07 декември 2019
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Внимание! Правосъдие чрез високо напрежение!

Каква е историята на електрическия стол?

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 07 януари 2019 в 00:00150830

Убийството чрез електрически ток е метод на изпълнение на смъртно наказание, изобретен в Съединените щати. При тази форма на екзекуция осъденото лице се привързва към специално конструиран за целта дървен стол, а токът достига до тялото чрез електроди, закрепени за главата и един от глезените му. За нас като съвременници може да изглежда странен фактът, че електрическият стол е създаден като "хуманна алтернатива" на смъртта чрез обесване. Този метод на изпълнение на присъдите е използван не само в Щатите, а и във Филипините, за период от няколко десетилетия.

Как действа накратко

Когато осъденият бъде здраво завързан за стола и електродите вече са свързани към тялото му, през него неколкократно бива пропускан променлив ток, като всеки път той е с различно напрежение, големина и времетраене на въздействието. Целта е така да се причини фатално увреждане на вътрешните органи, вкл. на мозъка. Първата и най-силна "атака" на електрическия ток е предназначена да премине през главата и осъденият незабавно да изпадне в безсъзнание, а също така да причини мозъчната му смърт. Втори, обикновено по-слаб удар, цели фатално да увреди жизненоважните човешки органи. Електрическите "атаки" могат да бъдат и повече. Освен това, смъртта може да бъде причинена и от електрическата свръхстимулация на сърцето.

Изобретяване

В края на 70-те и началото на 80-те г. на ХІХ век широкото разпространение на уличното осветление с дъгови лампи (което изисквало много високи напрежения от порядъка на 3000 – 6000 V) било съпътствано от множество печатани във вестниците истории как електрическото напрежение убивало хора – както се твърдяло, изключително странно ново явление, което поразявало жертвата, без да остави никаква следа.

Смята се, че един инцидент, станал в Бъфало (щат Ню Йорк) на 7.VІІІ.1881 г., довел до идеята за създаването на електрическия стол. В тази нощ някакъв пиян пристанищен работник, търсейки тръпката от силно усещане, което си бил доставял и по-рано, успял да се промъкне в електрическа станция на компанията Brush Electric и там хванал два открити проводника на голям електрически генератор. Съответно въздействието на тока веднага го убило и той умрял. По-късно коронерът (следовател, разследващ смъртния случай) представил историята в научното дружество в Бъфало, а там един от членовете – зъболекарят Алфред Саутуик (Alfred P. Southwick, 1826–1898), който имал и технически опит и образование, решил, че на наблюдаваното явление може да се намери приложение.

Скоро след това Саутуик, местният лекар Джордж Е. Фел и техни колеги извършили серия от експерименти, в които подложили на електрическо въздействие стотици бездомни кучета в различни конфигурации на опита - във вода или на сухо; с поставяне на един или друг вид електроди, изработени от различни материали и прикрепени на различни места, докато накрая все пак успели да получат практически пригоден метод на осмъртяване на животни чрез електрически ток – технологията на този метод била уточнена и той можел да бъде повтарян неограничен брой пъти.

От началото на 1880-те г. Саутуик започнал да отстоява твърдението, че този вид убийство може да бъде използван като по-хуманна алтернатива на обесването, когато става дума за налагане на наказание при углавни престъпления. Тази теза той упорито представял на общественото внимание чрез множество статии, публикувани през 1882 и 1883 г. Опирайки се на опитите с животни, зъболекарят се опитал да разработи "разширение" на технологията на метода, което да позволи по същия отработен начин да се екзекутират и хора. В началото на изследванията си той възприел преработена версия на обикновения стоматологичен стол, която да бъде основата, на която осъденият да може да бъде задържан на едно място – приспособление, което съвсем скоро щяло да получи названието електрически стол.

Комисията

След серия неуспешни обесвания в САЩ се засилила критиката към тази форма на изпълнение на смъртната присъда и към смъртното наказание поначало. Отрицателите на смъртта чрез обесване твърдели, че това е прекалено безчовечно наказание, защото осъденият можел да се мята в предсмъртни гърчове и агония цели минути след отпускането на примката, като през това време можел все още да е в съзнание и да изпитва кошмарни мъчения.

През 1886 г. новоизбраният губернатор на щата Ню Йорк Дейвид Б. Хил (David Bennett Hill, 1843 – 1910) съставил комисия по смъртното наказание, която да се занимае с изнамирането на нови методи за екзекутиране. Тя се оглавявала от правозащитника и реформатор Елбридж Т. Джери, а в нея влизал и вече познатият ни Саутуик.

Изпървом членовете на комисията на Джери изучили историята на смъртното наказание в САЩ и в анкета потърсили мнението на държавни служители, юристи и медицински лица от целия щат. Колебливо мнозинство от респондентите поддържали екзекуцията чрез електрически стол, а имало и хора, които желаели да се отмени смъртното наказание. Комисията се свързала и с експерти в електротехниката, като изобретателя Томас Едисон и инж. Елиху Томсън от Thomson-Houston Electric (той напр. препоръчал смъртта да се предизвиква чрез променлив ток с високо напрежение, който да се пропуска чрез електроди, прикрепени към главата и гръбначния стълб). Комисарите също така проследили екзекуциите на кучета чрез електрически стол, проведени от Джордж Фел, който работел със Саутуик още от началото на 1880-те. Фел направил опитите си и по-подробни, подлагайки на електрическо въздействие дисектирани кучета, опитвайки са да изследва и разбере как точно електричеството убива жертвата и какво се случва тогава.

Накрая, през 1888 г. комисията излязла с решение, в което препоръчвала екзекуциите да се провеждат чрез новоизобретения от Алфред Саутуик стол, а проводниците да са присъединени към главата и един от краката на осъдения. В препоръките също така влизало това щатът да изпълнява присъдите само с три електрически стола, разположени в затворите Оубърн, Клинтън и Синг Синг. Законопроект, включващ тези условия, бил подписан от нюйоркския губернатор Хил на 4.VІ.1888 г. и трябвало да влезе в сила от 1.І.1889 г.

Илюстрация в сп. Scientific American от 30.VІ.1888, показваща как би изглеждал електрическият стол, предложен от комисията на Джери

Втората комисия

Тъй като обаче самият законопроект не съдържал конкретни технически подробности за вида на електрическия ток, неговата големина и много други необходими уточнения, на Ню-Йоркското медико-правно дружество (неформална група от лекари и юристи) била възложена задачата да ги определи. През септември 1888 г. тази пък комисия препоръчала използването на напрежение 3000 V, но видът ток (постоянен или променлив) не бил определен, защото, тъй като провежданите до този момент опити били само върху по-малки от човека животни (кучета), някои участници в комисията не били уверени, че смъртоносното действие на променливия ток е убедително доказано (Moran 2007: 102).

По това време усилията на щата по разработка на електрическия стол съвпаднали с онзи момент от историята на техниката, известен като "войната променлив срещу постоянен" – конкуренцията между постоянния ток (с главен поддръжник Томас Едисон и неговата Edison Illuminating Company) и променливия, за чието налагане в широката практика работели богатият индустриалец Джордж Уестингхаус и известният изобретател Никола Тесла. Тази война има инженерни, икономически, маркетингови и медийни измерения. Тя ни интересува, защото има отражение и върху историята на електрическия стол.

Ръководителят на комисията от Ню-Йоркското медико-правно дружество – неврологът Фредерик Питърсън – потърсил услугите на електроинженера Харолд Браун (Harold P. Brown, 1857 – 1944) като консултант. По това време Браун бил обявил нещо като личен кръстоносен поход на променливия ток, след като в началото на 1888 г. некачествени монтажи на жици за дъгови лампи върху стълбове причинили няколко смъртни случая в Ню Йорк. Още през юли 1888 г. Браун организирал в Кълъмбия Колидж демонстрация с електрическа екзекуция на кучета, които подлагал на въздействието и на постоянен, и на променлив ток. Във втория случай животните умирали при много по-ниско напрежение в сравнение с първия и Харолд Браун изтъквал това като доказателство, че променливият ток е много по-опасен от постоянния. Техническо и финансово съдействие за тези експерименти му било оказано от поддръжника на постоянния ток Едисон, който веднага видял в изправилия се срещу настъпването на променливия ток инженер подходящо лице, което да помогне на Едисоновата компания срещу конкуренцията на Джордж Уестингхаус.

След серия тайни преговори (и най-вероятно – след постигнато споразумение) между Браун и Томас Едисон, на 5.ХІІ.1888 г. Браун организирал в лабораторията на Едисон в гр. Уест Ориндж още един експеримент, на който присъствали Елбридж Джери, представители на Медико-правното дружество, на медиите, както и самият Едисон. На тази демонстрация Браун показал как с променлив ток с напрежение 750 V четири телета и един куц кон могат съвсем лесно да бъдат изпратени "на оня свят" – разбира се, от "изключително опасния" променлив ток.

Вземайки предвид тези резултати, Медико-правното дружество издало документ, в който се препоръчвало за изпълнение на смъртните наказания да се използва именно променлив ток с напрежение 1000 – 1500 V, а вестниците написали, че това е "едва около половината на напрежението, използвано в електропроводни линии из американските градове". Вбесен от скрития намек и въобще тези публикации, бизнесменът Джордж Уестингхаус разкритикувал проведения експеримент като изкривена демонстрация, обвинявайки Браун, че целенасочено е предизвикал атака срещу променливия ток и направо е подкупен и работи за Едисон.

Следващият момент, върху който членовете на комисията трябвало да се спрат, бил къде точно да се разполагат електродите по тялото на осъдения. По искане на Елбридж Джери, с това се заели експертът по електротерапия Алфонс Дейвид Рокуел (Alphonse David Rockwell), психиатърът Карлос Макдоналд (Carlos Frederick MacDonald) и професорът от Университета Колумбия Луис Лоуди (Louis H. Laudy). Тук обаче сянката на "войната променлив срещу постоянен" отново паднала върху разработчиците на електрически столове, защото те се обърнали пак към Харолд Браун, този път с молба да им предостави важно техническо оборудване. Изпълнявайки съвестно задкулисните си задачи, той помолил представители на Edison Illuminating Company да му помогнат, обаче дори и те не успели да се сдобият това, което най-много желаели – променливотоков генератор от компанията Westinghouse. Това било особено важно за Едисоновите планове, за да може, след като екзекуцията премине, навсякъде в публикациите да бъде разгласено (и съответно по някакъв начин в общественото съзнание да се впечата), че първата екзекуция чрез електрически стол е била извършена именно с оборудване на Westinghouse. Така разработваният и маркетиран от нея променлив ток щял ясно да бъде свързван със смъртоносна опасност, а това определено щяло да нанесе вреди на конкуренцията – в такава насока се движели мислите на Едисон. Той дори предложил – било на шега, било сериозно – процесът на изпълнение на електрическа екзекуция да се нарича Westinghousing! Магьосника от Менлоу Парк целял по всякакъв възможен начин да въздейства върху битовите електропотребители "да не допускат в домовете им да се използва електричество, използвано за убиване на престъпници".

В крайна сметка за тестове отново била използвана лабораторията на Едисон в Уест Ориндж, където през март 1889 г. били проведени опити върху животни. Главният управител на затворите Латроп възложил на Браун да изработи дизайна на стола, но той отказал. Тогава д-р Джордж Фел направил окончателния проект за обикновен дъбов стол, като при това се противопоставил на препоръките на Ню-Йоркското медико-правно дружество, защото настоял електродите да се разполагат в главата и в средата на гърба. За Браун все пак останало да намери генераторите, необходими за електрозахранването на смъртоносния уред. Накрая той успял да извърши това, получавайки най-сетне помощ от компанията на Едисон и от другия голям съперник на Westinghouse - Thomson-Houston Electric Company, и три генератора били осигурени на разположение. Електрическият стол бил построен от Едуин Дейвис, който се сдобил със славата на "държавен електротехник" и "екзекутор". Между 1890 и 1914 г. Дейвис изпълнил около 240 електрически екзекуции. През 1890 г. той продължил да усъвършенства конкретни елементи на електрическия стол и получил патенти за това – напр. US № 587649, издаден му на 3.VІІІ.1897 г.

Харолд Браун

Устройство

Разбира се, електрическият стол е преминал през различни доработки и усъвършенствания през десетилетията, но най-общо погледнато, той представлявал мебел за сядане, изработена от диелектричен материал (обикновено дърво). Столът имал облегалки за ръцете и за гърба и бил оборудван с кожени ремъци, които да пристегнат тялото на осъдения. Краката се захващали в специални скоби в долната част на стола, а главата попадала в специален шлем. Електродите, свързани с електрически проводник, се присъединявали към шлема и към някой от глезените, за да се затвори веригата. В принадлежностите на стола влиза и повишаващ трансформатор.

През годините се утвърдила практиката присъдата да се изпълнява чрез повече от един електрически "транша", които да пропускат в тялото на осъдения ток с различно напрежение и големина. Така, използваното при първия удар напрежение обикновено имало стойности над 2000 V, а самото въздействие траело напр. 15 секунди. След това напрежението се намалявало, за да бъде големината на тока около 5, 6 или 7 А. Трябва да отбележим също така, че в първите години на употреба на електрическия стол някои организатори на екзекуции смятали прекаленото повишаване на напрежението и големината на тока за неразумно, защото се страхували тялото на осъдения да не се запали неконтролируемо.

Независимо от това колко добре била подготвена екзекуцията, почистването след това винаги било неприятно. Например кожата – поне около електродите – винаги изгаряла и работници трябвало да я отделят от облегалките на стола. Често се появявал дим от главата и краката, запалвала се косата и избивали кървава пот и пяна от устата. Понякога очите изскачали от кухините си. Също така, първият (и обикновено най-силен) електрически удар може да доведе до уриниране и изхвърляне на изпражнения. За да се облекчи работата на чистачите след тези ефекти, по-късните електрически столове включвали подплати и други подобни приспособления, които да възпрепятстват непосредственото замърсяване на самото съоръжение.

Екзекуция на електрическия стол, 1908 г.

Системата за управление на електрозахранването към стола имала защита от включване, която трябвало да бъде деактивирана непосредствено преди екзекуцията. Деактивирането на защитата се правело от отговорно лице чрез специален ключ. Според едно от сведенията, с които разполагаме, столът можел да има един или няколко контролни превключвателя, чрез натискането на които се пропускал токът. Ако са няколко, те се натискали по едно и също време от няколко екзекутори, но всъщност токът бива задействан от само един от тях. Този ред на действие бил използван, ако целта била никой, дори самите изпълнители, да не може да знае със сигурност кой в действителност е привел в изпълнение смъртоносното наказание.

Подготовка

След въвеждането на осъденото лице в екзекуционната зала, прикрепяли ръцете му към облегалките, а краката – към споменатите по-горе фиксиращи скоби. Преди на главата да бъде поставен шлемът, надявали качулка или само му закривали очите с превръзка. Преди да бъде поставен шлемът, обръсвали косата в областта, която той ще обхване. От вътрешната страна на шлема имало гъба, напоена със солен разтвор, за да може електрическото съпротивление при контакта с кожата на главата да бъде минимално и така да се ускори смъртта и да се намалят физическите страдания на осъдения. След това затягали и закопчавали пристягащите ремъци по тялото.

След всяко включване на тока лекар преглеждал осъдения, за да установи доколко близо до смъртта е той. Операцията продължавала, докато осъденият не престанел да диша.

Първата екзекуция

Първият човек, който според законодателството на щата Ню Йорк трябвало да получи смъртно наказание и то на електрическия стол, бил Джоузеф Чапло, осъден за побой над свой съсед с кол. Но случило се така, че присъдата му била заменена с доживотен затвор. След това дошъл редът на убиеца Уилям Кемлър (William Kemmler), насякъл жена си с брадва. В Апелативния съд на щата от името на Кемлър била подадена жалба, че използването на електричество за умъртвяване е жестоко и необичайно наказание и противоречи на американската Kонституция и на нормативната уредба на щата Ню Йорк. На 30.ХІІ обаче съдът отхвърлил жалбата с възражението, че "макар този начин на изпълнение на смъртно наказание действително да изглежда необичаен, не съществува общопризнато мнение или съгласие за това дали той е наистина дотолкова жесток. Въпросът е по-скоро дали електрическият ток, ако бъде пропуснат с нужната сила, би могъл да предизвика смърт без излишно страдание" – логично, защото електрическият стол от самото начало бил предлаган като "по-хуманна алтернатива" на обесването.

Уилям Кемлър

Това било всичко, което защитата успяла да постигне, и в крайна сметка на 6.VІІІ.1890 г. Кемлър бил доведен в помещение в затвора Оубърн, където трябвало да бъде изпълнена смъртната му присъда от ръката на вече познатия ни ,,държавния електротехник“ Едуин Дейвис. Над 20-има присъстващи вече били в очакване и зачакали "зрелището".

След като затворническият надзирател Уърдън Дърстън въвел Кемлър в залата и той бил представен, убиецът казал следното: "Господа, желая Ви късмет. Аз съм сигурен, че отивам в едно по-добро място, и съм готов да отпътувам... ".

След това осъденият сам седнал на стола и разположил ръцете и краката си в предвидените места. Дърстън обаче го накарал да се изправи, за да среже с нож всички дрехи по тялото му, които биха могли да внесат дори и най-малка несигурност в контакта между електрода и кожата на гърба.

Когато Кемлър отново седнал, Дърстън започнал да присъединява електродите, а Кемлър спокойно му казал: "Правете нещата внимателно и без да бързате. Не искам да рискувам с това". Когато надзирателят завършил с монтирането на шлема, Кемлър размърдал главата си, сякаш пробва нова шапка, и за пореден път се обадил, изумявайки с хладнокръвието си присъстващите: "Началство, моля Ви да стегнете това. Все пак искаме всичко да мине по план, знаете".

Когато и последният – единадесети – ремък бил пристегнат, Кемлър напрегнал тялото си, за да провери дали всички те са достатъчно здраво закрепени, и останал доволен от резултата.

Слънцето падало върху закритото лице на престъпника. "Довиждане, Уилям" – рекъл Дърстън и това било сигнал за екзекуторите да включат променливотоковия генератор.

Първият 17-секунден "транш" от ток с над 1000 V напрежение през тялото на Кемлър бил предвиден да го изпрати в безсъзнание и да спре ударите на сърцето му. Столът бил стриктно проверен и наскоро изпробван – миналия ден чрез него бил убит кон.

Електрическият ток влязъл в тялото на Кемлър и в този момент всички разбрали ползата от ремъците – ако не биха били те, тялото на престъпника може би щяло да изскочи от стаята. То се напрегнало до краен предел, цялото станало твърдо като бронзова скулптура, но кожените ленти издържали. Лекарят държал хронометричен уред.

Електрическият удар наистина предизвикал загуба на съзнание у Кемлър, но след това нещо се объркало. Точно когато екзекуторът бил изключил генератора, а всички гледали тялото на осъдения и вече го смятали за мъртъв, някой се провикнал: "Велики Боже! Та той е жив! ". Тази гледка ужасила хората. Един от журналистите от пресата припаднал, а прокурорът силно закрещял и избягал от стаята.

Тогава медицинските лица д-р Едуард Шпицка и д-р Макдоналд отишли да прегледат Кемлър. Надзирателят Дърстън внимателно разхлабил електрода от главата и го отстранил, а тялото се отпуснало в креслото. Ритмичните движения от дишането били видими за всички, макар че убиецът, разбира се, бил извън съзнание. Едуард Шпицка подканил да включат тока отново и без никакво забавяне. Генераторът обаче се нуждаел от време за зареждане.

При второто пропускане на електрически ток през тялото на осъдения напрежението било повишено на 2000 V. Кръвоносните съдове под кожата на Кемлър започнали да се разкъсват и кървят, плътта около електродите обгаряла, а залата замирисала на хвърлена в огън човешка кожа. Косата на Кемлър също се запалила. "Вонята беше непоносима" – съобщава на следния ден присъствал на "зрелището" репортер на "Ню Йорк Таймс". Сега вече нямало как да се говори за оживял мъртвец.

Колко време траел вторият "удар на правосъдието", не се знае – онези, които трябвало да следят за това, били прекалено изплашени, за да го правят. По-късно били дадени сведения за около минута електрическо въздействие, но и за 4 минути и половина. Със сигурност обаче се знае, че цялата екзекуция заела около осем минути време.

След като токът отново бил изключен, надзирателят Дърстън разхлабил ремъците и вече безжизненото тяло на убиеца пак се отпуснало. Хората започнали да се разотиват, а немалко от тях си излезли с мисълта, че са били зрители не на съдебна екзекуция, а на истинско престъпление.

"С брадва да бяха го съсекли, по-добре би им се получило" - иронично коментирал Джордж Уестингхаус, а вестникът написал, че това наказание представлявала ,,ужасна гледка, далеч по-лоша от обесване“. Много журналисти от конкурентни вестници обилно описвали ненормалните и страшни явления, през които преминало тялото на умиращия Кемлър, но не на всичко трябва да се вярва, тъй като всеки вестник се стремял да надминава другите със сензационни заглавия и новини. Като цяло обаче, почти никой от над 20-те свидетели не останал с убеждението, че новият метод на екзекуция е по-хуманен и безболезнен.

За и против

Един от най-интересните свидетели на първата екзекуция с електрически стол е заместнник-коронерът д-р Дженкинс, интервюиран от "Ню Йорк Таймс". Той бил един от първите, които напуснали залата, и от разговора личи, че бил много изнервен от току-що преминалата сцена:

"- Какво е Вашето мнение за тази екзекуция в сравнение с обесването?

- Аз предпочитам да видя десет обесвания, вместо едно такова изпълнение на присъда. Никога повече не желая да присъствам отново на такова нещо! Това беше страшно, нито един хуманен човек не може да види това и да не изпита остра агония. Аз не съм електротехник, но имам доста понятие от въздействието на електричеството върху човешкия организъм. Електричеството, което видяхме днес, никога няма да служи за екзекутор. Днес столът беше неизправен до такава степен, че направо свидетелстваше за нехайство! Но дори той да беше проработил идеално, ние пак не бихме могли сега да предречем дали в бъдеще той ще работи по начина, по който на нас ни се иска… Аз не мисля, че Кемлър беше мъртъв, когато токът го прониза за втори път - той само беше в безсъзнание.

- Смятате ли, че екзекуциите в бъдеще ще продължат?

- Не е моя работа да казвам това. Ние ще узнаем това доста бързо и със сигурност, когато фактите около смъртта на Кемлър бъдат разгледани от обществеността…".

Само че д-р Луис Балш (Lewis Balch), секретар на Държавния съвет по здравеопазването, направил следното изявление: "Бях помолен от комисията да дам мнението си кой е най-добрият начин за изпълнение на смъртно наказание – електричество, обесване или гилотина. Лично аз тежнеех към второто, но след като видях абсолютната сигурност, бързина и безболезненост, с която електрическият стол убива осъдените, промених мнението си в негова полза. Не смятам, че провалът на първия електрически удар безспорно доказва, че целият метод на екзекуция е безсмислен, тъй като след първия шок Кемлър е бил на практика мъртъв – той не е бил в съзнание, не е и страдал. Мисля, че трябва да бъде назначен още един електротехник, който да присъства на екзекуциите и да носи отговорност за всички електрически устройства, но да работи под надзора на длъжностните лица, упълномощени по закон да изпълнят присъдата…".

За момента плановете на Едисон се сбъдвали безпогрешно; всяка следваща екзекуция с електрическия стол нагледно показвала колко много животоопасен е променливият ток.

Факти, хора и повреди

По-късно електрическият стол бил възприет и от други щати – Охайо (1897), Масачузетс (1900), Ню Джърси (1906) и Вирджиния (1908) и т.н., като се превърнал в основен метод за екзекуция в САЩ, замествайки обесването. С течение на времето той получил жаргонния прякор Old Sparky.

Първата жена, осъдена да умре на електрическия стол, е серийната убийца Лизи Холидей (Lizzie Halliday) през 1894 г., но губернаторът на щата Ню Йорк Розуел Флауър сменил присъдата с продължителен престой в психиатрична болница, след като медицинска комисия обявила Холидей за луда. Втората жена с "електрическа" присъда – Мария Барбела – пък била оправдана, и така Марта Плейс (Martha M. Place) станала първата жена, наистина получила смъртоносната доза "правосъден ток". Това станало в затвора Синг Пейн на 20.ІІІ.1899, а обвинението било за убийството на 17-годишната й дъщеря Ида.

Запечатан е и моментът на протичане на електрическия ток през тялото на осъден! На 12.І.1928 г. в същия затвор Синг Синг се изпълнявала присъдата на домакинята Рут Снайдер (Ruth Snyder), осъдена за убийството на съпруга си през месец март предишната година. Журналистът Том Хауърд от "Ню Йорк Дейли нюз" успял незабелязано да внесе фотоапарат в залата и заснел убийцата, докато тя била вече на стола и токът бил включен! На следващата сутрин, естествено, снимката се превърнала в сензация от първа страница и става една от най-известните журналистически фотографии на всички времена, макар че от днешна гледна точка качеството ни да не ни задоволява особено:

Също така, запазени са данни за различни несполучливи екзекуции. Така например, нещо интересно се случило през 1903 г., когато Фред Ван Уормър "поел" сериозна доза електричество и бил обявен за мъртъв, но при докарването му в аутопсионната зала било забелязано, че все още диша. По това време палачът вече си бил отишъл, но го повикали обратно, за да доизпълни задълженията си. Докато екзекуторът измине пътя обаче, осъденият все пак умрял.

Неособено отдавна – през 1982 г. – престъпникът Джон Луи Еванс бил подложен на електрическо въздействие цели 30 секунди, а в един момент електродът на крака му се счупил! Около минута след това от гърба и левия му крак бил ясно видим дим! Едва след десет минути, през които получил трета електрическа "доза", той бил окончателно обявен за мъртъв. В края на ,,операцията“ температурата на електродите била едва около 50 градуса Целзий, което накарало екзекуторите да решат, че напрежението е било прекалено ниско и затова този човек е удържал повече. От изследване на времето, което осъдените издържат на въздействието на "тока на правосъдието", лекарите смятат, че някои хора понасят по-добре високото напрежение в сравнение с други. Осъденият Уилям Уендивър бил убит едва след петата "порция правосъдие".

Въпреки всички внимателно взети мерки за безпрепятствена работа, всичко се случвало. Имало екзекуции, при които главата на осъдения се запалвала или пък това ставало със самия стол след някой от електроударите! В такъв случай нещастният осъден трябвало да чака понякога с часове, лежейки в стаята за екзекуции полуумиращ и с ужасна болка, докато електротехници ремонтират смъртоносния уред. Така например, през 1946 г. палачите пропуснали ток през тялото на осъдения Уили Франсис… или поне така си мислели. В действителност, по свидетелство на очевидци той закрещял "Престанете! Оставете ме да дишам!", а при проверката се оказало, че използваният за присъдата електрически стол бил неправилно инсталиран от пиян техник. Това предизвикало съдебно дело, защото адвокатите на Франсис се опитвали да го спасят, като твърдели, че макар и да не бил умрял, той все пак вече е преминал през електрическа екзекуция и съответно трябвало да се смята за изтърпял наказанието си. Около година била нужна на съдебните инстанции, за да се произнесат по казуса, и осъденият бил успешно екзекутиран едва на следващата 1947 година.

През 1991 г. пък двама варшавски лекари препоръчали още една "рационализация" - да се пристягат и бедрата на екзекутирания, когато го стягат на стола. В научното списание Chirurgia Narzadow Ruchu I Ortopedia Poska те съобщили за случай на 58-годишен мъж (не в Полша, разбира се), чиито крака се счупили от необикновено силните и резки движения, получени вследствие на преминаващия през тялото електрически импулс.

Столът слиза от трона

Въпреки че през ХХ век електрическият стол се превръща в символ на смъртното наказание в САЩ и в определен смисъл става носител на американската култура извън Щатите, в последните две-три десетилетия употребата му все повече намалява за сметка на смъртоносната инжекция, провъзгласявана от съвремието за още по-хуманен метод на екзекуция. Някои щати все още поддържат електрическия стол като метод на изпълнение на смъртни присъди, но като вторично, алтернативно средство, което може да бъде избрано от осъдения при вече определена за него смъртоносна инжекция. В други законодателства пък се предвижда екзекуцията на стол да се използва и ако съставките за приготвяне на инжекцията не са достъпни, но без право на осъдения да пожелае да замени инжекцията с него, ако тя може да бъде приготвена.

Съвременен електрически стол в затвор в щата Флорида

От 2014 г. електрическият стол е възможен (но не единствен и задължителен) метод на изпълнение на смъртните присъди в щатите Алабама, Флорида, Южна Каролина и Вирджиния, а другият възможен е именно смъртоносното инжектиране. В щата Кентъки пък столът е "почти пенсиониран" – той действа само за осъдените, извършили углавните си престъпления преди 31.ІІІ.1998 г. и за онези, които съзнателно са избрали този метод на изпълнение на присъдата си. Лицата, които не го правят и които са извършили престъпленията след тази дата, се подлагат на смъртоносна инжекция. Също така, в Кентъки електрическият стол се прилага в случаите, когато методът на инжекцията бъде признат от съда за неконституционен. В щати като Арканзас, Мисисипи и Оклахома електрическият стол е алтернативен метод на изпълнение на присъдата, чиято употреба е възможна, ако други форми бъдат признати за неконституционни в момента на изпълнението.

В свое решение от 8.ІІ.2008 г. Върховният съд на щата Небраска реши, че според конституцията на щата изпълнението на смъртни присъди чрез електрически стол е "жестоко и необичайно наказание". След това този вид екзекуции вече не се изпълняват в Небраска, който беше единственият щат, оставил стола като единствен метод за изпълнение на смъртни присъди.

Извън пределите на САЩ електрическият стол никога не получил особено разпространение, ако не броим Филипините или Русия, където обаче случаят е по-различен. Там не става дума за наказание от държавното правосъдие, а за серийния убиец Александър Комин, който отнемал живота на своите жертви чрез електрически стол. Молодец!

Антон Оруш, Sandacite.BG – https://www.sandacite.bg

Източници:

431.220 Execution of death sentencе - http://www.lrc.ky.gov/statutes/statute.aspx?id=18610

Electric chair - http://www.newworldencyclopedia.org/entry/Electric_chair#cite_note-3

Electrocution Is Banned in Last State to Rely on It - https://www.nytimes.com/2008/02/09/us/09penalty.html

Far Worse Than Hanging - https://timesmachine.nytimes.com/timesmachine/1890/08/07/103256332.pdf

Southwick, Alfred Porter - http://www.anb.org/view/10.1093/anb/9780198606697.001.0001/anb-9780198606697-e-2001919

The Effects of Electric Shock on the Body - https://www.healthguidance.org/entry/12834/1/The-Effects-of-Electric-Shock-on-the-Body.html

Voltage Of An Electric Chair - https://hypertextbook.com/facts/1996/NancyRyan.shtml

What happens when you are executed by electrocution? - https://www.theregister.co.uk/2006/10/20/the_odd_body_electrocution/

William Kemmler - https://en.wikipedia.org/wiki/William_Kemmler

William Kemmler - Things To Remember While Reading Excerpts From "far Worse Than Hanging":, Excerpt From "far Worse Than Hanging" - http://law.jrank.org/pages/12374/Kemmler-William.html

Электрический стул - https://ru.wikipedia.org/wiki/Электрический_стул


Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Технологии
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.