Комбинатът за електромедицински апарати в София (ЗЕМА) е бил комплексно развойно и производствено предприятие за апаратура, обзавеждаща медицински заведения. Води началото си от по-малка работилница, създадена през 1960 г.
Произвеждал е физиотерапевтична и рентгенова апаратура, като това включва шестпулсов рентгенов генератор, хирургичен и стоматологичен рентгенов апарат, мегаскоп (голям и малък), рентгенов защитен костюм, рентгенов защитен стол, лампа за тъмна стая, колонен статив, рентгенографична маса. Физиотерапевтичната апаратура включва физиотерм 40 Вт, елтерм 100 W, кварцова лампа 125, 250 и 400 W, кварцов маяк 1 kW, диаимпулс, интерференцпулс, полиимпулс, електросън, реограф, психомонитор, стимулатор на аналния сфинктер, стимулатор на перонеалния нерв и много други.
Тази статия представлява обзор на някои от първите български електромедицински апарати, много от които в момента са забравени и неизвестни. Някои от тях са произвеждани и в Слаботоковия завод в София.
Лампов апарат за класическа диатермия тип М-Д4
Диатермията представлява прилагане на диатермични токове (високочестотни променливи токове) с лечебна цел – образува се ендогенна топлина, при което се подобрява кръвообращението, стимулира се лимфооттичането, обменните процеси и др.
Първият български апарат за класическа диатермия е разработен през 1958 г. Предназначен е за третиране както на отделни части, тъй и на цялото тяло на пациента. Конструиран е с два самостоятелни пациентни кръга.
Високочестотният генератор е развит по триточкова схема с триодна лампа SRS-09. Лампата работи като еднопътен изправител за НЧ. Схемата се отличава с извънредната си простота, малко елементи и стабилна честота при промяна на товара. Връзката между трептящия и двата пациентни кръга е индуктивна; изходящата мощност във всеки пациентен кръг се регулира поотделно чрез вариометрите (3) на индуктивната връзка (8). Като се регулира катодното отопление (2) на осцилаторната лампа, може да се променя общата ВЧ мощност на генератора.
Всеки пациентен кръг има отделен амперметър за силата на протичащия ток. Той се измерва, като се изправи с лампа (детектира) токът, взет от ВЧ трансформатора, включен пред пациентските клеми. Параметрите на генератора са: честота 1625 kHz, максимална сила на тока във всеки от пациентните кръгове 4 A, максимална мощност общо 500 W, анодно напрежение на лампата SRS-09 4050 V, максимално ВЧ напрежение на пациентните клеми при празен ход и максимална връзка ~ 280 V.
Апаратът е пригоден да се включва към променливотокови мрежи със стандартните напрежения 110, 127, 150 и 220 V и има клеми за отклонения до +/- 10 V. Мрежовата му консумация при пълен товар е ~ 1800 W. Габаритните размери на апарата са 1000 x 600 x 450 мм, теглото му — 85 кг. Апаратът се комплектува с листови и формени електроди.
1 – главен ключ; 2 – регулатор за отоплението на осцилаторната лампа; 3 – регулатор за силата на пациентния ток (за І и ІІ раб. място); 4 – амперметри за постоянния тук; 5 – волтметър за отоплителното напрежение; 6 – пациентни клеми; 7 –мрежов трансформатоp; 8 – ВЧ връзка на пациентния с двата трептящи кръга; 9 – изправително у-во за амперметрите; 10 – осцилаторна лампа SRS-09; 11 - кондензатор за трептящия кръг
А ето и схемата на устройството:
Галваностат
Устройството е предназначено за галванизация, йонофореза, частични водно-елекрични вани и т.н. В пациентния кръг то дава постоянен ток със сила до 50 mA и напрежение на пациентните клеми до 100 V. Състои се от обикновен двупътен токоизправител и лампата-кенотрон 5Ц4. Изглаждащият филтър е съставен от дросел и два електролитни кондензатора и е пресметнат да не допуска пулсации над 0,5 %. Силата на пациентния ток се регулира плавно с най-долния ляв потенциометър и се отчита по милиамперметъра, монтиран върху лицевата плоча. Съществува ограничително съпротивление, включено последователно с потенциометъра, което се наглася още при заводското регулиране на апарата, така че в пациентния кръг да не протича ток, по-голям от 50 mA.
Напрежението на пациентните клеми зависи от съпротивлението в пациентния кръг и достига при 10 kΩ до 100 V, при 5 kΩ – до 95 V, при 1,5 kΩ – до 75 V.
Габаритите на апарата около 250 х 150 х 150 мм, а тетлото – 3 кг. Комплектува се с електроди по избор. Апаратът е произвеждан в Слаботоковия завод, а от началото на 1960-те г. в Завода за електромедицински апарати в София.
Кварцова лампа
Портативната кварцова лампа "Слънце" е комбиниран източник на ултравиолетови и инфрачервени лъчи. Както знаем, при облъчване с ултравиолетови лъчи се повишават защитните сили на организма и той става устойчив на заразни и простудни заболявания. Ултравиолетовите лъчи улесняват образуването на витамин D в организма и по този начин действуват антирахитично. Освен това този тип лечение намалява болките при невралгия, ишиас и други заболявания, увеличава пигмента на кожата и ускорява лечението на открити рани, като намалява опасността от инфекции. Използвана за излъчване на инфрачервени лъчи, лампата намира приложение при лекуването на възпалителни процеси — синузит, зъбобол, болки в ушите и др.
Ултравиолетовите лъчи се изпускат от горелка (специална тръбичка с благороден газ), която се запалва с електричен ток. Инфрачервените лъчи се получават чрез обикновени отоплителни тела, работещи в специален режим. Рефлекторът е алуминиев, съобразен с изисквания за възможно най-голямо отражение. Държателят е стоманен, дебелината на листа е 1 мм. Теглото на лампата е ~ 1 кг. Портативната кварцова лампа е предназначена за широка употреба най-вече при домашни условия. Пренася се в удобен и практичен калъф.
За осигуряване на необходимия режим на запалване и включване на горелката с нея са включени последователно жичните съпротивления R1 и R2 със стойност 2 х 55 Ω. За бързо запалване на горелката е включено съпротивлението R3, със стойност 18 kΩ. между единия от спомагателните електроди и противостоящия му основен електрод. Единият ключ е за мрежовото напрежение, а другият – за определяне на режима на работа – само ИЧ или ИЧ и УВ лъчи. Лампата работи с напрежение 220 V, потребляемата мощност е 420 W. Показаната на снимките е на производствения конвейер от края на 1970-те г., а преди това е разпространен друг модел в по-малка серия.
Електроскалпел
Обикновеният скалпел е заменен с електрически — един игловиден електрод. Как се работи с него? Пациентът се поставя върху широк електрод, който заедно с режещия е свързан с изхода на високочестотен генератор. Между двата електрода се образува високочестотно електрическо поле със загряващо действие. Тъй като плътността на тока под острия край на режещия електрод е много голяма, развива се много висока температура, поради което засегнатите клетки (без да се упражнява натиск върху тях) се разкъсват под действието на изпаряващата се от протоплазмата вода. Освен това кръвоносните съдове и пукнатините в страничните тъкани на прореза се затварят, което намалява силно кръвотечението. Затова електрохирургията се нарича още и безкръвна хирургия. Почти мигновеното затваряне на тъканните пукнатини изключва възможността да преминат в тях продукти от заболялото място. Освен всичко това високата температура убива болестотворните микроорганизми, което прави електрическия срез стерилен и опасността от инфекции е почти изключение.
Апаратът дава възможност за премахването на доброкачествени или злокачествени нарастъци в човешкото тяло - каквито са туморите - без да се прерязват тъканите до мястото, където се намират те. Това става, като елесктроскалпелът се настрои по подходящ начин (работа на 50 kHz) и се поставят електродите така, че на мястото, където се намира туморът, се създава много висока температура и той коагулира. В режим на рязане апаратът работи с честота 1944 kHz. Командите на уреда са опростени до максимум и е предвидена релейна защита на пациента. Разработен е през 1967 г.
Първият български йонофоратор
Апаратът се използва предимно в зъболечението за лечение на каналите на зъбните корени чрез йонофореза, т. е., като се внасят лечебно-активни йони по електричен път.
Той се състои от двупътен лампов изправител с филтърна група за изглаждане на пациентния ток (фиг. 2-47). На пациентните клеми може да се получи: при празен ход напрежение до 40 V, а при товар ток в интервала 0 - 6 mA, който практически не зависи от пациентно съпротивление в интервала 50 - 500 Ω.
Апаратът има автоматично действащо механично устройство с електричен часовник за дозиране на протичащото през пациента количество електричество в милиамперминути. По комбинираната скала на апарата се наглася и респективно отчита: времето за процедурата в минути и пациентният ток в mA, или потребната терапевтична доза в mAm (милиамперминути). Индикаторът показва през течение на процедурата оставащото още време до края й. Пациентният ток се прекъсва автоматично, след като изтече нагласената доза и се подава звуков сигнал.
1 – регулатор за милиамперминути; 2 – потенциометър за пациентния ток; 3 – индикатор за настроения пациентен ток, време и количество електричество; 4 – главен ключ; 5 – превключвател за поляритета на пациентните клеми
За да се избегне болезненото усещане у пациента, което се явява при моментното включване или изключване на пълния пациентен ток, в устройството на апарата е предвидено след като се включи пациентът, силата на тока да нараства автоматично постепенно от нула до нагласената стойност. При автоматичното изключване най-напред се прекъсва отоплителният ток на изправителната лампа, вследствие на което пациентният ток спада.
Апаратът може да се включва към променливотокови мрежи с напрежение 110, 125, 150 и 220 V. Той има размери 240 х 136 х 160 мм и тежи ~ 4 кг. Датира от 1958 г.
Раздвижете мускулите със Стимул 1
През 1982 г. в серийно производство влиза апаратът за мускулна и нервна електростимулация Стимул 1. Става дума за стимулация при вторична атрофия на мускулите, получена в резултат на травматични заболявания и при инфекциозно-неспецифични полиартрити и коксартрози. Използва се и за подготовка на алопластични операции и в следоперационни периоди; при спастични парези и парализи; при нарушения в кръвообращението на крайниците; при нервно-мускулни заболявания, а също и за стимулация на мускулите на спортистите с тренировъчна цел.
Електрически, това е генератор на импулсни поредици (запълнени със синусоидални импулси с честота 2 кHz) с продължителност на импулса 2 – 10 s и пауза 2 – 50 s. Номиналната стойност на пациентния ток се регулира плавно от 0 до 30 mA.
----
Антон Оруш, Sandacite.bg
Източници:
Карадимов, С. Електромедицински апарати. София, Техника, 1960.
Сп. Медицинска техника бр. 6-1968.
Сп. Наука и техника за младежта бр. 8-1968.
Сп. РТЕ бр. 9-1982.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари