В нашия ограничен опит кометата 2I/Borisov е единствена по рода си.

Открита е през август 2019 г. по траектория, която може да означава само едно - обектът е дошъл извън нашата Слънчева система. Това е първата известна комета, посетила ни от междузвездното пространство, и представлява уникална възможност за изучаване на образуването на екзокометите.

Нови наблюдения с VLT, "Много големия телескоп" (Very Large Telescope) на Европейската Южна обсерватория (ESO) показват, че блуждаещата комета 2I/Borisov, регистрираният наскоро втори междузвезден посетител на Слънчевата система, е най-девствената комета, наблюдавана някога. Астрономите подозират, че тази комета най-вероятно никога не е минавала близо до звезда преди срещата си със Слънцето и съхранява информация за първичния газово-праховия облак, от който е родена. 

Анализът на химичния състав на междузвездната комета 2I/Borisov и констатациите и заключенията на учените са представени в списанието  Nature Communications.

„Кометата 2I/Borisov е може би първата наистина девствена комета, която някога е била наблюдавана“, коментира Стефано Багнуло (Stefano Bagnulo), водещ автор на изследването в обсерваторията и планетариума Арма, Северна Ирландия.

^{Художествено представяне на комета 2I/Borisov. Кредит: ESO/M. Kormesser}

Кометата 2I/Borisov е открита от астронома аматьор Генадий Борисов през август 2019 г. и няколко седмици по-късно, когато са получени достатъчно наблюдения, за да се определи нейната орбита, става ясно, че тя идва от междузвездното пространство, тоест е родена извън Слънчевата система.

Възползвайки се от първата по рода си възможност за изучаване на междузвездна комета, астрономите са направили много наблюдения, по-специално, оценявайки поляриметричните свойства. Оказа се, че те се различават от параметрите на всички известни комети в Слънчевата система, с изключение на кометата Хейл-Боп.

Астрономите сега установяват, че поляриметричните свойства на кометата 2I/Borisov се различават от тези на кометите в Слънчевата система, с изключение на кометата Хейл-Боп. Кометата Хейл-Боп в края на 90-те години бе в центъра на общественото внимание - тя бе ясно видима в небето с невъоръжено око и се оказа и най-„примитивната“, наблюдавана някога от астрономите. Смята се, че преди последното си преминаване близо до Слънцето, кометата Хейл-Боп се е приближавала до него само веднъж и следователно тя почти не е била засегната от слънчевия вятър и радиацията от Слънцето. През цялата си история тази комета е останала непокътната, което означава, че химичният й състав е много подобен на състава на газово-праховия облак, от който тя - и останалата част от Слънчевата система - са се образували преди около 4,5 милиарда години.

_{Изображение на кометата Хейл-Боп, направено през 1997 г. по време на последното й приближаване до Слънцето. Кредит: H. Mikuz & B. Kambic}

„Фактът, че тези две комети са толкова сходни, подсказва, че средата, в която се е формирала Комета 2I/Borisov, не е много различна по състав от тази на ранната Слънчева система“, отбелязва Алберто Челино (Alberto Cellino), съавтор на изследването от Астрофизическата обсерватория от Торино, част от Националния институт по астрофизика (Италия).

Пристигането на комета 2I/Borisov от междузвездното пространство даде първата възможност да се изследва състава на ледения скитник, роден в друго планетарно семейство, и да се провери дали веществото, донесено до него, се различава по някакъв начин от това на нашата система. Астрономите се надяват, че до края на това десетилетие ще имат друга, по-благоприятна възможност да се включат в подробно проучване на някой подобен гост.

„През 2029 г. Европейската космическа агенция трябва да изстреля космическия кораб Comet Interceptor, който може да достигне междузвезден обект, посетил околностите на Слънцето, ако един от тях бъде открит по подходяща траектория“, заключава Стефано Багнуло

Историята за раждането на комета, скрита в прах

Астрономите могат да изследват свойствата на странстващите комети като 2I/Borisov, без да прибягват до космически кораби - използвайки много наземни телескопи.

„Помислете си само какъв късмет имаме - кометата е пътувала няколко светлинни години само за да бъде случайно буквално на прага ни“, коментира Бин Янг (Bin Yang), астроном на ЕСО от Чили, който също се възползва от преминаването на комета 2I/Borisov през Слънчевата система за изучаване на мистериозен гост. Резултатите, получени от нейната група, са публикувани в списание Nature Astronomy.

Бин Янг и нейният екип от Атакамския Голям милиметров/субмилиметров антенен масив ALMA (Atacama Large Millimeter/submillimeter Array) , с който ESO си партнира, и от телескопа VLT на ESO изследват праховите зърна около комета 2I/Borisov, за да извлекат от тези данни информация за физическите условия при раждането на кометата в нейната протопланетна система.

Те откриват, че комата на 2I/Borisov - прашната обвивка, обграждаща основното тяло на кометата - съдържа компактен едрозърнест чакъл, състоящ се от частици с размер колкото милиметър. Освен това се оказа, че относителното съдържание на въглероден окис и вода в комата се променя драстично, когато се приближава до Слънцето. Групата смята, че това е доказателство, че кометата е съставена от вещества, образувани в различни региони на нейната планетарна система.

Наблюденията, извършени от Бин Ян и нейната група, дават основания да се предположи, че в системата, където е родена кометата 2I/Borisov, се е смесвало веществото от областта около родителската звезда с веществото от по-далечни от нея области, вероятно под влиянието на мощното привличане на гигантски планети. Астрономите смятат, че подобни процеси са се случвали в зората на Слънчевата система.

Кометата 2I/Borisov е първата комета-скитник, открита близо до Слънцето, но първият междузвезден обект, наблюдаван в Слънчевата система, е ʻОумуамуа, обект, изследван с телескопа VLT на ESO през 2017 година. Първоначално класифициран като комета, ʻОумуамуа по-късно е призната за астероид, тъй като няма кома.

Справка:

1. “Unusual polarimetric properties for interstellar comet 2I/Borisov”, S. Bagnulo et al., Nature Communications (doi: 10.1038/s41467-021-22000-x).
2. “Compact pebbles and the evolution of volatiles in the interstellar comet 2I/Borisov”, Bin Yang et al., Nature Astronomy (doi: 10.1038/s41550-021-01336-w).

Източник: First interstellar comet may be the most pristine ever found, ESO

Още по темата

16/03/2021

Космос

Всяка година около 7 междузвездни обекта прелитат през Слънчевата система

21/04/2020

Космос

Първата междузвездна комета има необичаен състав

19/02/2020

Космос

Обявени са резултатите от най-мащабното търсене на извънземни

28/12/2019

Човекът

12-те най-важни научни успехи и събития за 2019 г. според екипа на НаукаOFFNews