Най-масовото убийство, наблюдавано някога в океана: 10 млн са изядени за няколко часа

Ваня Милева Последна промяна на 13 юни 2025 в 00:00 1209 0

Баренцово море край норежкия бряг

Кредит Wikimedia Commons

Мястото на събитието: Баренцово море край бреговете на най-северната точка на континентална Европа. Събитието на хищно поведение е едновременно зрелищно и опустошително: повече от десет милиона риби са изядени за няколко часа, което представлява повече от половината от първоначалния пасаж.

Съединението прави силата, или поне така се казва. Но в океана изглежда, че не е така. Като се съберат  заедно много риби не е задължително да оцеляват по-лесно в група. В някои случаи, колкото повече риби има, толкова по-голяма мишена са те за хищниците.

Мойвата (Mallotus villosus), малка арктическа риба, жизненоважна за морските екосистеми, се събира всяка година, за да се размножава, привличайки хиляди хищници, включително атлантическа треска (Gadus morhua). Учени от Масачузетския технологичен институт (MIT) и Норвежкия институт за морски изследвания са наблюдавали масов кървав пир на хищници в безпрецедентен мащаб.

Наблюдавайки невидимото

Изучаването на подобни явления в обширния и постоянно движещ се океан представлява голямо предизвикателство за океанографите. Как е възможно милиони риби да действат коорсинирано на десетки километри?

За да направят това, изследователи са използвали усъвършенствана технология, наречена Ocean Acoustic Waveguide Remote Sensing (OAWRS), която може да картографира големи рибни популации с помощта на звукови вълни. Чрез изпращане на акустични вълни от лодка, системата улавя ехото, върнато от рибните пасажи, подобно на радар. Тази система за изображения, проектирана да работи на стотици квадратни километри, прави възможно проследяването на движенията на рибите в реално време и изучаването как се групират в огромни пасажи.

За да уловят точно взаимодействията им, екипът на MIT използва и мултиспектрална техника, която анализира звуци въз основа на специфични за вида честоти. Това им позволява да разграничат мойвата, която има малки, резонансни плувни мехури (вътрешни органи, пълни с газ, които помагат за контролиране на плаваемостта ѝ във водата), и треската, която има по-големи мехури, вибриращи на по-ниски честоти.

Масов сблъсък

По време на това уникално наблюдение в откритото Баренцово море, край норвежкия бряг, поведението на мойвата бързо придобива изключителен мащаб. В началото на деня тези малки рибки са разпръснати на малки групи, търсейки място за снасяне на яйцата си. Но докато се движат, започват да се събират, за да образуват гигантски пасаж. Изследователите изчисляват, че приблизително 23 милиона мойви са образували група, заемаща област с дължина около 10 километра, и са се движили като коферентна  (съгласувана) вълна.

Това струпване, макар и отбранително, бързо привлича вниманието на треската, която също се събира, за да образува огромен гладен пасаж. В рамките на няколко часа близо 2,5 милиона трески се събират, за да атакуват мойвата. Последвалото събитие на хищно поведение е едновременно зрелищно и опустошително: повече от десет милиона риби са изядени за няколко часа, което представлява повече от половината от първоначалния пасаж. Подобно събитие никога не е било наблюдавано или документирано в океана.

Унищожаването на пасажа мойва от трескитеИзследователите са използвали техника за мащабно акустично картографиране, за да проследят популациите на мойва. Моментни изображения на гъстотата на популацията в обширен район, в който се припокриват двата вида, показващи преход от произволно индивидуално поведение към подредено враждебно групово поведение при бързо формиране и разпространение на плячката мойва (вляво) и поглъщането ѝ от пасажа хищници треска (вдясно). Кредит: Nicholas Makris et al.

Крехко равновесие

Мойвата играе ключова роля в морските екосистеми като плячка за много видове, като треска, тюлени и различни морски птици. Изчезването или намаляването на популацията ѝ би могло да засегне цялата екосистема и да предизвика ефект на доминото, който би засегнал видовете, чието оцеляване зависи пряко или косвено от тази малка риба. Въпреки че този пасаж мойва представлява само малка част от общата популация, изследователите смятат, че глобалното затопляне би могло да изостри този тип явления.

С топенето на арктическия лед, тези риби трябва да плуват все по-далеч, за да намерят подходящи места за размножаване, което ги прави по-уязвими за хищниците. Изследователите посочват, че този вид мащабно хищничество може да се увеличи с променящите се климатични условия, представлявайки риск за стабилността на популациите на мойва и, като цяло, за морската среда като цяло.

Изследователският екип планира да използва технологията OAWRS, за да изучава други видове през следващите години. Чрез тази работа те се надяват да предоставят важна информация на организациите за опазване на морската среда, за да предотвратят изчезването на определени рибни популации, откривайки горещи точки, където хищничеството е най-интензивно, а екологичният натиск е най-голям. В бъдеще тези усилия биха могли да бъдат от решаващо значение за опазването не само на мойвата, но и на здравето на морската екосистема като цяло.

Справка: Pednekar, S., Jain, A., Godø, O.R. et al. Rapid predator-prey balance shift follows critical-population-density transmission between cod (Gadus morhua) and capelin (Mallotus villosus). Commun Biol 7, 1386 (2024). https://doi.org/10.1038/s42003-024-06952-6 

Източник: The largest predation event ever observed in the ocean took place in the Atlantic, Brice Louvet, sciencepost

Виж още за:
    Най-важното
    Всички новини

    Още от Животът

    Коментари

    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

    Няма коментари към тази новина !