Визуалните изображения, поради тяхната потенциална убедителност и привличащ вниманието характер, са особено ефективен избор за тези, които искат да заблуждават. Когато създаването, редактирането или споделянето на неавтентично визуално съдържание не е сатира или изкуство, то обикновено е политически или икономически мотивирано.

Кампаниите за дезинформация имат за цел да разсеят, объркат, манипулират и посеят разделение, раздор и несигурност. Това е обща стратегия за силно поляризирани нации, където доминират социално-икономически неравенства, лишаването от права и пропаганда.

Как се създава и разпространява това фалшиво съдържание, какво се прави, за да се опровергае и как може сами да се предпазите от клопката им?

Кои са най-често срещаните фалшификаторски техники?

Използването на съществуваща снимка или видеоклип и твърдението, че идва от друго време или място е една от най-честите форми на дезинформация в този контекст. Това не изисква специален софтуер или технически умения – само желание да качите старо видео или друго  изображение и да го опишете като нов кадър.

Друг нискотехнологичен вариант е да се инсценират действия или събития и да се представят като реалност. 

Използването на определен обектив или гледна точка може също да промени начина, по който изглежда сцената и може да се използва за измама. Снимка на хора например може да затрудни преценката колко са били на митинга, в сравнение със снимка от въздуха.

Освен това, Photoshop или еквивалентен софтуер може да се използва за добавяне или премахване на хора или обекти от сцената или за изрязване на елементи от снимка. 

Какво се прави по въпроса?

Европейски организации като Bellingcat започнаха да съставят списъци със съмнителни твърдения в социалните медии относно конфликта между Русия и Украйна и да ги развенчават, където е необходимо.

Журналисти и проверяващи фактите също работят за проверка на съдържанието и повишаване на осведомеността за известни фалшификати. Големи новинарски издания с добри ресурси като BBC също предупреждават за дезинформация.

Платформите за социални медии добавят нови етикети, за да идентифицират държавните медийни организации или да предоставят повече основна информация за източници или хора във вашите мрежи, които също са споделили конкретна история.

Те също така са променят алгоритмите си, за да променят съдържанието, което се разширява, и са наели персонал, който да забелязва и маркира подвеждащо съдържание. 

Какво можем ние да направим?

Можем да се опитаме сами да проверим изображенията, вместо веднага да ги приемаме за истински. Статия в края на миналата година за австралийската Асошиейтед прес обяснява процеса на проверка на фактите на всеки етап: създаване, редактиране и разпространение на изображения.

Ето пет прости стъпки, които можете да предприемете:

1. Разгледайте метаданните

В тази публикация в Telegram се твърди, че полскоговорящи саботьори са атакували съоръжение за канализация в опит да поставят резервоар с хлор с маркер „фалшиво“.

Но метаданните на видеото – подробностите за това как и кога е създадено – показват, че е заснето дни преди предполагаемата дата на инцидента.

За да проверите сами метаданните, можете да изтеглите файла и да използвате софтуер като Adobe Photoshop или Bridge, за да го прегледате. Съществуват и онлайн прегледи на метаданни, които ви позволяват да проверявате с помощта на уеб връзката на изображението.

Едно препятствие пред този подход е, че социалните медийни платформи като Facebook и Twitter често премахват метаданните от снимки и видеоклипове, когато се качват на техните сайтове. В тези случаи можете да опитате да поискате оригиналния файл или да се консултирате с помощта на сайтове за проверка на фактите, за да видите дали вече са потвърдени или опровергани въпросните кадри.

2. Консултирайте се с ресурс за проверка на фактите

Организации като Factcheck.bg, Reuters Fact Check, eufactcheck.eu, RMIT/ABC, Agence France-Presse (AFP) и Bellingcat поддържат списъци с проверки на фактите, които техните екипи са извършили.

АФП вече развенча видео, в което се твърди, че показва експлозия от настоящия конфликт в Украйна като следствие от катастрофата на пристанището в Бейрут през 2020 г.

3. Потърсете повече

Ако старо съдържание е било рециклирано и пренасочено, може да успеете да намерите същите кадри другаде. Можете да използвате Google Images или TinE y e за „обратно търсене на изображение“ на снимка и да видите къде другаде се появява онлайн.

Но имайте предвид, че прости редакции, като например огледално обръщане ляво-дясно на изображението, могат да заблудят търсачките и да ги накарат да мислят, че обърнатото изображение е ново.

4. Потърсете несъответствия

Предполагаемото време на деня отговаря ли на посоката на светлината, която се очаква по това време например? Часовниците, видими на изображението, отговарят ли на предполагаемия час?

Можете също да сравните други данни, като графици на политици или проверени наблюдения от Google Earth или изображения на Google Maps, за да се опитате да локализирате мястото и да видите дали детайлите от твърденията нямат противоречия.

5. Задайте си няколко прости въпроса

Знаете ли къде, кога и защо е направена снимката или видеото? Знаете ли кой го е направил и дали това, което виждате, е оригиналната версия?

Използването на онлайн инструменти като InVID или Forensically може потенциално да помогне да си отговорите на някои от тези въпроси. Или да се обърнете към този списък от 20 въпроса, които може да използвате, за да проверите кадри от социалните медии със здравословен скептицизъм.

В крайна сметка, ако се съмнявате, не споделяйте и не повтаряйте твърдения, които не са публикувани от заслужаващ доверие източник, като например международна новинарска организация. И помислете за използването на някои от тези принципи, когато решавате на кои източници да се доверите.

По този начин можете да помогнете за ограничаване на влиянието на дезинформацията и да помогнете за изясняване на истинската ситуация.

Тази статия е препубликувана от The Conversation под лиценз Creative Commons. Прочетете оригиналната статия.

Авторите са ТиДжей Томсън (TJ Thomson) - старши преподавател по визуални комуникации и медии, Куинсландски технологичен университет; Даниел Ангъс (Daniel Angus), професор по цифрови комуникации, Технологичен университет в Куинсланд, и Паула Дутсън (Paula Dootson), старши преподавател в Технологичния университет в Куинсланд.

Още по темата

11/02/2021

Технологии

Създаден е универсален начин за заблуда на детекторите на дийпфейк видеоклиповете

13/06/2019

Технологии

Зукърбърг: "Kойто контролира данните, контролира бъдещето". Едно дийпфейк видео

27/10/2016

Космос

Предаването по Facebook от космоса бе фалшиво (стрийм)

14/12/2015

Скептик

Поредният фейк за лунните конспиратори на един фалшив Стенли Кубрик