Когато генетиката се сблъска с кръвосмешенията в "Игра на тронове"

Ивайла Сопотенска Последна промяна на 17 април 2019 в 00:00 12630 2

Кредит: Game of Thrones / HBO
Кредит: Game of Thrones / HBO

Сагата "Игра на тронове" вълнува почитателите си с многобройни и преплетени връзки и родствени взаимоотношения. В края на предния сезон стана ясно, че Джон Сноу всъщност е племенник на Денерис Таргариен. В момента те са любовници, което означава, че ако двамата имат деца, съществува голям риск те да имат увреждания или проблеми.

Според Джонатан Петит (Jonathan Pettitt), генетик от Университета в Абърдийн, който наистина изчислява рисковете децата да се раждат с проблеми, двойката от сериала споделя между 44 и 47,5 % обща ДНК. Братята и сестрите обикновено делят 50 % обща ДНК, докато хората без роднинска връзка не би трябвало да имат. 

Като знаем това, евентуалните деца, плод на кръвосмешение, не би трябвало да са напълно здрави по правилата на нашата Вселена.  

"Джон Сноу не е плод на толкова кръвосмешения, колкото Дани, затова децата им ще са по-малко "смесени". Коефициентът на кръвосмешение на децата на Джон и Денерис (изчислен като половината от коефициента на родителите) е 22%. Така че той се оказва много малко по-нисък от този на Чарлс II Испански," разяснява Петит. 

Фактът, че Джон е само на половина от рода Таргариен облекчава положението, но Денерис все пак има много висок коефициент - 37,5%, тъй като и двамата й родители и техните родители са братя и сестри. Тя разбира се, не е увредена, но освен ако не приемем, че генетиката в света на Джордж Мартин действа по различен начин, то това е просто щастлива случайност. 

Родословното дърво на рода Таргариен; Кредит: Game of Thrones / HBO

Да разгледаме примера на Чарлс II Испански. Той е последния крал от линията на Испанските Хабсбурги, династия, в която основната част от връзките са между чичовци и племенници, първи братовчеди и други подобни кръвосмесителни съюзи. Той умира преждевременно на 39 годишна възраст, но не и преди дебилното му поведение да потопи кралството в хаос, който накрая довежда и до Войната за испанското наследство. Това е първата световна война на модерните времена, с битки на територията на Испания, Италия, Германия, Холандия и по море. Счита се, че жертвите от войната са около 400 000. 

Чарлс II Испански (6 ноември 1661 - 1 номеври 1700)

Ето как една от биографиите на крал Чарлс (Карлос) II го описва:

"Хабсбургският крал Карлос II Испански беше тъжно дегенерирал с грамадна безформена глава. Неговата Хабсбургска челюст изпъкваше толкова много, че двата реда зъби не се срещаха, той не можеше да дъвче. Езикът му беше толкова голям, че едва можеше да говори. Интелектът му беше също толкова увреден. Краткият му живот се състоеше от преходи между продължително вдетиняване до преждевременна грохналост. Семейството му се стараеше само да удължи дните му и малко мислеше за обучението му, така че той едва можеше да чете и пише. Беше кърмен го дойки до 5 или 6 години и не му разрешаваха да ходи почти до зряла възраст. Дори тогава, той не можеше да ходи правилно, защото краката му не го държаха и често падаше. Тялото му остана на дете инвалид. Природата на отглеждането му, неадекватността на образованието му, етикетът в двора, зависимостта му от майка му и неговите суеверия помогнаха да се създаде умствено изостанал и свръхчувствителен монарх."

Както Денерис, Чарлс II е бил кулминацията на поколения от бракове между братовчеди, братя и сестри. За щастие красивата среброкоса Денерис Стормборн от рода Таргариен, не е наследила известната хабсбургска челюст. Въпреки това, не можем да пренебрегнем идеята, че поколението на Дани и Джон може да има съдбата на Чарлс.  

"Те все пак биха били доста болни, ако се основаваме на генетиката в реалния свят," заключава Петит. "Така че общо казано, вероятно няма да са страхотен материал за започване на бъдеща династия."

Източник: ZMEscience

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

15914

2

поп Дръвчо

18.04 2019 в 20:56

п.п. здравите, работещи общества са напълно неуязвими за ръководители-идиоти. В случая със средновековните феодални системи, такива въпроси са се решавали като някой адекватен или поне амбициозен васал просто утрепе боклука между короната и трона. Щом са го търпяли толкова време, явно са стрували колкото него.

15914

1

поп Дръвчо

18.04 2019 в 20:52

Кръвосмешението като понятие е възникнало във времена, когато за връзката му с вродените дефекти не е било известно много. Основната му роля е да предпазва малките и младите членове на семейството от злоупотреба от страна на по-възрастните. По-късно, като по-трудна за въвеждане и администриране, но по-близка до целта, е възникнала забраната за полови отношения с деца.

Иначе ролята му за проявяването на рецесивни увреждащи мутации силно се преувеличава. Да де - случва се точно това, само че нито толкова често, нито толкова картинно.

Калпавият испански крал е резултат не само от хомозиготност по голяма част от генома, но и от "...природата на отглеждането му, неадекватността на образованието му, етикетът в двора, зависимостта му от майка му и неговите суеверия" - иначе казано, кулминацията на неадекватността на едно болно общество. Също така е крайно неуместно да му се приписва катастрофата на това общество с размириците, войните и тн. Той е повече жертва, отколкото причина.