В търсене на ДНК на Исус Христос. Храмът на Аполон в Созопол в центъра на нов документален филм

Антония Петрова Последна промяна на 17 април 2017 в 10:00 14917 0

Проф. Казимир Попконстантинов и мраморна реликва, която потенциално съдържа мощи на Йоан Кръстител; Снимка: George Busby

Мощите на Йоан Кръстител, открити на остров Свети Иван край Созопол, станаха обект на нов филм за търсенето на ДНК на Исус Христос. Филмът по канал History The Jesus strand: A search for DNA е дело на генетика Джордж Бъсби (George Busby) от Университета в Оксфорд и пастор Джо Базил (Joe Basile), специалист по библейските въпроси.

Двамата разследват най-известните свещени реликви по света, между които Торинската плащаница, сидариумът в Овиедо и новооткритите мощи на Йоан Кръстител в България. С извличане и анализ на проби от всяка една свещена реликва двамата се надяват да получат ДНК, което вероятно принадлежи на Исус Христос или поне на член на неговото семейство.

Авторите вярват, че ако успеят да открият това, ще помогнат да се разбере кои измежду нас са наследниците на Исус и да дадат нов поглед върху мъжа, когото мнозина смятат за най-важната личност в историята. Джордж Бъсби разказва за своите разкрития в статия за сайта The Conversation, чийто превод ви предоставяме тук.

Това беше първата спирка от едно необикновено приключение. В един ясен, но свирепо студен януарски следобед в началото на тази година, аз се озовах на малък остров в Черно море, точно до Созопол, на източното крайбрежие на България. Свети Иван отдавна е дестинация за пътешественици: там се съхранява храм на Аполон от древни времена. Но аз бях там, за да говоря с български археолог относно най-важното откритие в неговата кариера.

През 2010 г. Казимир Попконстантинов прави откритие на това, което той смята, че са мощи на един от най-известните светци - Йоан Кръстител. Бях заинтригуван какво може да ни каже анализът на ДНК за тези мощи. 

Попконстантинов прави своето откритие докато разкопава църквата от VI век на острова, построена върху базилика от един век преди това. Докато се рови внимателно в калта, където би трябвало да е олтара, той се натъква на каменна плоча и удивен открива малка мраморна кутия отдолу. Веднага се досеща какво е това. За да бъде една църква осветена през V век в тази част на Европа, е било необходимо да съдържа реликва от светец или религиозна личност. Тази кутия, известна като реликварий или мощехранителница, вероятно съдържа подобна реликва. 

Той продължава да копае и открива друга, по-малка кутия на около метър разстояние. По кутията имало надпис на гръцки: "Господи, помагай на своя раб Тома. На свети Йоан". Когато Казимир отваря по-късно реликвария, той открива пет костени фрагмента. Епитафията върху по-малката кутия, вероятно използвана за пренасяне на мощи по време на пътувания, е ключовото доказателство, което го кара да вярва, че мощите са вероятно на Йоан Кръстител. Откритието е от огромна важност отчасти защото Йоан Кръстител е бил и ученик, и братовчед на Исус - което означава, че може да споделят обща ДНК.

Ранна утрин на Планината на маслините над стария град в Ерусалим; Снимка: Джордж Бъсби

Благодарение на редица научни достижения обхватът на древната ДНК - анализ на генетичен материал от кости и фосили на организми, изкопани от земята, все повече процъфтява. Вече има на разположение ДНК секвенции от хиляди хора, които отдавна са мъртви, и анализът на тези секвенции допълнително усъвършенства разбирането на човешката история.

ДНК като доказателство за идентичност

Първоначално бях скептично настроен за това какво българските кости могат да ни покажат. Като начало нито един ДНК-тест не може да докаже, че те са късчета от Йоан Кръстител, Исус или който и да било друг конкретен човек. Ние не можем да извлечем и анализираме непозната ДНК и по вълшебен начин да кажем, че принадлежат на тази или онази историческа личност. За да сторим това, се нуждаем от ДНК-проба, която неоспоримо идва от Йоан Кръстител, която да можем да сравним с мощите. Така че секвенирането на ДНК сама по себе си няма да бъде от полза.

Друго голямо съображение е рискът от замърсяване. В идеалния сценарий древният материал, който искаме да използваме за генетичен анализ, трябва да е недокоснат от никого откакто тази личност е починала. Най-добрите древни проби са изкопани от земята, сложени в торба и изпратени директно за ДНК анализ в лаборатория. През 500-те години от смъртта на Йоан и поставянето на мощите в църквата, безброй хора са можели да ги докоснат и да оставят своята ДНК.

Но това не значи, че всичко е загубено. ДНК деградира с времето, затова може да се изследва която и да било ДНК от древни останки за признаци на деградация. Това означава, че можем да различим съвременното замърсяване от древните геноми. Можем и да се опитаме да вземем ДНК от вътрешността на костите и да секвенираме ДНК от хора, за които е известно, че са имали контакт с артефактите, за да помогнем в разделянето на древната ДНК от съвременните замърсители.

Какво може да ни каже ДНК

ДНК трябва да се използва като допълнителен инструмент в археологията. По мое мнение има две явни ползи, които анализът на ДНК може да донесе. Можем да сравняваме ДНК от една реликва с ДНК от други реликви. Ако открием, че другите реликви са от Йоан Кръстител, или близък роднина като Исус, тогава можем да използваме генетиката, за да сравним двете и да видим дали идват от един и същ човек или роднина. Също така вече има растяща колекция от ДНК-проби от хора по света, които могат да бъдат използвани за направа на предположение за географския произход на реликвата.

Така че какво ни казват мощите от България? Радиовъглеродното датиране показва, че действително са на 2 000 години. Секвенирането на ДНК показва родство със съвременното население на Близкия изток.

За съжаление когато говорих с генетика, извършил изследването, той ми сподели, че са открити ДНК последователности, съвпадащи с тези на човека, който е изкопал мощите - което означава, че има замърсяване. И че имат само малко количество материал, с който могат да работят, така че е малко вероятно да успеят да използват ДНК за точно установяване на кого принадлежат костите.

Материал от осиураиума на Яков, за когото се вярва, че носи останките на брата на Исус, в момента се проучва от генетиците; Снимка: Wikipedia

Посетих и други учени, които имат реликви и където анализ с ДНК би бил възможен. Например, последните проучвания показват множество човешки ДНК по Торинската плащаница - парче плат, за което се вярва, че е обвивало Исус когато е бил свален от кръста. В Ерусалим се срещнахме с човек, притежаващ секвениран материал от осуариума на Яков - урна от I век, която може да съдържа кости от брата на Исус. Срещнахме се и с археолог в Израел с няколко гвоздея от кръста на Исус, един от които все още е закован към коленна кост. За съжаление от ръждиво желязо не може да се извлича ДНК.

И макар анализа на ДНК да не може да докаже, че тези артефакти са това, за което някои вярват, че са, надеждата е, че тези и други предмети могат един ден да предоставят поглед към връзките между мъртъвците и техните съвременни наследници. 

Нека да предположим за момент, че замърсяването може да бъде изцяло отхвърлено и че ДНК-анализът показва, че ДНК от плащаницата е подобна на ДНК от осуариума на Яков, и че и двете са свързани с костите от България. Това означава ли, че тази ДНК е на Исус и неговите роднини? За да се отговори на това, е нужна малко вяра.

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !