19 октомври 2019
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

"Там, където свършва съмнението, свършва науката", казва Пьотър Капица

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 08 юли 2019 в 00:0021720
Пьотър Капица и Николай Семьонов като млади учени, уверени, че ще станат известни. 1921 г. Картина на Борис Кустодиев. Снимка: Wikimedia Commons

На днешния ден, 8 юли, през 1894 година е роден Пьотър Капица, един от най-забележителните учени на Русия, който получава Нобелова награда за фундаменталните си открития в областта на физиката на ниските температури.

Пьотър  Капица е роден в Кронщад (сега административна област Санкт Петербург), в семейството на военен инженер от полски и бесарабски произход.

Още като млад Капица е бил сигурен, че ще стане известен физик. Така, заедно с приятеля си Николай Семьонов, убеждава художника Кустодиев да нарисува "портрет на бъдещи знаменитости". Маестрото, рисувал портрета на Шаляпин, въздъхва: „За първи път в живота си рисувам никому непознати, но много упорити млади хора“.

През 1921 г., същата година, когато е направен този портрет, Капица заминава за Англия. Академик Йофе моли Ръдърфорд, който оглавява по това време Лабораторията Кавендиш в Кеймбридж, да вземе Капица за стаж. Ръдърфорд отказва, като се позовава на липса на свободни места.

Но Капица не се обезкуражава лесно:

„Извинете, с каква грешка провеждате експериментите си?”

„Три процента”, отвръща смутено Ръдърфорд.

„А колко човека работят за вас?”

„Тридесет“.

„Мога ли да бъда в рамките на вашата грешка? Тогава няма да забележите, че работя за вас!”

Ръдърфорд взема Капица, но не успява да не забележи работата му - тя е толкова успешна, че Ръдърфорд получава специална субсидия за нея.

Пьотър Капица през 30-те години на миналия век. Wikimedia Commons

След това Капица е върнат насила в СССР и това слага край на съвместната му работа с Пол Дирак по разделяне на изотопи от газови смеси. През 1937 г. заедно с Джон Алън и Дон Мизенер открива свръхфлуидността – свойството на течния хелий да се движи безкрайно без триене при много ниски температури. Основава и ръководи Института за физически проблеми.

Но заедно с научните изследвания и семинара „Клубът на Капица”, наричан "Капичник", той активно защитава колегите си,  попаднали под ударите на силовите структури. Академик Фок и Ландау дължат освобождението си на Капица. Ландау е освободен от затвора от НКВД под личната гаранция на Капица.

Като истински учен Капица обръща особено внимание на образованието - именно той стои в основата на Московския физико-технологичен институт. 

Капица се бори срещу псевдонауката. Той влиза  в полемика с Лисенко и неговите последователи, които науката наука за генетиката. Той изтъква нуждата от усъвършенствани методи за експериментално тестване. През 1955 г.  подписва декларацията на триста учени, от което започва възраждането на биологията и упадъкът на Лисенко.

През 1966 г. Капица подписва писмо от 25 културни и научни фигури до  Л. И. Брежнев срещу реабилитацията на Сталин . Капица също защитава и Андрей Сахаров, когато изпада в немилост.  На заседание на Академията на науките на СССР Келдиш призовава членовете на академията да осъдят Сахаров, а Капица излиза в негова защита, като припомня на посъстващите как Пруската академия на науките е изключила Айнщайн от редиците си по настояване на Хитлер.

Убедителността на научното предвиждане и тежестта на мнението на П. Капица понякога се проявяват в неочаквани области. Така през август 1955 г. той повлиява на решението да се създаде първия изкуствен спътник на Земята.

И до края на живота си Пьотър Капица е верен на собствените си думи: академик, който не прави научни изследвания, вече не е учен.

Капица, един блестящ ум, известен със своя независим характер и смели възгледи, е обичал да събира афоризми и сам е автор на не малко. Ето кратък подбор на цитати и афоризми от този забележителен учен:

  • Не можеш да правиш добра работа с чужди ръце.
  • В основата на творчеството винаги има чувство за протест.
  • Човек е млад, когато не се страхува да прави глупости.
  • Парите трябва да се обърнат. Колкото по-бързо харчиш, толкова повече да получаваш.
  • Там където свършва съмнението, свършва науката.
  • Основният признак на таланта е, че знае какво иска.
  • Науката трябва да бъде забавна, вълнуваща и проста. Такива трябва да бъдат и учените.
  • Колкото по-фундаментален е законът, толкова по-лесно може да бъде формулиран.
  • Интерпретацията на експеримента е въпрос на вкус.
  • Добър е този експеримент, който не се съгласува с теорията.
  • Науката не се нуждае от украсяване. Тя е интересна сама по себе си.
  • Само противоречието стимулира развитието на науката. То трябва да се подчертава, а не да се пренебрегва.
  • Ако има интуиция, тогава има и закономерност.
  • Грешките все още не са псевдонаука. Псевдонауката е непризнаване на грешките.
  • Темата за работата трябва да се сменя на всеки осем години, тъй като през това време клетките на тялото и кръвта напълно се променят - вие сте различен човек.
  • Когато теорията съвпада с експеримента, това не е откритие, а затваряне.
  • Измамата е необходим елемент от демократичната система, тъй като прогресивното начало е съсредоточено в малък брой хора и прис демократично управление, според желанията на мнозинството, прогресът ще бъде спрян.
  • Да се ​​ръкводи това означава да не се пречи на работата на добрите хора.
  • Свободата на творчеството е свободата да правиш грешки.
  • Животът е като игра на карти, която играеш, без да знаеш правилата.


Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.