Слънчевата светлина и светлината на лампата изглеждат бели, но са смес от всички цветове. Основните цветове, от които е съставен белия цвят са червено, оранжево, жълто, зелено, синьо, индиго и виолетово. Те непрекъснато се преливат един в друг, така че в допълнение към основните цветове има голям брой различни нюанси. И всички могат да се видят в небето под формата на дъга.
Въздухът, който изпълва земната атмосфера, е смес от молекули газ и малко количество твърди частици като прах, сажди.
Слънчевите лъчи се разсейват от молекулите или твърдите частици в атмосферата като само около една четвърт от светлината достига земната повърхност.
Когато слънчевата светлина навлиза земната атмосфера, молекулите на въздушните и водните пари поемат част от светлината и я излъчват отново към всички посоки. Това се нарича разсейване.
Небето изглежда синьо, защото заради късата си дължина на вълната, синята светлина по-лесно се разсейва от тази с по-дълга вълна. Тъй като синият цвят се намира в късовълновия край на видимия спектър, се разсейва в атмосферата повече от червения. Затова, ако се вгледаме в небето (но не в слънцето), ще видим синя светлина.
Защо не виолетова - нали тя е в самия край на спектъра с най-къса дължина във видимия спектър?
Слънчевият спектър е неравномерен и виолетовото е много по-малко. Друга причина е по-ниската чувствителност на човешкото око към виолетовия цвят, отколкото към синия. Той възбужда не само сините колбички в ретината, но червените и зелените).
Слънцето е много близо до хоризонта по време на залез. Слънчевата светлина трябва да мине през по-дебел слой атмосфера, за да стигнете до земята (виж илюстрацията вляво). Повечето от синята светлина се отклонява, а червената светлина остава. Затова слънцето изглежда червено по време залез (виж илюстрацията). От друга страна, през деня слънчевата светлина минава през по-тънък слой от атмосферата и тогава синята светлина се отклонява по-малко и слънчевата светлина изглежда бяла. В същото време небето е пълно с разсеяна синя светлина и цялото небе изглежда синьo.
Когато погледнем нагоре, някаква част от синята светлина достига до очите ни от всички краища на небето. Нвсякъде над нас виждаме син цвят и небето е синьо.
На Марс например цветовете са точно на обратно. Сутрин и вечер - оцветяването е синьо, а през деня - червеникаво. На Марс има съвсем различна атмосфера като състав (големината на молекулите е различна) и ефектът от пречупването на различните съставни цветове на светлината е по-друг.
В космоса
В космоса няма въздух. Тъй като не съществуват препятствия, които може да отразят светлината, тя пътува директно до очите на космонавтите. Светлинните лъчи не се разсейват и "небето" изглежда тъмно и черно.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
1
16.04 2016 в 11:00
Химичния състав на земната атмосфера е точно определен, големината на въздушните молекули е прецизно изчислена, човешкото око е специално конструирано за да се радваме на това неописуемо красиво небе.
Всичко е създадено по възможно най-добрия начин, пише един голям немски философ.
Слава на Господа Бога! Слава на Исуса Христа!
Последни коментари