Защо в даден момент се запушва само една от ноздрите ви

Никола Кереков Последна промяна на 22 февруари 2016 в 11:55 53110 2

Въпреки че едва ли обръщаме внимание на това, освен ако не сме болни, ние реално винаги дишаме повече с една от ноздрите си и по-малко с другата. През деня страните се сменят и другата ноздра минава в "работен режим". Защо се случва това.

Този процес е напълно автоматичен и се управлява от т.нар. вегетативна нервна система, която е същата система, която управлява и други процеси, които тялото ни върши само без наш контрол като храносмилане, дишане и пулса на сърцето ни. В носа ни тази система управлява нашия "носен цикъл", който осигурява ефективната работа на всяка ноздра.

Схема показваща "носния цикъл" при който едната ноздра работи по-ефективно, заедно с елементите на носната кухина. Цикълът на отпушване и запушване на една от ноздрите е напълно нормален физиологичен процес. 

Според Американската национална библиотека по медицина, носният цикъл се осъществява няколко пъти през денонощието, но е видим за нас само, ако носа ни е по-запушен от обикновено. За да се отвори една от страните на носа ни и да се затвори другата, тялото ни раздува тъканта повишавайки потока на кръв по много сходен начин на ерекцията при мъжете, само че, разбира се, процесът се осъществява в носа.  

Повишеният кръвен поток причинява раздуване на тъканта и запушване на едната ноздра за около 3 до 6 часа, след което се превключва на другата. Освен това повишено запушване се получава, когато човек лежи, което е особено забележимо, когато главата е обърната на едната страна. Ако се концентрирате, може да усетите това дори сега, докато четете този текст - потокът на въздух през една от ноздрите ви е забележимо по-висок от този през другата, а е много вероятно сутринта, когато сте станали да е била активна другата ви ноздра.

Реална компютърно-томографска (CT) снимка на нос, на която ясно се вижда, че една от ноздрите е почти запушена, докато другата е напълно проходима.

Смята се, че този цикъл подпомага способността ни да усещаме миризми. Някои миризми се долавят по-добре, когато въздуха се движи бързо през носа ни, докато други изискват повече време и се долавят по-добре при бавен поток на въздуха.

Ако едната страна на носа ни е широко отворена, ад другата частично затворена реално ще можем да долавяме всички миризми. Този процес също дава възможност за почивка на всяка страна на носа, тъй като непрекъснатият поток от бързо движещ се въздух може да изсуши и убие малките епителни клетки с реснички, покриващи вътрешността на носната мукоза, които ни предпазват от чужди частици и замърсители, включително и от някои патогени.

Когато се разболеем, целия този процес става непоносим, тъй като усещаме една от ноздрите, която е цялостно "изключена", много по-запушена от другата. Усещането за запушване се увеличава от простудата или грипа, които причиняват допълнително раздуване на носната мукоза, поради възпаление на горните дихателни пътища.

Затова следващия път, когато си помислите, че сте единствените, които дишат с едната си ноздра, не забравяйте, че това е напълно естествено и че вегетативната ви нервна система поддържа това състояние, за да работи по-ефективно обонянието ви и за да се увери, че вътрешността на носа ви не е пресъханала от непрекъснатия поток от мръсен въздух.

Източник: Science Allert

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

22.02 2016 в 19:36

Така е... това се налага от необходимостта от по-голям приток на кислород за активната физическа дейност. Любопитно в този случай дали страдат способностите ни да различаваме някои миризми...
Предполагам че същото се случва и при страхова реакция, когато организма мобилизира всичките си ресурси, за да отговори на потенциална заплаха. Тогава евентуалното ограничаване на чувствителността към някои миризми едва ли е от значение - тогава оцеляването е на преден план. ;)

22.02 2016 в 13:55

Двете нодздри работят едновременно, когато почнем някаква активна дейност, която изисква повече кислород (тичане, каране на колело, етц.)