29 ноември 2022
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Пет съвета за проверка на фактите от експерти в борбата с дезинформацията

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 12 април 2022 в 00:01 72410
За да вземаме добри решения, трябва да разполагаме с добра информация. Кредит: Piqsels

Изпреварвайки Международния ден на проверка на фактите, който се отбелязва на 2 април, се срещнахме с Европейската обсерватория за цифрови медии – общоевропейска платформа за борба с дезинформацията и защита на свободата на изразяване като основна ценност.

Може да се каже, че началото на днешната ера на дезинформацията е поставено през 80-те години на миналия век. Оперативни служители от тогавашния Съветски съюз измислят лъжата, че епидемията от СПИН, връхлетяла света по това време, е създадена в правителствена лаборатория в САЩ.

В мащабна световна операция, включваща оперативни офиси, агенти и огромни инвестиции във вестници, радиопрограми и дори публикуване на книга, години наред КГБ налага фалшивата информация, за да подкопае САЩ и неговите съюзници. Известна като операция „Инфекция“, дезинформационната кампания се използва, за да сее съмнения и създава социално и политическо напрежение в целия свят.

В крайна сметка историята е повторена в 80 държави и преведена на 30 езика, докато през 1987 г. Съветският съюз не признава, че е измислил цялата история. Въпреки подробните признания от висши съветски държавни служители слуховете продължават и до днес, почти 40 години по-късно.

Както се разпространява горски пожар

Днес съвременните социални мрежи предоставят незабавно достъп до информация от всяка точка, където и да се намирате по света.

Макар че дезинформацията не е нещо ново, сега тя се разпространява много по-бързо. Често тя се носи по гребена на вълна от емоции чрез личните социални мрежи. Дезинформацията произхожда от разнообразни източници, както чужди, така и национални. Тя е сложно явления с въздействие върху реалния свят.

„Можем да опитаме да се справим с дезинформацията само като разберем същността ѝ“, казва Паула Гори, генерален секретар и координатор на Европейската обсерватория за цифрови медии (EDMO).

EDMO е независим проект, финансиран от ЕС, чиято цел е да се бори срещу дезинформацията, като събере на едно място широк кръг от проверители на факти, изследователи и заинтересовани страни.

Обсерваторията се концентрира върху устойчивостта на обществата и изследва дезинформацията, независимо от това откъде произлиза. Тя събира широк кръг от изследователи и заинтересовани страни в консорциум, чиято цел е да разбере какво представлява дезинформацията и да ѝ се противопоставя.

„Събираме на едно място хора, които съпоставят в едно факти и доказателства“, казва тя. „EDMO действа като създател на общност, която събира заинтересованите страни, осигурявайки мултидисциплинарен подход.“

Не всяка дезинформация се фабрикува и популяризира от злонамерени лица. Понякога тя започва като нормална реакция, когато хората се опитват да разберат сложни ситуации. Изследванията показват, че емоциите играят основна роля в разпространението на дезинформацията и това бе потвърдено за пореден път по време на пандемията от COVID-19.

Гори припомня ранните етапи на пандемията от COVID-19, когато хората претърсваха емисиите на социалните мрежи, изпълнени с мрачни предчувствия. „Те бяха уплашени и търсеха информация. Фактът, че вирусът бе нов за научната общност улесни още повече разпространението на дезинформация“, казва тя.

„Каквото и да видеха на екрана, хората го споделяха, тъй като всъщност се страхуваха за живота си и нямаха време да помислят, преди да споделят.“

В момента, в който невярната и фалшивата онлайн информация се създава и разпространява с намерението умишлено да се заблуди обществеността или да се навреди на обществения интерес, тя се превръща в опасна дезинформация. В този момент трябва да реагираме на всички нива в обществото, като едно цяло, за да се опитаме да справим с проблема.

В този импулс за споделяне на информация с приятелите и семейството има елементи от социологията, антропологията, психологията, неврологията, медийната грамотност и много други – ето защо „мултидисциплинарният подход е изключително важен“, казва тя.

Европейската обсерватория за цифрови медии е основана, за да се подкрепи създаването на трансгранична и мултидисциплинарна общност от независими проверители на факти и академични изследователи на дезинформацията в ЕС.

Тя бе разширена, за да включи национални и регионални изследователски центрове, които могат да използват специфичните си познания за местната информационна среда. По този начин ще се подобрят откриването и анализът на заплахите и тенденциите в дезинформацията в цяла Европа.

Свобода на изразяване на мнение

Въпреки че EDMO изгражда устойчивост спрямо дезинформацията, мнението на индивида по определена тема никога не е поставяно под съмнение. „Трябва да се гарантира свободата на изразяване“, казва Лаури Тиерала, програмен директор на EDMO.

„Дезинформацията не може да се премахне с регулации“, казва той. „Не може да имаме министерство на истината.“

„Очевидно е, че във всяко общество има основателни причини за политически различия“, казва той. „Създаването обаче чрез дезинформация на изкуствени разделящи линии, водещи до поляризация, само отслабва цялото общество.“

В ерата на информацията лошата информация може да причини сериозни вреди.

Войната в Украйна дори усложни нещата още повече. В скорошна публикация в уебсайта на EDMO се изследва как каналите в социални медии, които преди са били центрове на скептицизма по отношение на COVID-19, внезапно са се обърнали към налагане на дезинформация за руската инвазия в Украйна.

Различни стимули стоят в основата на публикуването на фалшиви новини и дезинформация. Може да бъде игра на надмощие, провеждана от държавни служби, или рекламен трик с цел парична или финансова изгода. Някои хора само споделят в мрежите си, като вярват, че правят добро (макар че не е така), но без зловредни намерения. Дезинформацията има различен произход и динамика на разпространение.

За съжаление, дезинформацията е реалност, която ще остане с нас. На моменти тя слиза до нивото на заплаха за съществуването, тъй като оказва отрицателно въздействие върху общественото здраве и глобалните проблеми, като например реакцията спрямо COVID-19 или изменението на климата. При някои обстоятелства тя е използвана за мотивиране на насилието и има отрицателно въздействие върху обществения дебат особено когато е част от сложна мрежа от взаимодействия.

Проверката на фактите е съществено умение, но EDMO има по-обширна мисия – да се опита да се справи с дезинформацията по всеобхватен, мултидисциплинарен начин.

Информирани решения

Всеки от нас е длъжен да взема информирани решения. Избираме да вървим по собствения си път с информацията, която е на наше разположение – без значение дали е червена, зелена или синя, ние трябва да имаме информация с добро качество, твърди Гори.

Тя обяснява, че точно тук е мястото на EDMO, която подпомага този процес. Повишаването на осведомеността за дезинформацията подпомага вземането на по-добри информирани решения.

„Ще се чувствам спокойна, ако зная, че има някой, който всъщност се грижи да мога да направя това“, казва Гори.

Не ставайте жертва на първоаприлски шеги – следвайте правилата за проверка на фактите

Томазо Канета е заместник директор на Pagella Politica, италианска организация за проверка на фактите и координатор на същата дейност в EDMO. В чест на Международния ден на проверка на фактите – 2 април 2022 г. той споделя своите пет най-добри съвета, които всеки от нас може да прилага, за да проверява фактите в информацията, която получаваме.

1. Поемете си дъх. Забавете темпото, преди да споделяте, и изчакайте известно време, за да се включат уменията ви за критично мислене. Дайте си възможност бързата емоционална реакция да премине.

2. Съпоставяйте различните факти. Отделете време, за да намерите препратка към новината, която е пред очите ви, от друг източник, преди да я предадете нататък. Използвайте поне един доверен доставчик на новини и вижте дали тази информация се потвърждава от други независими източници. Ако произхожда от неясен източник от социалните медии, тя може да не е достоверна.

3. На разположение са възможности за разширено търсене. Много търсачки имат функция за търсене по изображения, с която можете да потърсите нормална или екранна снимка. Понякога в определено съдържание се твърди, че нещо е с незабавни последици, но с набързо извършено търсене можете да установите, че то е от съвършено различно събитие в миналото.

4. Отворете сайт за проверка на фактите, за да видите дали това е привлякло вниманието му. Някои медийни организации инвестират значителни усилия в извършването на проверки и предоставят всички свои източници, така че да можете да потвърдите верността на проучванията им за себе си. Можете да използвате следните услуги за проверка на факти: DW Fact Check, FRANCE24 Les Obervateurs, AFP Factcheck и EUvsDisinfo, наред с други.

5. И не забравяйте, като основно правило: ако нещо е твърде добро или твърде лошо, за да е истина, то обикновено не е.

Изследванията в тази статия са финансирани от ЕС. Ако Ви е харесала, може да я споделите в социалните медии.


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Разни
6 знака, че лъжете себе си
15 септември 2022 в 00:01
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.