Политиците да вземат решения въз основа на научни доказателства.

Като учени, които работят, за да помогнат на хората да вземат разумни решения относно сложни проблеми, авторите насърчават хората да търсят новини и научна информация от източници извън своята собствена социална и политиеска група.

"Излезте от социалния си балон и слушайте и говорете с другите. Погледнете нагоре", завършват Гейл Синатра и Барбара Хофер.

Гейл Синатра, професор по образование и психология, Университет на Южна Калифорния и Барбара Хофер, професор по психология, Мидълбъри

Тази статия е препубликувана от The Conversation под лиценз Creative Commons. Прочетете оригиналната статия.


zuljin
Рейтинг : -12194
11.01 2022 в 12:09 4
+ 0
- 2
Филмът е направен баш за такива ретарди... Вероятно Мангъра в момента си пуши пурата в Дубай, докато Черепа му лъска обувките с носната си кърпичка.
+ 4
- 3
Щом сте готови да повторите мнението на 0.1% от учените, които казват нещата, които ви отърват, значи сте част от проблема, прители овчари. Вярвате на платените учени, които са малък процент, но пък са много гръмогласни. Мангъров е точно такъв пример - казва нещата, които хората искат да чуят и които ще го заведат в някое телевизионно студио.

Понеже ви липсва мозъчен капацитет, се ориентирате по това, което ви се струва по-малко страшно (розовите очила) и повтаряте тъпотиите на експлоататорите.

Приятелю овчар - глобалните климатични промени са факт от живота за островните нации, които буквално потъват, за 80% от популацията на САЩ, които са били в досег с екстремно време миналата година, както и за жертвите на наводнения и урагани по цял свят. По дяволите - имаше торнадота по черноморието. Бива, бива главата в пясъка, ама хайде върни се в истинския свят.

Спокойно, сам ще се убедиш. Ако не се удавиш в някое наводнение. Ти може и да си неспасяем, ама помисли за децата си, внуците...
yoghurt
Рейтинг : 11401
09.01 2022 в 10:40 2
+ 4
- 3
Когато не се адресират еднакво научните притеснения на мнозинството, а вместо това се повтарят тези, доказани единствено чрез заинтересовани за определвн резултат проучвания, както впрочем е ситуацията в науката не от вчера, диалогът е обречен и е ненужно въобще да се дискутира. Започваме да живеем в ехо-камери, построени от само част от фактите, от които днешната наука е зарината . Губим способността за откриване на смисъла в купата сено на информацията, а науката се превръща в мнение. В случая, притесненията на 70% от българите относно скорострелната кампания за ваксиняция са доста конкретни и научни, но когато са заметени под килима по такъв начин, е нормално в обществото ни да има поляризация и първосигнална реакция според типологията на хората.
Такива филми какво правят - дали случайно помагат в интеграцията на полюсните мнения? Или вместо това зареждат с още повече срам и вина чуждата теза? Е, в такъв случай може ли да твърдим, че специално този филм, абстрахирайки се от мултимилионнито му финансиране - да го приемем за частен случай - цели да сближи тезите и да потърси решение на проблема? Или търси още по-голяма диаметрална опозиция на едните срещу другите?
Впрочем, трейлърът му е прекрасен и забавен, но самият филм е достоен наследник на сталинистките и фашистките пропагандни материали - достатъчно е човек да попадне на няколкоминутната тирада на Ди Каприо в бяс представен като справедлив. Паралелите с френската революция и “справедливият бяс” са комични. Тук не адресираме въобще проблемите, не става дума дали са валидни или не - дали обществото има нужда от активизъм и “спасители” - много точна е дисекцията на днешното медийно було което сами си навличаме на главите.
Ако някой се съмнява в политиката, заменила не само науката, но и изкуството, нека проследи колко “Оскари” ще спечели този филм догодина ( : .
zuljin
Рейтинг : -12194
08.01 2022 в 23:18 1
+ 3
- 4
Много е добре да се говорят митове и басни като тази за глобалното затопляне, а истинските проблеми като амазония да се замитат под килима поради бизнес интереси... филма илюстрира точно това!!! те така ще се затрием, от алчност!!!
 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.