Когато през 2008 г. Брайън Чески се опитва да намери пари, за да си плати квартирата в Сан Франсиско, той едва ли е можел да предполага до къде ще го отведат тези опити. Безработен студент, Чески живее заедно със свой приятел в малък апартамент и предишните му опити да си намери работа се оказват безуспешни. Единственото, което му идва на ум, е да предложи един ъгъл от жилището, снабден с надуваем матрак, на туристи или командировани хора, идващи в града. Създава малък сайт, чрез който популяризира услугата, добавя закуска за гостите си и постепенно нещата потръгват.
Освен, че започва да припечелва пари, Чески скоро установява, че все повече негови познати искат да добави в сайта си и части от техните жилища под наем, срещу малък процент от приходите за него. Днес сайтът предлага имоти в хиляди градове по света, а пазарната му оценка е 20 млрд. щ. долара. Името му – Airbnb означава буквално air bed and breakfast – надуваем матрак и закуска. Въпреки че в него се дават под наем предимно отделни стаи от жилища, не липсват и много по-ексцентрични предложения като
каравани, гаражи, имения, замъци и дори иглута.
Това, което прави Airbnb толкова успешен проект, е моделът на т.нар. „икономика на споделянето“ - взаимоотношения, при които всеки обикновен човек може да предложи на пазара своите ресурси на друг човек срещу заплащане. Това може да е както физическо имущество – от жилище, през автомобил или велосипед, до бормашина, косачка за трева или компютър – така и нематериални ресурси като време, способности или на практика всичко друго, което някой би могъл да поиска.
Предимствата от този модел са за всички по веригата. Предлагащият печели от това, че си връща част от парите за вече закупено имущество, което не използва непрекъснато. Често домакинства предлагат жилището си през Airbnb примерно за няколко дни, просто защото отсъстват от града. Собствениците на градински или строителни инструменти, които ги използват рядко, пък успяват да си възстановят част от средствата, дадени за тях. Онези, които наемат съответния актив, пък спестяват пари, тъй като не се налага на свой ред да го купуват. От споделянето губят единствено компаниите, произвеждащи такива продукти, но това пък оказва
благотворно влияние върху природата,
тъй като намалява производството и придобиването на вещи, които след това няма да се използват пълноценно и оптимизира използването на вече създадените. Освен това самите корпорации биха могли да спечелят много от икономиката на споделянето, ако открият в нея възможности за реорганизиране на дейността си и се научат да предлагат повече истинска стойност на клиентите, вместо да залагат просто на техните консуматорски навици.
По същество моделът на споделянето не е нов и съществува още от древни времена. Новото в случая е комбинирането му с онлайн технологиите, които улесняват значително процеса, увеличават неговия мащаб, извеждайки го далеч отвъд взаимоотношенията между приятели и добавят известна сигурност. Последното е от най-голямо значение, тъй като именно доверието на практика е валутата на споделената икономика. Всички тези предимства, в комбинация с натрупаната умора от консуматорския начин на живот в Западния свят са довели до създаването на десетки сайтове за споделяне на движимо и недвижимо имущество, знания, умения, свободно време, автомобилни превози и още много неща. Затова не е случайно, че според някои анализи през следващите десет години икономиката на споделянето ще достигне 335 млрд. щ. долара, а процесът ще бъде движен основно от промяната на нагласите в развитите страни и отдръпването на все повече хора от шопинг културата, трупането на по-нови и още по-нови вещи и изхвърлянето на много от тях.
Какво означава всичко това за традиционната икономика?
Все още е рано да се каже. От една страна самите платформи за споделяне като Airbnb и Uber също са корпорации. От друга – те превръщат в бизнес субекти обикновените хора и домакинства, позволявайки на някои от тях да добавят стотици долари към своите месечни доходи. Около Airbnb например вече има цяла мрежа от микропредприемачи, които предлагат почистване и поддръжка на предоставяните имоти, а някои дори закупуват апартаменти само, за да ги пускат под наем в сайта.
От друга страна обаче страдат малките хотели и хостелите, които губят все повече клиенти. От луксозните хотелски вериги като Хилтън засега твърдят, че не се притесняват от явлението, но и те наблюдават с внимание неговото развитие. Малко по-различен е случаят с транспортната платформа Uber, която влезе в директен сблъсък с един много нереформиран сектор – този на таксиметровите услуги, от който мнозина са недоволни. Освен това самата Uber стартира като услуга за споделяне на превози между обикновени хора, но днес трудно може да бъде наречена такава със своята стройна организация и взаимоотношения с шофьорите си.
Днес мнозина прогнозират, че икономиката на споделянето е едва в своя начален етап на развитие и тепърва ще засегне все повече индустрии и региони по света. В някои сегменти това вероятно ще предизвика конфликти (споделянето на обекти на авторското право например все още се възприема от филмовите и музикални компании като най-голямото прегрешение на света), докато в други процесът ще премине по-безболезнено. И в двата случая обаче тази нова икономика има потенциала да предефинира традиционните бизнес взаимоотношения и да даде материал за размисъл на всички – от обикновените жители, до бордовете на директорите в големите корпорации. Защото ако днес все повече хора се отказват да закупуват за себе си дадена вещ и предпочитат да я наемат, то за компаниите едва ли е най-устойчивият бъдещ модел да залагат всяка година на шопинг лудостта по време на черния петък или по празниците. Налага се нуждата от нови модели, базирани на реалната добавена стойност и по-хармоничните взаимоотношения с природата.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
03.01 2016 в 18:06
Ония "традиционните" си имат лобита и интереси.
Последни коментари