Homo naledi са имали погребални практики 100 000 години преди нашите предци (видео)

Homo naledi може би е погребвал мъртвите си

Ваня Милева Последна промяна на 12 септември 2025 в 11:35 173 0

Лицева реконструкция на Homo naledi

Кредит Cicero Moraes, CC BY 4.0

Лицева реконструкция на Homo naledi

Дълбоко в пещерната система "Изгряващата звезда" (Rising Star) в Южна Африка, изследователи са открили може би най-ранното доказателство за умишлено погребение от нечовешки вид хоминин. Въпросното същество е Homo naledi, вид с малък по обем мозък, живял преди повече от 240 000 години.

Учените смятат, че тези далечни роднини на хората може да са практикували погребални ритуали 100 хиляди години преди появата на съвременните хора или неандерталците.

Работата започва през 2013 г. под ръководството на антрополога Лий Бергер (Lee R Berger). Поради тесните проходи на пещерата, достъпни само през криволичещи шахти, Бергер набира екип от ниски, слаби и добре подготвени антрополози, които "не трябва да имат клаустрофобия". Тяхната задача е да се спуснат 30 метра надолу и да изследват над 100 метра дълга топография на коварна и на моменти невъзможно тясна пещерна система.

Първоначалното съобщение за находката през 2015 г. бе посрещнато с удивление и известен скептицизъм, защото бе невъзможно да си представим откриването на нов вид хоминин, не чрез една-единствена кост или фрагментиран череп, а чрез съкровище от над 1500 добре запазени фосилизирани кости от минимум 15 индивида, много от които съчленени на място, погребани в пещера, която е била необезпокоявана вероятно повече от 300 000 години.

Екипът нарича област в камерата Диналеди "Кутия с пъзели", съдържаща изобилие от необичайно запазени фосили, които изглежда са били поставени умишлено.

Хоминините са всички видове древни човеци, които са по-тясно свързани с хората, отколкото с шимпанзетата, включително и съвременни хора (род Homo, австралопитеци и др.), а хоминидите са всички съвременни и изчезнали човекоподобни маймуни - горили, шимпанзета, орангутани (без гибони) и хора, както и техните непосредствени предшественици.

Въпреки този изключително висок брой образци, класификацията им спрямо други видове Homo остава неясна. Homo naledi има уникална конструкция на тялото - с стъпала, китки и ръце, подобни на тези на съвременния човек, но бедрата и раменете са по-близки до формата на по-древните австралопитеци. С дребно тяло, с приблизителна височина под 1,5 метра и мозък с размерите на 3-месечно съвременно човешко бебе, той стои доста различно от другите известни хоминини от своето време.

Кредит S.V. Medaris, UW MadisonКласификацията на  Homo naledi спрямо други видове Homo остава неясна. Кредит S.V. Medaris, UW Madison

Последващите разкопки през 2017-18 г. в "Преддверието на хълма" (Hill Antechamber) и камерата Диналеди (Dinaledi Chamber) разкриват още фосили на зъби и съчленени кости, включително останки на деца и възрастни.

Някои скелети са запазили пълни анатомични връзки - например стъпалото и глезена са все още прикрепени към крака.

Анализът на седиментите не показва доказателства за пренос с вода или свлачища, които биха могли естествено да отложат костите в тези камери. Вместо това, фосилите изглежда са били умишлено поставени там и бързо покрити от седименти, преди телата да се разложат напълно.

Карта на подсистемата Диналеди и детайли, показващи площта на залата Диналеди и преддверието на хълма. Кредит: L. R. Berger et al., eLife (2025). DOI: 10.7554/eLife.89106.3.

Липсващите следи, че това е резултат от естествени процеси, говори, че това са погребения на индивиди, които имат ритуали, култура.

Авторите на изследването твърдят, че костите не биха могли да бъдат поставени от хищници или случайни геоложки събития. Освен това няма доказателства за обитаване в пещерите, което допълнително подкрепя аргумента, че те са били използвани предимно като погребални пространства.

Изкопаните фрагменти са показани в тъмносив цвят, в допълнение към частите от мандибулата, които са недвусмислено разпознаваеми в рамките на обекта. Кредит: eLife (2025). DOI: 10.7554/eLife.89106.3Изкопаните фрагменти са показани в тъмносив цвят, в допълнение към частите от мандибулата, които са недвусмислено разпознаваеми в рамките на обекта. Кредит: eLife (2025). DOI: 10.7554/eLife.89106.3

Археолозите все още са изправени пред предизвикателства при идентифицирането на доказателства за културни погребения. Много предишни твърдения, особено по отношение на неандерталците, са били поставени под въпрос при по-внимателно разглеждане. Но доказателствата от "Изгряващата звезда" се характеризират с броя на участващите индивиди, липсата на контакт с вода или животни и ясното пространствено разделяне на останките от околните седименти.

Констатациите са важни.

Преди се е смятало, че умишленото погребение е уникално за съвременните хора, свързано със символично мислене, ритуали и дори духовни вярвания.

Сега Homo naledi, който е бил висок около 122 см с мозък три пъти по-малък от нашия, може да отложи произхода на погребалната практика с повече от 100 000 години назад.

Пренасянето на тела в дълбоки, тесни пещери е изисквало сътрудничество, планиране и може би използването на огън за навигация в пълния мрак, което предполага когнитивна сложност, неочаквана за вид, толкова отдалечен от съвременните хора.

Остава и въпросът защо са се катерили и пълзели до мястото на погребението в абсолютна тъмнина, за да пренесат телата на мъртвите толкова дълбоко в опасната пещера?

Докато пещерите са единствените известни останки на Homo naledi, ежедневието и културата им остават загадка.

Може би най-интригуващият аспект на находката е, че тя изобщо съществува. Неоткрит досега човешки вид, който някога е ходил по Земята, е съществувал достатъчно дълго в региона, за да погребва мъртвите си поколения наред, и го е направил над 100 хиляди години по-рано от първите съвременни доказателства за човешки погребения.

Справка: Lee R Berger et al, Evidence for deliberate burial of the dead by Homo naledi, eLife (2025). DOI: 10.7554/eLife.89106.3

Източник: New Homo naledi evidence supports intentional burial practices, Justin Jackson, Phys.org

    Най-важното
    Всички новини