Представете си, че много искате нещо и всичко, което трябва да направите, за да го получите, е да помолите Вселената. Страхотно, нали?!
Но трябва да знаете... "Тайната".
Психологът професор Питър Стрелан (Peter Strelan) от Университета на Аделаида обяснява в статия на The Conversation как действа този попкултурен феномен, защо някои мислят, че помага, и макар да се харесва на мнозина, е вреден и измама.
Мегапродавачът на надежда: "Тайната"
Тайната (The Secret) е пълнометражен филм, a пpeди това книга от 2006 г., създадени от телевизионния продуцент, австралийката Ронда Бърн.
Книгата е продадена в повече от 35 милиона копия и е преведена на повече от 50 езика. Бърн е продуцирала няколко свързани книги, включително "Най-голямата тайна" (The Greatest Secret), и редица свързани стоки като тестета карти.
Бестселърът от 2006 г. е адаптиран и като романтична драма, Тайната: Осмели се да мечтаеш (The Secret: Dare to Dream), с участието на Кейти Холмс и пуснат през 2020 г. (The Guardian го описва като "безобидно среден […] без нищо забележително освен няколко смехотворни тъпи момента".
Включват се и други автори. Например има DVD, озаглавено The Secret Behind The Secret, в което гуру за самопомощ твърди, че е направляван от духовно същество, наречено Бенджамин.
Основното твърдение на "Тайната" е, че във Вселената действа закон за привличането: ние ставаме или привличаме това, за което мислим най-много. Всъщност положителните неща се случват на положително настроените хора, а лошите неща се случват на негативно настроените. Важното е, че ние не сме пасивни получатели на нашите резултати. По-скоро предизвикваме нашите резултати, като активно мислим за тях.
Тайната: Осмели се да мечтаеш, адаптацията от 2020 г. с участието на Кейти Холмс, бе описана като "безобидно среден […] без нищо забележително освен няколко смехотворни тъпи момента".
Опра Уинфри прегръща с ентусиазъм "Тайната", посвещавайки ѝ два епизода от токшоуто си през 2006 г. Тя заявява, че книгата въплъщава посланието, което тя се е опитвала да сподели от 21 години: "ти си отговорен за живота си".
Както посочват и други, тези идеи не са тайна и не са нови.
"Тайната" всъщност е преопаковане на поп психологията на "силата на позитивното мислене" от последните десетилетия – и от векове по-рано - шарлатанството на метафизиката.
Обвинява се жертвата
Много емпирични психологически изследвания показват, че позитивното мислене и чувства могат да бъдат свързани с по-положителни резултати.
Но между безотговорните и общи изявления на "Тайната" и емпиричните изследвания, проверяващи квалификациите и нюансите на ефектите от положителните очаквания, има огромна пропаст.
Именно в тази пропаст "Тайната" става лесна мишена.
Например "Тайната" е добра новина за всеки, който има късмета да бъде благословен с вечно слънчево настроение, но по-малко за всеки, който се бори с хронична депресия. "Тайната" казва, че депресията и последствията от нея са по вина на жертвата. "Ако можехте да мислите по-позитивно, всичко щеше да е наред!"
Приети за чиста монета, принципите в "Тайната" трябва да означават край на бедността и войната. Може би не го желаем достатъчно силно?
На други места "Тайната" оскърбява физиците с неправомерното си присвояване на принципите на квантовата физика, за да обясни "закона за привличането" (сам по себе си псевдонаучна идея).
Хората обичат такива неща.
Примамлива измислица
Повече от 40 000 клиенти на Amazon са отделили време да прегледат книгата. Средната оценка е 4.6/5. Може би това не трябва да е изненадващо.
"Тайната" (повърхностно) се докосва до духовна сфера и изследванията показват, че духовността подхранва и утешава много хора. "Тайната" говори за търсене на смисъл и знаем, че чувството за цел в живота осигурява известна степен на щастие. "Тайната" предполага, че индивидът има силата да контролира собствената си съдба – и изследванията демонстрират ролята, която има чувството за личен контрол в живота на хората.
А "Тайната" стимулира магическото мислене, към което някои хора може да са по-склонни, отколкото осъзнават. "Тайната" обещава примамливата измислица, че – поне веднъж – нещата в живота може да бъдат лесни.
"Войната на Чейзър с всички" (The Chaser's War on Everything) поставя под съмнение ефективност на "Тайната" преди почти 15 години.
Днес, когато всеки си решава какво е истина ("всеки сам си преценя!"), "Тайната" ни напомня, че принципите на научния метод все още са важни, когато става въпрос за критично потребление на информация.
Има няколко начина за опознаване на света:
- Можем да се осланяме на авторитети.
- Можем да разчитаме на интуицията си.
- Можем да използваме логика.
- И можем да правим наблюдения въз основа на нашия опит.
Псевдоексперти
До известна степен Ронда Бърн и нейните поклонници използват изброените източници, за да увеличат доверието към "Тайната". Например, книгата/филмът е одобрен от високопоставени влиятелни лица (като Уинфри) и видни американски гурута за личностно развитие (като Боб Проктър, Джон Асараф и Джак Канфийлд). Бърн твърди, че видни исторически личности – включително Платон, Шекспир и Айнщайн – са знаели "Тайната" и са използвали нейните принципи.
Всички тези хора са експерти или поне се представят за експерти. Така че те би трябвало да знаят какво говорят. Тъй като са авторитетни фигури, интуитивно предполагаме, че може да им се вярва.
За съжаление, това е еквивалентът на рекламите на паста за зъби, в които се облича актьор в бяла престилка, за да се внуши, че е учен или лекар, който препоръчва определена марка паста за зъби.
Опра Уинфри подкрепя "Тайната", помагайки ѝ да стане бестселър.
За да ви убеди, "Тайната" ви отвежда по периферния път, по който не влагате много усилия в изследването си" "Айнщайн го е използвал! Трябва да има нещо в това!", вместо централния маршрут, по-който мислите критично за претенциите: "Само защото тя казва, че Айнщайн го е използвал, не го прави валиден. И откъде знае, че го е използвал?"
"Тайната" разчита и на интуицията - и духовна, и научна. От една страна "Тайната" говори за тези, които вярват в духовното измерение на този свят, от друга страна - че може да контролираме собствената си съдба.
Но всеки, който мисли критично за твърденията на "Тайната", вероятно стига до максимата, че ако звучи твърде хубаво, за да е истина, и ще бъде прав.
Положително мислене плюс усилия
Мнозина, размишлявайки за същността на твърденията на "Тайната", съвсем разумно ще предположат, че са необходими цял куп важни неща освен "позитивното мислене", ако някой наистина иска да осъществи най-съкровените си желания. Неща като упорит труд, постоянство, мотивация, умения и способности.
"Тайната" е по-малко способна да апелира към логиката, въпреки че се опитва да го направи, позовавайки се на псевдонаучния "закон за привличането". Успехът на "Тайната" се крие във внушаемостта на асоциациите. Позоваването на "закон" предполага, че уж има научна основа.
Ключов компонент на научния метод е, че теориите трябва да могат да се проверяват. Тестването на теории изисква извършване на наблюдения – тоест събиране на данни.
Ако личният опит е форма на емпирично доказателство, тогава "Тайната" се представя много впечатляващо. В интернет има хиляди препоръки от хора от цял свят, които удостоверяват способността му да дава резултати.
Но ако се задълбочим малко, ще стане ясно, че тези анекдотични доказателства ("щом ми се случи, значи има нещо") почти винаги отразяват проблема с илюзорната корелация. Две събития се случват скоро едно след друго и вместо да го определят като съвпадение например, хората предполагат, че първото събитие е причинило второто.
Това е дори по-вероятно да се случи, когато човек иска да потвърди вместо да провери своите вярвания.
Така че за хората, които искат да видят доказателства, че "Тайната" работи, ще ги намерят. Те молят Вселената за увеличение на заплатата и две седмици по-късно го получават. Възможността увеличението на заплатата да е било естествено заради техния предишен труд и усърдие, не им изглежда провдопподобна.
Питър Стрелан напомня, че някои от принципите, възприети от "Тайната", наистина имат някакви предимства и са подкрепени от емпирични психологически изследвания. По-специално, идеята, че положителното отношение води до положителни резултати – макар и не винаги и не защото някаква магическа връзка с Вселената го е направила така.
Авторът Питър Стрелан (Peter Strelan), е професор от Факултета по психология към Университета на Аделаида
Тази статия е препубликувана от The Conversation под лиценз Creative Commons. Прочетете оригиналната статия.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари