Какво е това странно устройство? Официалното му име е следното: апарат за възпроизвеждане на фонограми "Говореща хартия" от типа ГБ-8. И когато хората започнат да задават на практика един и същ въпрос - "Каква е тази говореща хартия?" – трябва наново и наново да им се разказва историята на това изобретение, отдавна отминало далече от нашето съвремие.
Апаратът се е появил на бял свят в СССР в началото на 1930-те г. Точно тогава там непрекъснато се пускала в производство нова техника. През 1935 г. за пръв път сп. "Смена" разказал за изобретението на инженер Борис Павлович Скворцов, който измислил необичайно чудо – т.н. говореща хартия. След това в работата се включил Борис Федорович Светозаров, по-късно един от родоначалниците на съветското научнопопулярно кино. Скворцов си задал въпроса: "Ако във филмите звукът е записан на лентата във вид на зигзагообразна черна ивица, то не ли възможно да се запише по същия начин звук на лента и за други цели?"
Записът на звук върху лента бил нещо нестабилно, целулоидът бързо се износвал и късал, бил огнеопасен и доста скъп. След около сто прожекции ставало невъзможно да се гледа и слуша филмът. Тогава Скворцов предложил нов звуконосител – обикновена хартия. Направо фантастика! Опитите показали, че хартиената лента почти не се износва дори при многократно прослушване. Освен това била евтина и много по-малко дефицитна в сравнение с вносния шеллак, от който тогава се правели грамофонни плочи например. Монтажът можел лесно да се извършва с помощта на ножица и лепило. А освен това направеният запис можел бързо да се размножи по полиграфически път във всяка печатница без никаква загуба на качество.
Как работи този апарат можете да видите тук:
Оценил огромната ценност на това изобретение, Совнаркомът решил да ,,създаде всички условия за неговото разпространение“. Първите такива апарати били произведени през юни 1940 г. от Коломенския грамофонен завод. Едва ли е случайно, че точно това звено се е занимавало с производство от такъв характер. От 1934 г. предприятието произвеждало патефони, търсенето на които било дотолкова силно, че се произвеждали по 300 броя на ден.
Веднъж излизайки на пазара, ГБ-8 се произвеждал така, че към април 1941 г. вече имало около 700 такива апарата на пазара.
Механика и оптика
Нека сега преминем към описанието на устройството, така, както то е дадено в инструкция от април 1941 г. В нея четем: "Апаратът ГБ-8 е предназначен за оптично възпроизвеждане на фонограми (с осем звукови пътечки), отпечатани чрез полиграфичен способ върху хартиена лента. Устройството е оформено като приставка към радиоприемник и се нуждае от обикновен адаптер към него. Има възможност за промяна на мрежовото напрежение между 110, 127 или 220 волта. Потребяваната мощност е между 80 и 90 вата".
Всъщност, от най-долния линк в статията можете да изтеглите и прочетете цялото упътване.
Апаратът е оформен като дървена кутия, на която има два капака. Зад тях са разположени: лентоизтеглящ механизъм, превключвател между три положения и бутон. На лицевата страна на механизма има водещ барабан, ролка за монтиране на рулона лента (фонограма), друга ролка за закрепване на другия край на лентата и също така подвижна каретка с оптика. В нея е поместена осветяваща лампа, цилиндричен микрообектив, параболоидно огледало и фотоелемент.
Лентоизтеглящият механизъм на апарата се задвижва от реверсивен мотор с редуктор. Моторът е разположен отвътре и потребява между 35 и 40 вата. Светлинният поток, излъчват от лампата, се насочва към движещата се повърхност на хартиената лента чрез цилиндричен микрообектив. Отразената от фонограмата светлина се събира в параболично огледало и попада върху фотоелемента.
Фотоелементът е свързан с фотоблок, разположен вътре в апарата. Фотоблокът се състои от едностъпален усилвател на светлинни потоци, лампов генератор, захранващ нишката на лампата с високочестотен ток, а накрая има изправител, захранващ фотостъпалото и генератора. Трансформаторът на токоизправителя същевременно се използва и като автотрансформатор за захранване на мотора на апарата. Както казахме, за възпроизвеждане на звука се използва специална фонограма, отпечатана полиграфически на хартиена лента. Тя е с ширина 35 мм и е на рулон около картонено колело с прорез.
На осемте звукови пътечки звукът е записан в различни посоки. Тоест, ако първата писта първи отляво надясно, то втората, която е продължение на първата, се движи отдясно наляво, третата – обратно на нея и т.н. Такова разположение на записа дава възможност при автоматично превключване на лентоизтеглящия механизъм да се получи непрекъснато звучене в течение на 45 минути (за сравнение – грамофонна плоча от стандартните тогава, въртящи се със 78 об/мин свири между 3,5 и 5 минути). След пренавиване на лентата от едната ролка на другата поредно се възпроизвеждат I, III, V и VII (нечетните), а при движение на лентата в обратна посока е ред на четните. На външния край на всеки рулон лента е указано съдържанието на записа.
Апаратът предоставил на слушателя немалко удобства: специален превключвател позолявал да се слуша всяка писта, а можела да се регулира и силата на звука. За разлика от грамофонните плочи, при възпроизвеждане на хартиени фонограми не съществува постепенно повреждане на звуковите бразди, а гаранцията била за до 3000 прослушвания без влошаване на качеството на записа. Също така, устройството станало праобраз на радиограмофоните (т.н. радиоли). При средна заплата в СССР по това време 354 рубли, неговата цена била 572 рубли, тоест може да се оцени като предмет на разкоша.
За съжаление, изобретението било обречено. Започналата малко след това война променила всички планове. Колективът на завода бил евакуиран, а на мястото на предприятието започнал работа военен завод. След войната производството на ГБ-8 не се възстановило. Голямата сложност на производството му, високата цена, качеството на звука в сравнение с грамофонните плочи от 1950-те години довело до краха на това производство.
Принцип на работа
В апарата на Скворцов всяка бразда със запис, напечатана чрез литографски метод на хартиена лента, се изтегляла пред оптиката на камерата. Върху лентата се отправя тънък светлинен лъч. Част от светлината се поглъщала от черната бразда, част се отразявала в специално огледало, от което попадала върху фотоелемента. Под действие на променливата сила на светлината на изхода на фотоелемента възниквало променливо напрежение. Този сигнал по-нататък се усилвал, а репродукторът възпроизвеждал звука, записан на лентата.
Схема на апарата
Бъдеще
В последните десетилетия звуконосителите се развиват така бързо, че изглежда, щото на звуковата хартиена лента е подписана окончателната присъда. Оказва се обаче, че това не е точно така. Хартиената лента може да бъде по-надеждна от лазерните дискове и флаш паметта. Съвсем отскоро на базата на двуизмерните баркодове се разработват т.н. звукови етикети. Това са типографски изобразени чертички, осеяни с малки точици. Достатъчно е да се доближи такъв етикет към камера на смартфон и етикетът ще зазвучи. Разбира се, това няма да е звук с аудиофилско качество, но пък приложенията му пак не са малко. Например, хора с нарушено зрение могат да получат информация за дадена стока в магазин, вместо да се опитват да я четат от етикет, набран с микроскопични букви. Такива етикети могат да бъдат интересно допълнение към опаковка, списание, табела. А също така, за да се прослуша такъв запис, не е нужна дори връзка с Интернет (за разлика от смартфоните) – достатъчно е на смартфона да е инсталирано съответното приложение.
Така че може да се каже, че идеята за хартиен звукозапис не е умряла, а просто се е преобразила в съответствие с технологиите от нашата ера.
Антон Оруш, Sandacite.bg – www.sandacite.bg
Източници:
1930-е: советская технология говорящей бумаги - http://www.popmech.ru/technologies/56990-1930-e-sovetskaya-tekhnologiya-govoryashchey-bumagi/
ГБ-8 - http://www.rw6ase.narod.ru/00/wne/gb.html
GB-41 - http://lib.retrotexnika-forum.ru/?p=758
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари