Какви са препятствията пред фалшификаторите на банкноти

Всички знаем за най-популярните методи за откриване на фалшиви банкноти – прокарване на пръст по шрифта, по холограмната лента, насочване на банкнотата към ярка светлина, анализ с лупа... Но съвременната техника се грижи да ни помогне и в този аспект и ето тук ще Ви разкажем за едни много интересни устройства – детекторите на фалшиви банкноти.

Както знаем, с цел предпазване на банкнотите си от фалшифициране всяка държава-издател (емитент) на банкноти се стреми да изобретява все по-надеждни способи за защита от подправяне, в което се влагат огромни средства.

Обаче това не е препятствие за фалшификаторите на банкноти, чиято дейност постоянно се усъвършенства. Това е нещо като противоборството между авторите на компютърни вируси и разработчиците на антивирусни програми. Всички знаем за най-популярните методи за откриване на фалшиви банкноти – прокарване на пръст по шрифта, по холограмната лента, насочване на банкнотата към ярка светлина, анализ с лупа... Но съвременната техника се грижи да ни помогне и в този аспект и ето тук ще Ви разкажем за едни много интересни устройства – детекторите на фалшиви банкноти.

Тези апарати се разделят на две групи – визуални и автоматични.

Визуалните правят добре видими малко забележимите признаци за автентичност на банкнотата. Те позволяват проверка на парични знаци от всяка страна, емисия или номинал. Предварително обаче трябва да се спомене нещо важно: тук качеството на проверката зависи от личната квалификация и опит на проверяващия. Конструктивно визуалните детектори не са ,,интелигентни“ - нямат възможност да забележат защитните черти, а решението дали проверяваната банкнота е истинска, взима контролиращият. Тоест, без проведено предварително обучение и наличие на познания манипулацията с такъв апарат няма никакъв смисъл.

Най-общо казано, визуалните детектори осветяват банкнотите със специфичен тип светлина. Те се разделят на следните видове.

Ултравиолетовите детектори позволяват да се забележат луминисцентни изображения, точки и нишки по паричните знаци под ултравиолетово осветление. Ултравиолетовата защита се осигурява чрез втъкаване в хартията на банкнотата на специални вещества и цветове, които не могат да отразяват ултравиолетовата светлина. При проверка на банкнотата чрез ултравиолетово лъчение, се досещаме, че оригиналната банкнота няма да отразява излъчването, докато фалшивата ,,ще се издаде“.

Този способ обаче е доста традиционно използваем и практиката е доказала, че не е достатъчно сигурно той да се използва като основен. Ултравиолетовата защита вече не е сериозно препятствие за фалшификаторите, поради това тези детектори могат да се употребяват за откриване само на най-,,некачествените“ и ,,аджамийски“ фалшификати.

Ултравиолетов детектор

Въпреки това, УВ детекторите не трябва да се пренебрегват. Освен че те са най-евтини, на пазара се намира достатъчно количество от т. н. универсални детектори. Тези устройства, освен УВ инструмента, имат вградени в себе си и увеличителни лещи и лупи, датчици за откриване на феромагнитни белези, а също така и лампи, светещи по-тъмно- и яркобяло. Такъв комплексен анализ на банкнота заедно с УВ детекция дава безгрешен резултат при определяне на автентичността.

Освен това, колкото по-мощна е ултравиолетовата лампа и колкото по-голямо е количеството такива лампи, толкова по-лесно може да се разгледа УВ изображението на банкнотата, а това спомага за по-малка умора на очите.

УВ детекцията се прилага и в автоматичните детектори на фалшиви банкноти, а също така и в обикновените банкнотоброячни машини, които от своя страна играят роля на първия и най-груб филтър.

Инфрачервените детектори са най-сигурните визуални устройства за такава цел. Технологията на нанасяне в банкнотите на метамерни цветове (цветове, с които се печатат елементите, личащи при ИЧ проверка) и постигането на техния състав струват доста скъпо на ,,производителите“ на фалшиви пари, така че те нямат интерес да правят това. Паричните знаци с ИЧ защита стават с всяка година стават все повече – напр. новата серия банкноти ,,Европа“ на ЕЦБ също използва елементи, които си личат при такава проверка. Напр. смарагдовозеленото число, дясната страна на основното изображение и сребристата ивица при новата банкнота от 20 евро, която ще влезе в обращение в еврозоната от 25. ноември. В зависимост от държавата-издател, емисията или номинала на банкнотата може да са видими различни графични елементи, които отразяват ИЧ лъчи. Логично, тези участъци, в които елементите не са нанесени с отразяващи цветове, няма да се отразяват при ИЧ проверка.

Независимо от всичко това обаче, все пак са известни случаи на заловени банкноти с подправени ИЧ белези.

Поначало на всички ИЧ детектори изобразяването на специалните елементи на банкнотата се появява на отделен екран (при по-старите – кинескопен, но вече само течнокристален), вграден в детектора. В някои модели е достъпна възможност за включване към монитор или телевизор.

Инфрачервен детектор

Както УВ детекторите, така и тези, в зависимост от модела и класа, се комплектоват с различни допълнителни устройства. Една машина може да се придружава от увеличителни лупи, видеолупи, датчици за контрол на феромагнитни белези, а също така лампи, светещи в по-тъмно или по-яркобяло. За разлика от УВ, за ИЧ детекторите няма значение осветеността на помещението, тъй като вграденият екран е висококонтрастен.

Автоматичните детектори имат възможност да осъществят проверка с висока точност на банкнотата, и то по няколко различни признака. Това са геометрически параметри (дали широчината/дължината на проверяваната банкнота отговарят на тези на оригинала), спектрален анализ на цвета, ултравиолетови, инфрачервени и магнитни признаци, плътност на банкнотовата хартия и други машинночитаеми признаци за автентичност.

Принципът на работата е твърде прост – банкнотата се вкарва в апарата чрез валячно-фрикционен механизъм, после преминава през редица датчици, после детекторът ,,издава заключение“ чрез светодиодна индикация, звуков сигнал или текстови ,,кодове за грешки“, които се появяват на екрана.

В днешно време съществуват детектори както за един определен вид валута, така и многовалутни. В паметта на такъв детектор предварително са записани данните на автентични образци на конкретните валути. Това става ясно и от дисплея, защото след вкарване на банкнотата на него излиза пълна информация за номинала й, количеството отпечатани банкноти от този вид, общата сума...

Автоматичен детектор

На практика детекция с такова устройство е най-сигурна в днешно време.

Сега да разгледаме различните признаци за автентичност, по които тя се установява.

- по геометрически признаци (размер) – визуалните детектори имат размерна скала, която осъществява тази част от проверката. Тази възможност е полезна и за да се оцени платежната сила на банкнотата в случай че са откъснати малки парченца от паричния знак вследствие на продължаителна употреба.

Автоматичните детектори притежават оптичен датчик за геометричните параметри на банкнотите, които данни предварително са записани в паметта им. При намерено несъответствие устройството веднага ще съобщи чрез звукова или светлинна индикация.

- по плътност на хартията – поначало този способ за проверка е вграден в банкнотоброячните машини, а едва след това започва да присъства и в автоматичните детектори. Проверката се осъществява с помощта на оптически датчик, който анализира плътността с лазерен четец, опирайки се на данните-,,образец“ на вече проверена банкнота. Ако разликата е повече от два пъти, устройството преустановява по-нататъчната проверка.

Също така, при съвременните устройства се прилага технологията на многослойния анализ. Логично, защото протъркана от времето банкнота и чисто нова такава, разбира се, ще се различават.

- по магнитни признаци – във всяка банкнота, в качеството на допълнителна защита, присъстват вградени в цвета феромагнитни пигменти, които имат магнитни свойства. При доларите напр. това е портретът на съответния президент. При рублите – серийните номера на банкнотата. Разбира се, с невъоръжено око е невъзможно тези белези да бъдат разпознати и да се извлече някаква информация от тях. Но детекторът на магнитни частици осъществява подробен анализ твърде лесно. Магнитните датчици се разполагат на определено място по корпуса. Когато се допре банкнотата на установеното място, детекторът известява за съществуването им чрез звукова и светлинна индикация. Тя, разбира се, не се появява, ако магнитни белези не съществуват.

- проверка с бяла светлина – падащата върху банкнотите бяла светлина позволява да се извърши анализ по особеностите на полиграфическата защита (металографичен или ирисов печат), скрити изображения (т. н. кип ефект), защитни холограми.

Освен това, с достатъчно силна бяла светлина се четат изображенията, цветовите преходи и защитните влакна. Това позволява да се установи вмешателство в структурата на хартията (подправяне или изтриване на определени знаци, слепване).

С използване на вградена лупа или леща с голямо увеличение и с вградена бяла подсветка е възможен и по-подробен анализ на банкнотата. С такова устройство лесно може да се издаде ,,свидетелство“ за автентичността на банкнотата, проверявайки в увеличен формат микропечата, микротекста и изображенията.

Също така, проверка с ярка пронизваща бяла светлина позволява да се изследват водните знаци и защитните нишки, съотношението на графичните елементи от двете страни на банкнотата.

На 29. май БНБ съобщи за засичането на нов вид фалшиви банкноти от 2 лв. Хартията им е по-тънка от оригиналната и образът на Паисий не е релефен

- ултравиолетова светлина – общият фон на банкнотата не реагира на УВ светлина – това правят само защитните влакна и нишки, а също и определени части от банкнотата, които са различни за всяка емисия. А както беше отбелязано по-горе, фалшивата банкнота, подложена на УВ проверка, свети цялата.

- инфрачервена светлина – в някои модели ИЧ детектори съществува възможност за т. н двудиапазоннна проверка, при която се изобразява т. н. специален М-елемент. Когато ИЧ детекторът започне проверка с вълна ту 940, ту 850 нм, се появява ,,анимирано“ изображение, което блещука.

- спектрален анализ на цвета – при производството на парични знаци част от цветовете имат цветове с особен състав. Устройствата с датчик за спектрален анализ позволяват безгрешно да се определи съотношението на цветовата гама и така да се определи банкнотата като ,,занаятчийска“, тоест рисувана с ,,подръчна“ изработка на цветовете.