В последните години колкото пъти развиващите се страни се изправяха пред ужасна епидемия като Зика и Ебола, толкова пъти богатите държави се обединяваха и изпращаха най-добрите си учени, за да разработят нови лечения и дори ваксини като спасяваха де факто положението.
Но всички тези добри намерения всъщност може би носят повече зло, отколкото добро, според водеща група от международни изследователи и представители на световни здравни организации, които работят заедно, за да преустановят това, което самите те наричат "парашутни изследвания" ("parachute research").
Основният аргумент тук е, че докато помощта за държавите по време на криза може и да звучи добре, много учени просто отскачат до развитите страни, събират проби и се връщат обратно, за да ги анализират и евентуално да се натъкнат на някакво откритие, което да им спечели Нобелова награда (или в по-лошия случай - много пари).
И не само, че учените често не успяват да се координират с тези, които се борят с епидемията в самата държава - повечето от тях крият своите открития с месеци, ако изобщо решат да ги споделят.
"Понякога това се случва, защото искат да публикуват работата си, а добрите медицински и научни списания предпочитат ексклузивността*. Понякога обаче всичко се дължи на факта, че могат да изкарат много пари като патентоват откритията си, които да доведат до лечение за даденото заболяване," коментира (Нурит Айзенман) Nurith Aizenman.
*В случая под "ексклузивност" се има предвид даденият материал да е публикуван само на едно място, което да притежава всички права над материала)
Изследователи и здравни работници в момента работят активно, за да променят това, така че парашутните изследвания да не затрудняват бързо-разпространяващата се епидемия от вируса Зика, така както според тях се е получило при епидемията от Ебола в Западна Африка през 2014 г.
Тогава още щом се разбра за разрастването на епидемията, екип от учени бързо пристигна в Гвинея и много бързо успя да секвенира генома в първите проби от Ебола.
Малко след това тези секвенции бяха направени достъпни за всички, но след това - нищо, въпреки, че много други учени се трупаха в Западна Африка, за да помагат. Смята се че това се е получило, тъй като учените изчаквали изследванията им да бъдат публикувани в престижни списания, преди да обявят откритията си.
"Изминаха доста месеци, през които не излязоха никакви нови секвенции на Ебола," заяви Нейтън Йозавиак (Nathan Yozawiak), един от учените участващи в кампанията от Broad Institute и Харвардския университет. "Тъкмо това беше най-критичния период, в който бяха регистрирани най-много случаи в Западна Африка - и въпреки това точно тогава имаше най-малко генетични данни."
Макар хората често да винят мудността на реакцията СЗО за мащабите на епидемията то Ебола, все повече данни сочат, че често и самите учени и техните амбиции да преуспеят, да публикуват първи откритията си и да ги патентоват (което експертите наричат "парашутни изследвания") също имат съществена вина.
Донякъде е разбираемо, че много учени искат да публикуват изследванията си в добри списания, за да запазят работата си. Но това също така може да коства живота на хиляди.
За да не случва това повече, най-добрите световни здравни организации, изследователи и списания са подписали споразумение през февруари тази години, с което гарантират, че ще направят всичко по силите си, за да обявяват резултатите от изследванията за Зика възможно най-бързо и така, че да са достъпни на възможно най-много места по света.
Световната здравна организация (СЗО) също излезе с обръщение още през септември 2015, с което потвърждава "че навременното и напълно прозрачно споделяне на данни и резултати преди публикуване по време на здравни кризи трябва да стане глобален стандарт."
В резултат на това, научните фондове в някои държави сега принуждават учените, работещи върху Зика, да се съгласят да обнародват данните си веднага, ако искат да продължат да получават пари за изследванията си. А 11 реномирани издатели на научни списания са обявили, че все пак ще публикуват изследвания върху Зика, дори ако те вече са били направени публични.
"Ако наистина искаш да получиш бърз отговор от здравните власти трябва да се увериш, че данните са налични в момента на тяхното получаване," смята Дейвид Хейман (David Heymann) от London School of Hygiene and Tropical Medicine, който е председател на спешната комисия по Зика към СЗО. "И тук имам предвид данните да са налични в самата засегната държава."
Но получаването на данните по-рано не решава един от най-големите проблеми на парашутните изследвания, а именно, че учените понякога отиват в дадена държава, намират съответните решения и след това ги продават обратно на същата държава на непосилна цена - това е известно още като "биопиратство".
Това обаче е много по-трудно да се разреши - Хейман го определя като "наистина коварен проблем" - но държавите вече предприемат мерки за предотвратяването му. Например, Бразилия в момента изработва нови мерки срещу изнасянето на проби със Зика извън държавата, което определено не е идеалното решение, но все пак е стъпка в правилната посока.
Добрите новини са, че ако се изработят правилните мерки и политики, които да не позволяват на учените да извличат изгода от епидемиите в развиващите се страни, това не просто ще ускори борбата срещу Зика, но ще помогне и за спасяването на много животи в бъдеще.
Може би това ще накара учените да се върнат към това, което правят най-добре - а именно да намират решения на реални, глобални проблеми. Което, въпреки добрите намерения на всички, е изключително необходимо тъкмо сега.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари