06 юли 2020
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Загадката на изключително ярката свръхнова SN 2006gy изглежда е разрешена

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 27 януари 2020 в 08:54 20670
Концепция на художник за SN 2006gy. Кредит: NASA/CXC/M.Weiss

Загадката на странна избухнала звезда, забелязана през 2006 г., може би най-сетне е разгадана. Когато бе открита, свръхновата SN 2006gy бе най-ярката и оттогава изследователите се опитват да разберат защо. Сега може би имат отговор.

През 2006 г. астрономите наблюдават изключително ярка свръхнова, която бе многократно по-ярка от обикновените свръхнови  [ 1 ].. Сега шведски и японски изследователи намериха обяснение защо SN 2006gy, наричана още хипернова или "свръхярка свръхнова", бе толкова ярка. 

„Беше странно от самото начало, защото бе изключително необичайно ярка и излъчваше толкова много енергия, над 100 пъти повече от нормална свръхнова“, разказва Андерс Йеркстранд (Anders Jerkstrand) от Института за астрофизика „Макс Планк“ в Германия. Когато екип изследователи разгледа светлината на свръхнова година по-късно, тя стана още по-странна, а някои изследователи предположиха, че причината може да е антиматерията.

Тази теория е отхвърлена, но спектърът на светлината от експлозията никога не е виждан досега при нито една свръхнова, което показва наличието на някакво друго неизвестно вещество.

Астрономите изследват спектъра на свръхновата и Йеркстранд и неговите колеги откриват, че експлозията трябва да съдържа голямо количество желязо, най-малко 1/3-та слънчева маса в желязо (вж графиката по-долу).

Наблюдаваният спектър на SN 2006gy (в червено). Кредит: MPA.

Най-често срещаните видове свръхнови не правят толкова много желязо, така че изследователите провеждат серия симулации, опитвайки се да намерят съответствия на SN 2006gy с по-редки видове експлозии. Само по себе си това количество се вписва в моделите, но не обяснява изключителната яркост - видът свръхнови, които създават достатъчно желязо, за да отговарят на SN 2006gy, се наричат тип Ia, но те обикновено са 100 пъти по-малки от SN 2006gy.

Но астрономите намират обяснение и за това. Те смятат, че „прародителят“, тоест звездата, която избухна като свръхнова, е била бяло джудже, което е било част от двойна звездна система, с масивна звезда, близка до нея, с много водород като партньор. Тази звезда започва да се разширява в един момент и тогава бялото джудже се озова във външните й слоеве. Бялото джудже (приблизително със слънчева маса и с размерите на Земята) по спирала се движи към ядрото на масивната звезда и когато го стига, масата на бялото джудже надхвърли границата на Чандрасекар - рецептата за класически тип Ia свръхнова. Но когато избухналата ударна вълна на тази свръхнова удря външните слоеве на звездата, се появи много по-ярката хипернова SN 206gy.

Снимка на SN 2006gy. Кредит: Fox et al 2015.

"Разгадаването на странни варианти като този може да ни помогне да разберем други видове свръхнови", коментира Йеркстранд. „Свръхновите тип Ia се използват и за измерване на разширяването на Вселената, така че разбирането как експлозират свръхновите Ia е наистина важно и за космологията“, отбелязва астрофизикът.

___________

*SN 206gy не е рекордьорът, не е най-ярката свръхнова. Тази чест се пада на ASASSN-15lh, последвана от SN 2005ap. SN 2006gy е трета поред. По време на своя максимум, ASASSN-15lh е 570 милиарда пъти по-ярка от Слънцето и 20 пъти по-ярка от всички звезди на Галактиката взети заедно.  [↩]

Справка: Science, DOI: 10.1126/science.aaw1469

Източник: Mysteriously bright supernova may have smashed up a huge gas cloud, New Scientist


Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.