19 ноември 2019
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Невроикономиката: Как хората взимат решения. Пари или справедливост

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 21 ноември 2015 в 15:41118571

Защо хората действат ирационално? Възможно ли е да се промени поведението на човека от външно влияние върху различни области на мозъка? На тези и други въпроси отговаря една млада наука - невроикономиката.

Невроикономиката съчетава психология, икономика и неврофизиология. Тя разглежда процеса на вземане на решения при избора измежду алтернативи, разпределението между риск и възнаграждение.

Естествено вземането на решения и въобще поведението на биологичните системи се разглежда на няколко нива - биохимическо ниво, генетично, етично и т.н. Амбицията на невроикономиката е да обедини тези нива и да предложи обща теория на поведението.

Способността за вземане на решение е ключов параметър на поведението, който разделя живите от неживите системи.

Играта "Ултиматум": Чувството за справедливост взема превес над рационалните решения 

Едно от първите изследвания на невроикономиката са проведени именно с игра за пари. 

Вероятно мнозина ще предположат, че хората ще постъпят рационално и ще вземат каквато и сума да им се предложи - все пак дори и 1 долар е повече от нищо. Но се оказва, че повечето не се съгласяват, ако им се предложи по-малко от 20-30% от сумата. Според изследване със същата игра сред някои африкански племена, хората масово се отказват при суми по-малко от 30-40%, дори ако отказаната сума е равна на тримесечния им доход.

Учените се опитали да регистрират мозъчната дейност, когато на хората се предлага несправедлива сума пари. Те открили, че се активират области от главния мозък, свързани с рационалното вземане на решения, както и области в мозъчната кора - т.нар "инсула" (Insular cortex), свързана с емоциите. Когато някой човек откаже сумата, у него е особено активна тази област на мозъка. Това е емоционалната област на кората на главния мозък, която се активира, когато чувстваме болка и когато чувстваме отвращение. Това означава, че у човек възниква някаква емоционална реакция към несправедливостта и колкото е по-силна тази реакция, толкова е по-голяма вероятността хората да откажат тези пари.


Можем ли да въздействаме на тези области на главния мозък и да променим поведението на хората?

Да, и това вече е правено с помощта на магнитно поле, с т.нар транскраниална магнитна стимулация. Изследователите се опитали да повлияят на префронталната кора, която е отговорна за рационалното човешко поведение. Те открили, че ако временно се потиснат тези области, хората започват да приемат несправедливата оферта. Тоест, ако обикновено отказват в 90% от случаите, след магнитното въздействие започват да се отказват само в 60% от случаите. Все пак, на въпроса смятат ли подялбата за справедлива и тези, на които е въздействано с магнитно поле, и тези, на които не е отговаряли, че не е справедливо. Това означава, че мнението им си остава същото, но външното въздействие (чрез транскраниална магнитна стимулация) е повлияло на взимането на решение и ги е накарало да постъпят по друг начин. 


Препоръчани материали
Любомир Пировски 21.11 2015 в 16:16 1
+ 6
- 2
Пировски Л.Т., Фитопсихофармакология на човешкото поведение, XXIII Международна научна конференция на Съюза на учените Ст. Загора,2013г., 23rd International Scientific Conference, 2013, of the Union of Scientists in Stara Zagora „ Challenges for scientists in relation of the new program for science and innovation of EU HORIZON 2020 „"Science & Technologies" journal. - sustz.com
vol.ІІІ , number 1 ,2013, Medicine

Фитопсихофармакология на човешкото поведение
Любомир Т. Пировски
Държавна психиатрична болница «Д-р Г.Кисьов» гр.Раднево

Behavior Phyto-Psycho pharmacology
Lyubomir T. Pirovski
DPH ’’D-r G.Kisiov’’ Radnevo, Bulgaria
Abstract: By neurophysiological mechanisms associated with Uhtomski dominant defining the vector of the human behaviour and through scientific classification of medicinal plants and phyto products from them (including own experi-ments) in the main psychopharmacological drug groups by their international classification, modifying in stages the available Dominant in the human brain as well as the perception, feelings, thoughts and behavior in conditionally healthy people or patients, the phyto-psycho-pharmakology as a holistic systematic way of thinking and therapy is a good modern tool to make informed choices and consciously manage our own human behavior as a process of active interaction between the person and the biosocial environment and for useing the mental reserves for health and self-improvement.
These skills and techniques are combined on a present level by the use of "pharmaco-taksonomic" and "bio-psycho-social" systems approach.

Днес по легален или нелегален начин, човек може да намери стотици психоактивни вещества(в т.ч. и растителни), чийто обща способност е да променят нивото на наличност в мозъка на невротрансмитерите(предимно допамин), водещо до бързо, в момента и без дълги усилия, изживяване на удоволствия, без значение или поради незнание, че това води до грубо нарушаване на финно балансирания механизъм на нормалното човешко поведение и физиологично и социално здраве. На фона на „бойното поле наречено човешки мозък”(1) употребата на такива вещества променящи поведението, мислите, чувствата и възприятията на все по-голям брой(над 36%) млади и незрели хора, е и мощно оръжие както във финансово така и в политическо и идеологическо отношение.
Цел на изследването: Предоставяне възможност, научна информация и системен холистичен начин на мислене на всеки човек, особено при нормално състояние на условно здраве, по свое желание(т.е. осъзнато знание за мотивите и за борбата между тях раждаща решение за действие) и с активна воля (т.е. потребност за преодоляване на препятствия по пътя към целта, доставящо удолетворение и положителни емоции), съзнателно да управлява своето поведение и да използва резервите на психиката си за самоусъвършенстване и здраве.
Материали и методи: Изполваните материали и методи са от психологията и психотерапията на човека, от потребностно-информационната теория за висшата нервна дейност (Симонов П.В.), от теорията за функционалните системи (П.К.Анохин), от рецепторната теория за взаимодействието и преразпределянето на рецептори, невротрансмитери и хормони регулиращи информационните и енергийните процеси във функционалните системи в организма, от фармакологията, фитотерапията, фармакогнозията и технологията на галенови лекарствени продукти, хранителни добавки и функционални напитки, обединени на съвремено ниво чрез концепцията за „психоунитропизъм” (дозозависимо еднопосочно действие на психотропни вещества върху системната адаптивна дейност на главния мозък, независимо от тяхната групова или химическа принадлежност) (8), и “фармакотаксономичен”(16) и „био-психо-социален” системен подход.
Резултати и обсъждане: Човешкото поведение(13) е начин на съществуване на живия организъм, на Аз-ът, на реагирането му на външни стимули и напрежения,които възникват у самия него при когнитивния дисонанс предизвикан от едновременното поддържане в Аз-а на две различни, несъвместими, вярвания,убеждения, идеи, мнения(19). Човешкото поведение е процес на активно взаимодействие между личността и социалната среда, активна дейност, понякога изразявана и чрез „бездейственост” (т.е.психическа активност на личността с параметри свързани със силата и продължителността на процеса вътрешно задържане), свързани с ценностните ориентации на личността към различни обекти, цели и средства за тяхното реализиране. Функционалната единица на поведението е поведенческият акт, който започва с нарушаване на равновесието вътре в организма и завършва с неговото възстановяване ( свързан е с неосъзнат или осъзнат въпрос защо? е необходимо нещо да се прави). От физиолого-кибернетично гледище в поведенческият акт като „единица” на дейността, се разграничават пет основни стадии: 1.аферентен синтез – приемане и преработка на информацията,предшестваща вземането на решение, необходима за организиране на най-адекватен при дадените условия приспособителен акт – кой, защо, какво, кога, как, къде, колко да се прави? Според нас, психофизиологичните му механизми са Доминантата на Ухтомски и условният рефлекс, които се допълват образувайки единен интегративен комплекс – функционална организационна единица на поведението. Доминантата на Ухтомски е времено господстваща рефлекторна физиологична система, функционално обединяваща различни нервни центрове от гръбначния мозък, подкоровите структури или кората на главния мозък, със задължително първично огнище на възбуда в един от отделите на централната нервна система, насочваща работата на нервните центрове в дадения момент и определяща вектора на поведение. Формираната Доминанта има четири типични свойства: 1. устойчива възбуда, 2.повишена възбудимост благодарение на която възниква основното свойство на доминантата, а имено - 3. способност към сумиране на най-различни дразнения с участието на хипокампа в мозъка можещ да реагира на сигнали с малка вероятност на реализация, и 4. изразена инерционност(20,21,12). Синтеза между механизмите на Доминантата и тези на формирането на условния рефлекс дава двата фактора необходими и достатъчни за целенасоченото поведение: първият - неговият активен, творческо-изследователски характер (от доминантата) и вторият – точното съответствие на обективната реалност (от утвърденият тясно специализиран условен рефлекс). В състава на аферентния синтез влизат като компоненти: доминираща мотивация, обстановъчна аференция и паметта. За аферентния синтез от особено значение е и състоянието «сън», когато става активно преработване и реорганизация на получената информация с цел възстановяване на информационния капацитет на паметта и на емоционалното равновесие (делта-сънят има най-голямо значение за това). Неврохимичните механизми на съня са свързани с повишаване на съдържанието на задръжни медиатори (серотонин, гама-аминомаслена киселина, делта-сън-индуциращ пептид, субстанция Р, мурамил-пептид)във фазата на бавния сън, и натрупване на катехоламини във фазата на бързия сън и бодърстването. 2. формиране на действието и на ”акцептор на действието” - апарат за пред-сказване и оценка на резултатите от действието преди извършването му (кой, как, защо, колко?), съгласно функционалните системи на П. К. Анохин. 3. резултати от действието свързани с обратната аференция (какво?). 4. обратна аференция между действието и ефекта от него - поведенческият акт става стройна система заедно с оценката на резултатите от действието в акцептора. 5.”разсъгласуване” между цел и получен резултат, при което емоционалният фактор „удолетвореност - неудолетвореност” е допълнителен стимул за търсене на нови, по-адекватни цели на програмата за аферентно действие. Биохимичният и фармакологичен механизъм за това са Мозъчните неврохимични системи за самостимулация чрез удоволствията - инструменти на еволюцията чрез “награда” за целесъобразен и полезен за оцеляването и развитието избор или чрез “наказващите”отрицателни психосоматични сигнални реакции, превърнали се от физиологични реакции(стрес) в мотивационни доминанти и състояния(дисстрес), водещи до психосоматичен риск и дезадаптация (16).
Психофизиологичното и психофармакологичното холистично въздействие в контролирани от вън условия или при мотивиран доброволен самоконтрол върху тези пет основни стадии на поведен-ческия акт, едновремено или само върху някои от тях, е холистичният метод за предизвикване на желание (осъзнато или неосъзнато) и създаване на възможност, човекът съзнателно да управлява своето поведение, или за успешно лечение и социализация на пациентите с психосоматични синдроми и заболявания. Според нас, управляването на поведенческият акт като адаптационна реакция, при всички случаи трябва да започва с пренасочване и намаляване устойчивостта и силата на повишената възбудимост в рефлекторните системи в мозъка от съществуващата Доминанта на Ухтомски, последвано от целево създаване на нова Доминанта, разположена най-напред на нивото на временна координация на функциите – в периода на т.н. “еластичност на ЦНС”. Инстументът за това е холистичният подход, включващ и фитопсихофармакологичните комплексни препарати с тяхното многостранно и едновременно повлияване на най-важните жизнени системи в организма и възможност за едновременно регулиране на задръжните и възбудните процеси в мозъка. При това „дейността на човека се определя от доминантните тенденции в структурата на личността” (Е. Фромм, 1990), а „целостността на личността (К Г. Юнг) е постигната, когато главните двойки противоположности са относително разграничени, т.е. когато двете части на цялостната психика, съзнание и несъзнавано, са свързани една с друга и са в активна връзка по пътя към индивидуация”(6). Нервнофизиологичните механизми за това доминиране са свързани също с Доминантата на Ухтомски.
Човешкото поведение е сложен психо-био-социален процес, затова от огромно практическо значе-ние е поетапното психофизиологично разбиране, оценяване и регулиране на поведението. В това се крие принципната невъзможност за създаване на един регулатор – “панацея” за много различни видове поведение едновременно, или за един вид поведение в различни условия. Обективно е необходим холистичен подход, обхващащ както средствата на психотерапията, хипнозата, самовну-шението, автогенния тренинг и физиотерапията, така и препарати за поетапно пренасочване и намаляване устойчивостта и силата на съществуващата доминанта и създаване на нова. Такива много важни и сравнително безвредни са фитопсихофармакологичните препарати(и растенията за тях) въздействащи на централната нервна система и периферната нервна система и модифициращи (чрез невротрансмитери, невромодулатори, хормони и ензими) възприятията, чувствата, мислите и поведението при условно здрави хора или при пациенти. За фитопрепаратите от значение е правилният подбор на растенията и технологиите за производство им от тях, съобразно природоклиматичните, агроекологичните и икономическите условия на България, което е възможно и оптимално само чрез „фармакотаксономичния” метод, базиран на системния подход(16). С оглед на това, в основните психофармакологични лекарствени групи на международна квалификационна схема ние „вмъкнахме” съответните лечебни растения и фитопродукти от тях(вкл.и собствени екпериментално получени). Пълен обзор за това е даден в нашата дадена за печат книга от 2012 г.: Любомир Т. Пировски «Фитопсихофармакология на човешкото поведение».
Тук ще посочим само няколко примера:
1. Фитопрепарати – невролептици, действащи подобно на хлорпромазина са от растенията: Валериана (Valerianа oficinalis L.); Решетка (Carlina vulgaris L., Carlina acaulis L., Carlina acanthifolia All.); Passiflora incarnata L.; Лайка (Matricaria chamomilla L. (22) и др. Растителните невролептици действащи подобно на резерпина: Зимзелен малък (Vinca minor L.); Лечебна овчарка, Чобанка, Лопуш (Petasites albus L., Petasites hybridus L.) Дяволска уста (Leonurus cardiaca) и др.
2. Антидепресанти – от фитопрепаратите от тази група са известни „Esbericum”, „Removit” и „Pefla-vit C”, съдържащи екстракт от Жълт кантарион (Hypericum perforatum L.), както и растението хиперакумулатор на Литиеви соли Мерджанче (Lycium chinensis Miller) (5,4)
3.Транквилизатори(фитопрепарати–анксиолитици)действащи подобно на диазепама са от растенията: Amorpha fruticfsa L.; Калуна (Calluna vulgaris L.); Бутрак (Xanthium strumarium L); Хмел (Humulus lupulus L.); Centranthus rubber (12) и др. Фитопрепарати с антистресов ефект, подобря-ващи възстановителните функции на съня и синхронизацията в работата на различните мозъчни участъци са и от седативните растения със: бета-адреноблокиращ ефект: Arnica mfntana L.; Бял блатен смил (Gnaphalium uliginosum L.); съдържащи гамааминомаслена киселина:Astragalus и др.; с холиномиметичен ефект: Лечебен жаблек (Galega officinalis L.); Коприва обикновена(Urtica dioica L.); Лютива тлъстига (Sedum acre L.); ароматични растения с успокояващ и сънотворен аромат : Обикновен риган (Origanum vulgare L.); Градинска мащерка (Thymus vulgaris L.); Обикновен здра-вец (Geranium macrorrhizum L.) и др.; ароматични растения – адаптогени: Лютива мента (Mentha piperita L.); Чесън (Allium sativum L.) и др.; ароматични растения със стимулиращ аромат: Вратига (Chrysanthemum vulgare Bernh.); Калина, Офика (Sorbus aucuparia L.) и др. .
4.Психостимулатори наричани още психотоници, психоаналептици, психоенергетици, централни стимуланти (24) удачни за използване при създаването на нова, определяща вектора на поведение целесъобразна доминанта: някои холиномиметици (растителните-галантамин и физостигмин); и ноотропните средства и средствата на метаболитната терапия - „еуметаболизаторите- пираце-там; Фитопрепарат”FAE”- собствен патент за изобретение BG № 60639 В1 /1997; алкалоидът Винкамин от Vinka minor L., Apocinaceae; Винпоцетин (Кавинтон); Ницегролин; Оротова киселина; Никотинова киселина (vit.PP); Органични киселини; Рибофлавин (vit.B2); Токоферол (vit.E); Полиненаситени мастни киселини (vit.F).; и др.(11) Растителни ноотропи са: Жен шен ( Panax ginseng C.A.Mey); Златен корен (Rhodiola rosea L.); Maackia amurensis=Cladrastis amurensis Rupr. Et Maxim.; Зимзелен (Vinka minor L., Apocinaceae ). Растенията за фитопрепарати – стимулатори на централната нервна система, са: Strychos nux-vomica L., Loganiacae; Securinega suffruticosa Pall.; Челядник (Echinops ritro L., Echinops sphaerocephalus L.) (7). Тонизиращи растения за фитопрепарати с бета-адреностимулиращо действие са: Китайски чай(Thea sinensis L.); Coffea arabica L.;Theobroma cacao L.;Бодливолист джел = Кошличато-бодлива зеленика (Ilex aquifolium, Aquifoliaceae). Растения с адреномиметично, стимулиращо действие са :Тлъстига (Portulaca oleracea) Ефедра (Ephedra distachya L.); Sida spinosa L.; Копитник европейски(Asarum europeum) Растения-аналептици притежаващи н-холиномиметичен ефект са: Лобелия(Lobelia inflata L.); Багрилна жълтуга(Genista tinctoria L.);Thermopsis lanceolata R.BR.). Растителни психостимулатори и адаптогени са: Ман-джурска аралиа(Aralia mandshurica Rupr.еt Maxim.); Жен шен (Panax ginseng C.A.Mey) ; Echinopanax elatumNakai; Codonopsis pilosulae Naunfeldt.; Левзеа(Rhaponticum carthamoides Willd.); Китайски лимонник(Schisandra chnensis Turcz.); Бръшлян(Hedera helix L.); Невен(Calendula оfficinalis L.)(9)
5. Растенията и психоактивните(психомиметични) вещества са: атропин, l-хиосциамин, скополамин от татул, беладона, мандрагора ; опиев мак(опиум, хашиш,морфин), канабис (тетрахидрокана-бинол), променящи нивото на някои невротрансмитери в мозъка и преди всичко на допамина с което активират „възнаграждаващата система” ; индоловите халюциногени свързани и със серотониновата обмяна , съдържащи съставки от типа на ЛСД(в мораво рогче-Claviceps purpurea, грамофонче-Ipomoea purpurea ; триптаминовите халюциногени (ДМТ-диметилтриптамин –от Acacia simplicifolia кора- 0,86%, Pilocarpus organensis 1,06%, Diplopterys carberana-листа и др., и псилоцин и псилоцибин – от пандемичната гъба Psylocibe cubensis – разновидност от Panaeolus и Stropharia cubensis) ; бетакарболините - хармин и хармалин от зърнеш,седефче-Peganum harmala, които са ензимни инхибитори и позволяват натрупването на ДМТ, поради което се комбинират с него в амазонския чай „аяуаска” ; ибогаин- индолов алкалоид с халюциногенни и афродизииращи, активиращи феромоните свойства от кората на корените на два вида африкански дървета – Tabernanthe iboga и Tabernamontana ; салвинорин А – дитерпен с 23 въглеродни атома и без азотен атом, агонист на капа-опиоидните рецептори, от листата на Salvia divinorum ; и други.
6. Етеричните масла са отделна полифункционална група фитопсихофармакологични препарати Те под формата на аерозоли или масажни препарати могат да въздействат върху човешкото поведение.
За да илюстрираме казаното до тук, използваме като модели няколко собствени експериментални технологични разработки на галенови фитопсихофармакологични препарати за повлияване на човешкото поведение : Фитоневролептици: Вегеотропно(слабо М-холинолитично, спазмолитично, атропиноподобно действие от флавоновите гликозиди в цветните кошнички) и стимулиращо действие(от етеричното масло) върху ЦНС(продълговатия мозък), при големи дози преминаващо във фаза на депресия, главоболие и обща слабост, избрахме Лайка (Matricaria chamomilla) Освен етерично масло за парфюмерийната и козметична промишленост(с Хамазулен 3%, отн.плътност 0,8990- 0,9300, естерно число 350 ), от Лайката получихме и Течен Екстракт 1:1 с 70% С2Н5ОН( с α-бизаболол 0.028%; флавоноиди (и апигенин) (като кверц.) 0.43%, отн.плътност 0,9450, сух остатък 18%; след 30 месеца лагеруване отн.плътност 0,9316; сух ост.12,58%), по технологичния метод на реперкулация, за фитопрепаратите «Фитолан», «Немол» и «Булазокален» с противовъзпалително, силно спазмолитично, адаптогенно, бактерицидно и фунгицидно действие(14) и СО2 екстракт ( с Прохамазулен0.4%, отн.плътност 0,9256, естерно число 77 (15) . Определянето на съответните биологично -активни вещества в екстрактите става чрез тегловен анализ, спектрофотометрично при 425 нм. и чрез газова хроматография . Анализират се и за липса на патогенни микроорганизми.
Фитоанксиолитици (транквилизатори) :Фитопрепаратът, получен по собствено “Know-how” и изследван от нас е Екстракт-концентрат на Диенови Валепотриати (“валтратна фракция”,която като стандарт се състои от 85% валтрат; 0,7% изовалтрат и 14% хомовалтрат) от корени на растението Centranthus ruber, Valerianaceae,сорт “Мадара”. Подобен препарат е получен и изследван и по рано(16,25,23)като добивът е 3 - 8% спрямо дрогата, а валтратната фракция е 80 - 85% спрямо тоталния екстракт от нея, като съдържанието в дрогата е 6 - 7% общи валепотриати. При съхранението на този препарат, въпреки използването на антиоксиданти – стабилизатори (0,05 - 0,1% бутилхидроксианизол) и влага под 0,3% при 00С, разпадането на валепотриатите е 10% след 6 месеца, а без антиоксидант -100% след шест месеца. При нашият препарат добивът на общ екстракт спрямо дрогата е 3,4%, а валтратната фракция е 81,19% спрямо тоталния екстракт от нея, като при това в нея изовалтрата е 1,04%; валтрата е 73,62%, а хомовалтрата е 25,34%. При това ,след еднократно допълнително пречистване, при съхранение на този препарат за 36 месеца без добавянето на никави стабилизатори при + 50С на тъмно в хладилник, повторният анализ на същия HPLC апарат и метод (в НИЛС – ИАЛ, П.Пашанков) даде следните резултати: валтратна фракция 111,7% като в нея: изовалтрат-0,99%; валтрат-72,42% и хомовалтрат-26,59%. Вижда се, че препарата след пречистването се е обогатил на по-тежките валтратни фракции (относителното му тегло се е увеличило), за сметка на съпътстващи вещества, като по този начин неговият количествен състав спрямо “валтратна фракция” се е подобрил с 37,5%, а количествените разлики между отделните му съставки са незначителни -между 1,5% и 5%. При това срокът на годност(промотиран от запазените в екстракта естествени, присъщи на растението антиоксиданти-Vit.F и др.) на нашия Концентрат на Диенови валепотриати е стабилно три години, при запазено количество на валтратната фракция, тоест запазено биологично действие и премахване на вредните окислени продукти – евентуално-възможни канцерогенни вещества(26). Това позволява включването му в редица целесъобразни фитопсихофармакологични препарати с анксиолитично, антиагресивно и аналгетично действие, особено за промоция на човешкото поведение при антисоциални поведенчески синдроми и сексуални извращения.
Фитопсихостимулатори,фитоадаптогени и фитоноотропи: Haberlea rhodopensis Frisv., Gesne-riaceae (Родопски силивряк), субфамилия Didymocarpeae, е балкански реликтов ендемит, распространен основно в Родопите (поречието на р. Чая в района на с. Бачково, поречието на р. Арда край язовирите „Кърджали” и „Студен кладенец”, местността „Чудните мостове” в Триградското ждрело, с. Гела, Смолянско, в някои райони на Гърция и др.) и в някои части на Средна гора и Централна Стара планина. Известно е сред местното население като Силивряк, Китара, Стирака, Орфеево цвете и Шапичева билка. Основното съединение в видовете Haberlea rhodopensis е фенилетаноидният гликозид „myconosid” представляващ в химично отношение 2-(3,4-dihydro-xyphenyl)3-caffeoyl-β-allopyranoside(Jensen, S.R., 1996) , като при Haberlea rhodopensis остатъкът от кафеинова киселина е дехидриран. За охарактеризиране на фитопродуктите от Haberlea rhodopensis за фитоадаптогенни и фитопсихоноотропни галенови препарати, като част от цялостното им фармакологично проучване , беше и определянето на антиоксидантния потенциал на тотален екстракт от листа на H. rhodopensis Friv., мацерирани за 48 часа в 70% водно-алкохолен разтвор с последваща дестилация на алкохола във вакуум-изпарител до съотношение «дрога/течна Н2О-фаза» 1:3 и 1:1,произведени от нас, като количеството на екстрактивните вещества варираше между 0,098 и 0,113г/см3 (средно 0,105 г/см3). Антиоксидантният ефект беше оценяван чрез определяне активността на тоталната (Cu-Zn and Mn) супероксид дисмутаза (СОД) по метода на Sun et al. Установено беше, че H. рhodopensis Friv би могла да представлява интерес от фармакологична гледна точка като източник на биологично активни вещества с антиоксидантно и цитопротективно действие в дози 1-5 ml./kg.т.м. i.p. Това, заедно с установената практически нетоксичност на водния(след отдестелирането на етанола) екстакт от Haberlea rhodopensis (LD50=14,9 ml/kg т.м. i.p. и per оs от 1 до 12 g./kg b. w.) може да се окаже перспективно от гледна точка на повишаване на антиоксидантния потенциал на клетките и да намери приложение за профилактиката и лечението на различни хронични заболявания(17,2,3). Беше определено и влиянието на произведен от нас, тотален течен екстракт в съотношение 1 : 3, на дрога от изсушени листа от Haberlea rhodopensis с втори есктагент (диметилформамид), върху процесите на висшата нервна дейност , в същите практически нетоксични дози както при водния екстракт(1 или 5 ml/kg т.м. per оs.). Беше установено, че продължителното приложение на този екстракт подобрява краткосрочната и не влияе върху дългосрочната памет на плъхове. Това улеснява изработването на условни рефлекси при плъхове. Двигателната активност и познавателния рефлекс на животните в открито поле не се променят под влияние на екстракта (18).Тези дани позволяват да се продължат изследванията и в посока фитопсихостимулатори и ноотропи с адаптогенно действие(с антиоксидантно и цитопротективно действие и за бързо и по-лесно изработването на условни рефлекси , включително при формиране на нова Доминанта в мозъка).
Изводи : Растенията могат да ни разболеят, поробят и убият(психомиметици и др.) , могат да ни спасят и освободят(психостимулатори, ноотропи и др.), могат да ни направят спокойни и безчувствени(невролептици, транквилизатори и др.) или весели и влюбени (антидепресанти, афродизиаци и др.).Растенията ни хранят, обличат, защитават. Растенията ... все пак са само растения. Древногръцкото прозрение, че „човекът е мярка за всички неща” още от Хераклит,Сократ, Платон, Аристотел, днес е още по-актуално. Най-важната характеристика на човешката личност е сферата от нейните потребности и мотиви, нейната Доминантна система от ценности. Доминантата „за себе си” предразполага да виждаш в партньора си (по свой образ и подобие) или враг или конкурент и да строиш поведението си, взаимоотношенията си с него, въз основа съотношението на силите. Доминантата „за другите”(отново по свой образ и подобие) предразполага към обратното. Затова враждебността, агресията в представите ни за другите често е свързана с актуалната потребност „за себе си”, а дружелюбността – с актуалната потребност „за другите”, като в своето и в чуждото поведение, търсиш съвпадения, близост, общност на интереси. И точно тук се проявава един човешки парадокс – няма нищо по-ценно и по-малко търсено от споделените и подарените знания! И все пак, колкото повече подаряваш от себе си „на другите”, толкова по-богат ставаш и „за себе си”! Ето това човешко поведение и неговото регулиране, беше цел на тази статия.
Литература:
1.АндреевТ.,Неизвестните оръжия,СИЕЛА, София,2003; 2.“Autonomic& Autacoid Pharmacology”сп. 2009г; 3.BG/NEUROBIOLOGY /DOCUMENTS/PHARMACOLOGIA 2009; 4. Brooks R.R., Biological metods of prospecing for minerals, John Wiley & Sons,пер.Москва“Недра”,1986; 5.ИванченкоВ.А , А.М.Гродзинский,Т.М. Черевченко,А.Ф.Лебеда, Н.М.Макарчук, В.В.Снежко Фитоэргономика, Академия наук Украинской ССР, Киев, „Наукова думка”,1989; 6.ЙоландеЯкоби,Психологията на К.Г. Юнг 1940,прев. И-во”Леге Артис”Плевен2000; 7. Йорданов Й., Кр.Иванов, Ехинопсин-влияние върху психичния темп и работоспособност у млади здрави доброволци, НИХФИ, София, сп. МБИ №1 /1979; 8.Каркищенко Н.Н.,Психоунитропизм лекарственных средств,Москва,”Медицина”,1993; 9. Коновалова О.А., Рыбалко К.С., Биологически активные вещества Calendula оfficinalis L., Обзор, «Растительные ресурсы»,т.26,выпуск3,1990,с.448-463; 10. Манолов П., Мареков Н., Фармакологични проучвания на Centranthus rubber,Експ.Мед.и морф.ХХ, 1981, №1 с.42-46; 11.ОвчаровРади,В. Георгиев,Фармакология на работоспособността сб., «М.иФ.», София, 1985; 12.Павлыгина Р.А. Стадия специализации доминанты и целенаправленное поведение, Журн. Высш. Нерв. Деятельности,1985,Т.35,№4,С.611-624;13.Пирьов Генчо Д., Любен Н. Десев,Кратък речник по психология, София, 1981; 14. Пировски Л. Проучване възможностите за производство на лекарствени фитопродукти на територията на НПК “ Българска роза” гр. Казанлък, АИС “ Сирена”- София, 1986; 15. Пировски Л. Проучване за внедряване в НРБ на метод и технологии за получаване на БАВ чрез екстракция с втечнени и в свръхкритично състояние газове. І Национален конгрес по фармация 7-9.Х.1988 г., София; 16. Пировски Л.Т., Пировски Н.Л., Психофармакология на любовта, в кн. „Магия бяла в лунна нощ”,”Бон”, Благоевград,2008, ISBN 978-954-8118-87-3 ; 17.Radev,R., Sokolova,K.,Tsokeva, Zh. Pyrovski,L. Antioxidant activity on total extract of Haberlea Rhodopensis, Poster Presentations, VI National Congress of Pharmacology, 01-04.10. 2009,Varna; 18.Радев Рад., Радев Ст., Соколова К., Цокева Ж., Китанов Г., Недялков П., Лазарова Гр., ПейчевЛ.,Попов Б.,Гълъбов А.,Отчет на проект № 09/2007 МФ на ТУ-Стара Загора и ФФ на МУ-София, „Фармакологична характеристика на лекарственото растение Haberlea rhodopensis Frisv„ 03.2010.; 19.Стаматов Р.,Минчев Б., Психология на човека,„Хермес” Пловдив,2003; 20. СимоновП.В.,Доминанта и условный рефлекс,Москва, „Наука” 1987; 21.Симонов П.В., Лекции о работе головного мозга, И-тут психологии РАН Москва,1998; 22.ТуроваА.Д.,Э.Н.Сапожникова,Лекарственные растения СССР и их применение, М.: Медицина, 1983.;23.Soos, Erich, Die phytotherapeutische Beeinflussung von Erkrankungen des Nervensystems.,1978; 24.Темков Ив., Киров К., Клинична психофармакология, София,”М. и Ф 1976; 25.Ханджиева Н.В.,Валепотриати във Valeriana officinalis L. и Centranthus ruber D.C., Дисертация, Институт по органична химия с ЦФ при БАН, 1986г.; 26.Wichtl M., Cancerogene Substanzen in hoheren Pflanzen// Parm.Ztg.-1989.-Bd.134, №27–s.9-16.
 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.