Веднъж германският химик Кристиан Шонбайн намокрил с азотна киселина памучната престилка на жена си. За да изсъхне мокрото място той я слага до огъня. И ... избухва експлозия. Така открива нитроцелулозата, от която се правят взривни вещества, целулоид и много други.
Но Шонбейн влиза в историята не само с престилката на съпругата си.
През 1840 г. той изследва окисляването на белия фосфор и електролизата на водата и между другото получава озон.
Всъщност, за съществуването на озона се е знаело и преди - през 1785 г. Марин ван Марум пуска електрическа искра през кислород.
Но едва Шонбейн описва химическия метод за производство на озон и в същото време дава име на този газ. Източникът на вдъхновение е острата му миризма: "Озо" на гръцки означава "миришещ".
След силна гръмотевична буря може да се усети миризмата на този газ.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
helper68
Натурални суперколайдери: Черните дупки могат да се използват ускорители на частици
dolivo
Учени възпроизвеждат сияйното египетско синьо, озарявало гробниците на фараоните
dolivo
Революция в залесяването: Японски дронове с изкуствен интелект засаждат дръвчета 10 пъти по-бързо от хората
alabal
Най-старото живо същество на Земята: вид на 700 млн. години, който променя разбирането за еволюцията