10 декември 2019
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Първата клетъчна линия - историята на Хенриета Лакс

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 17 април 2017 в 13:3074640
Клетките HeLa; Източник: National Institutes of Health (NIH), Wikimedia

През февруари 1951 г. Джордж и Маргарет Гей (George and Margaret Gey), двойка учени, работещи в болницата "Джон Хопкис" в Балтимор, получават тъканна проба с големина на монета, която революционизира медицинските изследвания. Пробата е взета от Хенриета Лакс (Henrietta Lacks), щастливо омъжена афроамериканска майка на пет малки деца.

Хенриета Лакс – съдба, която отваря нова ера в клетъчната биология

31-годишна пациентка влиза в болница „Джон Хопкинс”, оплаквайки се от анормално кървене. Хенриета Лакс е типична бедна и необразована жена, живееща в американския юг през период на расова сегрегация и преди движението за граждански права. По това време "Джон Хопкинс" е единствената клиника в околността, която предоставя безплатни медицински прегледи на чернокожите.

След като я преглежда, подозренията на лекаря се потвърждават: Лакс е болна от рак на маточната шийка. По време на индуцираната радиева терапия, хирургът на смяна взима парчета от туморната тъкан и предоставя пробите на Гей и жена му, които са създали лаборатория за тъканни култури в клиниката. Там те прекарват десетилетия в опити за създаване на безсмъртна човешка клетъчна линия.

Нито на Хенриета, нито на роднините ѝ е казано за биопсията, което не е необичайно по това време. Медицинските изследвания се правят без заплащане, но с мълчаливо съгласие за участие в научни изследвания.

Основната мотивация в работата на Джордж Гей е неговото обсебване от идеята да намери лек за рака. Той е напълно убеден, че когато такава клетъчна линия стане достъпна за разработване на човешки модел, учените могат да я използват, за да създадат терапии и лекарства, за да спрат появата на смъртоносното заболяване.

Макар че учените вече отглеждат животински клетъчни култури, през 50-те успехът с човешките клетки остава незабележим. Семейство Гей провеждат задълбочени експерименти, създавайки напълно нови методи за култивиране. Те създават нова среда за клетъчни култури, базирана на пилешка кръв, соли и плаценти, изолирайки безкрайно много човешки клетки от различен произход, но в крайна сметка всички човешки клетки спират развитието си след няколко деления.

След тридесет години на мъчително бавен прогрес и много разочароващи резултати двамата накрая успяват да изолират клетки, които не умират и така създават първата в света клетъчна линия от безсмъртни човешки клетки. Източникът е биопсия от рак на маточната шийка на Хенриета Лакс.

Пробив в човешките клетъчни култури

Клетките на Хенриета растат лесно и бързо в хранителната среда, извършвайки един пълен размножителен цикъл за един ден, което е невиждано дотогава. Джордж Гей ги нарича клетки HeLa, за да запази анонимността на донора. Той започва да разпространява клетките сред колеги, активни в раковите изследвания и други дисциплини. За кратък период клетките HeLa инфилтрират лабораториите за клетъчни култури по света.

Не след дълго клетките водят до първия успех. През 1952 г. имунологът Джонас Салк (Jonas Salk) създава първата полио-ваксина след като Гей и колегите му разбират, че клетките HeLa може да се инфектират с вирус и ги използват като тестова система за неактивен вирусен материал.

Неприятна изненада с голямо научно значение

В края на 50-те и началото на 60-те години на 20 век все повече лаборатории работят с човешки клетъчни линии. Учените придобиват голямо познание по отношение на изолирането на човешки клетки, създавайки различни методи за култивирате и отглеждане на клетъчни линии от различни тъкани.

През 1967 г. Стенли Майкъл Гартлър (Stanley Michael Gartler), учен в университета на Вашингтон, прави изумително откритие. За един от своите проекти той събрал 18 установени индивидуални човешки клетъчни линии. Това е по времето когато молекулярната биология и генетичният анализ са все още в бъдещето, така че анализът се прави чрез електрофорези.

Гартлър изследва специфични изоензимни модели и разбира, че показват идентични полиморфизми, което означава, че са генетично идентични. Още повече, в почти всички клетъчни линии той детектира маркер, който доказва, че са от африкански прозиход, макар че повечето би трябвало да са изолирани от бели индивиди. Единственото разумно обяснение е, че всичките са клетки HeLa.

В повечето лаборатории, в които клетките HeLa са били култивирани заедно с други клетъчни линии, бързо делящите се клетки на Хенриета Лакс замърсяват другите клетъчни линии и постепенно ги изместват. Откритието на Гартлър предизвикало научна криза, защото вече не е ясно колко от множеството научни открития от миналите 20 години са били изследвани със специфичен клетъчен произход или просто с клетките HeLa.
Дори днес, 24% от всички замърсявания сред човешките клетъчни линии са причинени от клетки HeLa.

Източник: Lacks family/ITV/Rex Features

Клетките HeLa: история за научен успех с етично спорна основа

Клетките HeLa са култивирани за целите на медицинските изследвания, откриване на лекарства и човешки системи за биологични изледвания близо 70 години. Те са изпращани в космоса, отравяни и подлагани на радиация и всичко това в името на науката. Клетките HeLa водят до големи нововъведения в научното познание за десетилетия напред.

Четири Нобелови награди са базирани на изследвания с HeLa клетки и повече от 90 000 подобни статии са публикувани в базата данни PubMed. Според Ребека Скуулт, автор на биографията на Хенриета Лакс, повече от 10 000 патента включващи HeLa клетките са регистрирани.

Хенриета обаче никога не е имала възможността да наблюдава триумфалния път на клетките си. Тя умира същата година, в която е диагностицирана. Злокачествените клетки растат бързо, не само в лабораторни условия, но и в нейното тяло.

Дори семейството ѝ не разбира за съдбата на клетките HeLa десетилетия след нейната смърт. Те не знаели, че клетките са използвани за научни изследвания, култивирани са навсякъде по света и са комерсиализирани. Нито съпруга на Хенриета, нито нейните внуци или правнуци не получават и цент от печалбата, генерирана от клетките ѝ.

Историята на Хенриета Лакс и нейните клетки е една от няколкото, които провокират етични дискусии, отнасящи се до пациентските права и използването на материали от пациентите. Нейната съдба е част от сложния процес, който кара лекари и учени да променят начина си на мислене и така се създават т.нар. информирани съгласия, които са използват и до днес.

Закъсняло признание...

Хенриета никога не придобива славата, която заслужава, но болницата "Джон Хопкинс" поне инициира годишна мемориална лекция "Хенриета Лакс" през 2010 г. като начин да почетат нейния значим принос към биомедицинския прогрес. Също така е включена в Женската Зала на Славата в Мериленд през 2014 г.


Използвани източници:

https://handling-solutions.eppendorf.com/cell-handling/about-cells-and-culture/detailview/news/the-first-mother-of-cell-culture/?utm_source=facebook&utm_campaign=cell-handling-campaign&utm_medium=Eppendorf+Group


Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
5 изненадващи факта за Коледа
5 изненадващи факта за Коледа
24 декември 2019 в 00:135428
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.