По време на честванията на патронния празник на Софийския университет "Св. Климент Охридски" на 25.11.2019 г. в голямата аула на Ректората беше връчена Наградата на Столичната община за най-добър млад учен на Софийския университет за 2019 г.
Лауреати на наградата са д-р Лили Грозданова от Историческия факултет и д-р Иван Лесов от Факултета по химия и фармация. Заместник- кметът на София доц. Тодор Чобанов поздрави академичната общност по повод празника от свое име и от името на кмета на Столична община. „За нас е чест и радост да подкрепяме младите учени с тези стипендии“, каза той и връчи плакетите и грамотите на младите учени.
Номинирането на гл.ас. д-р Лили Грозданова Грозданова за Наградата на Столичната община за най-добър млад учен на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ за 2019 г. от Катедрата по Стара история, тракология и средновековна история на Исторически факултет, се основава на значимите ѝ постижения в нейното цялостно развитие и особено през последните три години, когато тя се доказа като талантлив и уважаван в международен план изследовател основно в три научни области – дигитална хуманитаристика, антична нумизматика и история на кризисния за Римската империя III в. сл.Хр.
Кредит: д-р Лили Грозданова
Лили Грозданова има докторат по Антична история. Като докторант на Исторически факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (с подкрепата на Excellence Cluster Dialogue Europe, София) изследва развитието на Римската империя и по-конкретно тракийските ѝ провинции през втората половина на ІІІ в.сл.Хр. – времето на т. нар. „войнишки императори“. Прави пост-докторантура върху монетосеченето на Пауталия в рамките на проекта (B-4-2) Region and Memoria: Local History and Local Myths on Thracian Provincial Coins (с подкрепата на Excellence Cluster Topoi, Берлин). Понастоящем продължава проучванията си върху пауталийското монетосеченето. Нумизматичните материали се обработват и анализират чрез изследователски инструменти като нумизматичната онлайн платформа www.corpus-nummorum.eu и GIS software. Основната цел е да се направи изследване на печатите на градското монетосечене чрез прилагането на нови методи за анализ базирани на дигиталните технологии.
Научните й интереси са интердисциплинарният подход в историческите изследвания и приложението на дигиталните технологии в хуманитаристиката; римска провинциална система – развитие и характеристики на икономическата, политическа и административна структура на провинциите; локални и централни монетарници – техните особености и значение.
По повод на връчването на наградата, д-р Грозданова отговори на няколко въпроса на НаукаOFFNews.
Д-р Грозданова, Вие сте експерт по историята на Тракия и Долна Мизия в периода 2-3 век. Ранните Ви разработки са свързани с управлението на някои от т.нар. „войнишки императори“ на Римската империя, които са имали важна роля в процесите по нашите земи. Кои са най-значимите промени за региона в този период според Вас?
Може би един от най-важните аспекти от развитието на териториите на Тракия и Долна Мизия в този период е, че няколкократно съдбата на империята се решава именно там. Ключовото им значение допълнително се подчертава от новия писмен извор за периода открит от Jana Grusková и екипа на проект Scythica Vindobonensia (FWF Project P28112G25: 01.08.2015 – 31.12.2019), част от който ни дава информация за обсада на Филипополис в средата на трети век сл. Хр. Тази археологическа действителност все по-ясно бива разкривана в контекста на настоящите активни разкопки в Пловдив.
Значими са Вашите разработки върху монетите от региона на Тракия и особено онези от Пауталия. Разкажете ни повече за тези находки и тяхната стойност като източник на информация за живота и културата на населението по онова време.
Нумизматичните материали са интригуващ и многопластов извор на информация за обществото, което ги произвежда. Монетосеченето на Пауталия е част от римското провинциално монетосечене от градски тип. Освен информацията за локалната икономика, която изследването му може да разкрие, богатата иконография на тези висококачествени емисии носи данни за местните религиозни култове, политически идеи и дори заобикаляща среда. Естествено употребата на монетите като исторически извор изисква корелирането на данните с тези от другите типове извори.
Кредит: Софийски Университет "Св. Климент Охридски"
От 2013 година сте и част от екипа на проекта Corpus Nummorum, който представлява онлайн визуална библиотека на монети. Какви са големите цели на проекта и какъв е неговият обхват?
Corpus Nummorum Online (https://www.corpus-nummorum.eu/) е уебпортал за антични монети от историческите региони – Долна Мизия, Тракия, Троада и Малоазийска Мизия. Създаден е по проект, който цели да обработи античното гръцко монетосечене по региони и монетарници, с оглед целите на научните изследвания и съхранението на културното наследство. Платформата е базирана на материалите в сбирката на Монетен кабинет, Берлин и колекцията от гипсови отливки в Берлин-Бранденбургска академия на науките (BBAW). Чрез активно международно сътрудничество, включително с изследователи и институции от България, в духа на public science платформата предоставя възможността да се създават нови записи, като по този начин порталът се обогатява. Монетите се обработват като се взимат метричните им данни, също такива за произход, а легендата и изображението им биват описани спрямо стандартизирани правила. По този начин се полага ключова база за изработката на типов каталог за всеки регион, който естествено ще трябва да бъде допълван. Последователната употреба на Linked Open Data и обвързването с нормирани данни улесняват обмена с други колекции и осигурява качествено и количествено нови възможности пред нумизматичните и исторически изследвания.
В деня на патронния празник на СУ получавате Наградата на Столична община за най-добър млад учен на Алма матер за 2019 г., за която всеки факултет номинира по един кандидат и Вие сте кандидатурата на Историческия факултет. Какво означава за Вас тази награда?
Възприемам тази награда като признание за съвместния труд и постиженията, реализирани с моите колеги от катедра "Стара история, тракология и средновековна история", Исторически факултет, страната и чужбина. Именно благодарение на тази съвместна работа имам шанс да се развивам като професионалист.
Искрено се надявам, че наградата би могла да послужи и като допълнителен стимул на студентите ни, да продължават да се развиват в нелеката област на хуманитарните изследвани.
Кредит: д-р Лили Грозданова
Какво Ви мотивира да продължавате да се занимавате с наука в България?
Страната ни има изключително висок изследователски потенциал. В моето научно направление той се базира на богатството от необработени и ключови за историческото познание като цяло извори и на качествено подготвени специалисти. Два аспекта, които са високо ценени от международните ни колеги, за които сме желани партньори. Личното ми убеждение е, че има необходимост самите ние са осъзнаем по-ясно тази реалност и да започнем да се развиваме в съответствие с големия си потенциал. В този смисъл ежедневните трудности си заслужават.
Как според Вас младите учени могат да бъдат задържани и мотивирани да продължават да се развиват в своите области у нас?
Контактите ми с колегите, ми дават основание да твърдя, че младите изследователи са силно мотивирани да развиват своите научни направления у нас. Специализациите и трупането на опит в чуждестранни институции и международни проекти са в интерес на развитието на българската наука, а не път за излизане от нея. Естествено тук трябва да се създадат по-добри административни и финансови условия и техническа инфраструктура, които да позволят на новите поколения изследователи да развият потенциала си по адекватен на световната наука начин.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари