Изкуственият интелект би могъл да помогне на археолозите бързо да идентифицират нови обекти за изследване от сателитни изображения или въздушни снимки и дори да откриват такива, които иначе биха могли да пропуснат.
Археологията е трудоемък и често бавен процес. Той включва търсене на погребани обекти, които невинаги са очевидни от повърхностните проучвания. Понастоящем изследователите използват сателитни снимки, за да решат къде да направят разкопки, което се нарича дистанционно наблюдение.
За да ускорят работата, Лука Казини (Luca Casini) от Университета в Болоня, Италия, и колегите му са обучили модел на изкуствен интелект върху съществуващи, маркирани сателитни изображения на около 66 000 кв. км от региона на някогашна Месопотамия. Районът включва места, където са провеждани археологически проучвания, предимно в заливните равнини в Ирак, а няколко и в Иран.
След като моделът бил обучен, изследователите го тествали с други сателитни изображения на райони, в които има известни археологически проучвания, и възложили на изкуствения интелект да идентифицира тези, които си струва да бъдат разкопани.
Тестовите зони обхващат части от Месопотамия и изглеждащи топологично сходни обекти в Узбекистан. В Месопотамия изкуственият интелект успява да идентифицира местата, които заслужават разкопки, с 80 % точност. Това би позволило на някой археолог да направи оценка на много по-малък избор от области, за да реши къде да копае, разказва Казини.
При изображенията от Узбекистан обаче точността е била под 30 %.
Казини смята, че това се дължи на факта, че моделът е бил обучен за земите на Месопотамия, а по-градските и богати на растителност изображения от Узбекистан са объркали изкуствения интелект.
"Той е ценен, въпреки че не е перфектен", заявява Казини, "защото последната стъпка, която действително трябва да бъде направена, винаги ще бъде направена от човек."
Той вярва, че това ще ускори филтрирането на потенциално перспективните места за разкопки от тези, които вероятно ще бъдат загуба на време. "Сега може да се справим за минути със системата", смята археологът.
Няколко примерни прогнози от тестовия набор. Отляво е целевата маска, насложена върху входното изображение. Отдясно изходът на модела. Цветната лента съответства на вероятността за класификация. Обърнете внимание как моделът може да съответства точно на очертанията на обекта. Кредит: Luca Casini et al
Археологът Филипо Брандолини (Filippo Brandolini) от Университета в Нюкасъл, Великобритания, също вижда потенциала и отбелязва, че това намалява необходимостта археолозите да преглеждат ръчно хиляди изображения на потенциални обекти.
Въпреки това, както показват резултатите от Узбекистан, системата не работи навсякъде.
"Успехът на използването на изкуствен интелект зависи от няколко фактора", подчертава Брандолини, включително качеството на изходните изображения, начина на обучение на модела и трудностите, свързани с фалшивите положителни или отрицателни резултати, тъй като изкуственият интелект не винаги е в състояние да прави разлика между естествените характеристики и структурите, създадени от човека.
Въпреки тези ограничения Брандолини смята приложението на подобен изкуствен интелект в археологията за полезно.
"Изкуственият интелект може да помогне за идентифициране на модели в данните, които биха били трудни за откриване от хората, което води до откриването на обекти, които иначе щяха да са пренебрегнати", смята Брандолини.
Справка: Archaeological Sites Detection with a Human-AI Collaboration Workflow
Luca Casini, Valentina Orrù, Andrea Montanucci, Nicolò Marchetti, Marco Roccetti, https://arxiv.org/ftp/arxiv/papers/2302/2302.05286.pdf
Източник: AI spots Mesopotamian archaeological sites in satellite images, New Scientist
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари