Подводният нинджа влиза в атака!

Ню Йорк, Войната за независимост на САЩ, 1776 година. Англичаните контролирали пристанището с мощен флот, а американците отчаяно се нуждаят от нещо качествено ново, с което да свалят морската блокада.

В този момент Дейвид Бушнел (David Bushnell, 1740 – 1824), възпитаник на Йейлския университет, експериментатор с поводни експлозиви и страстен патриот, проектирал едноместен подводен съд и решил да го забие "в корема" на английските фрегати! Той е и човекът, дал на света и първата подводна мина. Освен това, опитвайки се да реши многобройните инженерни проблеми на подводното буре, успял да създаде много нововъведения – напр. Шнорхел, с който се вкарвал свеж въздух в корпуса на подводницата.

Ето двете важни открития, които лягат в основата на Бушнеловата мина. Първо, успял да накара количество взривно вещество да избухне вод вода. Второ, проектирал и конструирал часови механизъм, който бил основан на обикновен кремъчен затвор от мускет, и така успял да зададе контролирано време на взрива. Не било нужно човек да е особено досетлив, за да стигне до идеята да съедини тези две неща. Някои от съвременните военни историци смятат Бушнел за скромен гений на военната техника.

Всъщност Бушнел не е имал за цел да изобрети подводница. Неговите размишления как най-лесно и успешно да приближи мината до кораба-мишена го довела до плана за подводен съд.

^{Чертежи на подводницата на Дейвид Бушнел}

Подводният нинджа

Макар историците да дават на това изобретение на Бушнел различни имена, най-известното е Костенурка (Turtle). Той се състоял от две половини, напомнящи костенурчи черупки, съединени и уплътнени с кожа. Височината от кила до рубката била не повече от 2 метра. Костенурката била изработена от прецизно оформени дъбови греди, плътно свързани и уплътнени помежду си със смола – в основата си нещо като бъчва. За увеличаване на здравината, корпусът бил опасан със стоманени ленти. Дължината била 2,3 м, ширината – 0,9. Малка бронзова куличка – праобраз на рубката - с дебели стъкла позволявала да се виждат очертанията на най-близките кораби.

Малкият яйцевиден корпус на подводницата се клатушкал във водата като шамандура, независимо от факта, че бил уравновесен с 90-килограмова оловна тежест на дъното на корпуса. Две вентилиращи устройства се отваряли веднага щом рубката се покажела над водата и мигновено се затваряли при потапяне. То ставало чрез отваряне на клапан и контролирано изпълване с вода на два баластни отсека, а при издигане към повърхността водата се изпомпвала чрез помпи.

Подводницата се управлявала от командир, на когото се налагало да бъде едновременно капитан, щурман, да бомбардира, а между другото и да работи като двигател. Той сядал на седалка, подобна на велосипедна. Пред и зад водача били разположени ръкохватките за управление на витлата – съответно за движение по вертикала или хоризонтала. Килът се падал зад гърба на водача и се управлявал с крака. Костенурката имала и дълбокомер, компас и вентилатор за принудителни вдухване на въздух в корпуса, когато той се намира над водата.

Идеята за военна мисия и поражения по врага се заключавала в това подводният нинджа да се промъкне до неприятелския кораб и да спре някъде под дъното му. С помощта на свредел бойният водолаз трябвало да пробие леко корпуса на кораба и да остави там оръдието на труда, за което била завързана подводната мина. След отделянето на експлозива от подводницата се задействал часовников механизъм и до взрива оставало немного време.

^{Устройство на свредела}

Костенурката била построена от Дейвид Бушнел заедно с неговия брат Езра в Кънектикът през 1775 г. Там започнали и изпитанията. Били забелязани доста проблеми, като например, че помпите не работели добре и не изпомпвали водата достатъчно силно, а не било помислено и за осветлението на подводницата.

А как наистина се осветявала тя? Да се слагат вътре фенери не била най-подходящата идея, защото за горенето си те съвсем бързо биха изчерпили кислорода, необходим за командира на подводницата. Затова Дейвид Бушнел използвал в качеството на осветителни тела фосфоресциращи гъби! За съжаление обаче това не било съвсем домислено, защото едва по-късно станало ясно, че колкото по-надълбоко се потапя подводницата и колкото по-хладно става вътре, толкова по-слабо светели гъбките.

Огън!

През есента на 1776 г. Костенурката вече била готова за извозване до Бостън, за да се хвърли в свиреп бой срещу англичаните. По това време обаче се разбрало, че флотът внезапно свалил блокадата и се преместил на север към Халифакс. А докато английските копали все още се намирали в нюйоркското пристанище, Turtle в най-дълбока тайна бил пренесен там и го прикрепили към армия от 9000 суши под генералско командване.

Водите на това пристанище имали много свиреп характер със своите резки приливи и отливи. Да се плава там било доста по-сериозна задача от решените на изпитанията в Кънектикът и Дейвид Бушнел и брат му започнали да се самообучават. Командването разрешило да бъде атакуван военният кораб Eagle c 64 оръдия. Такава възможност се удала на 12 юли. И независимо че дълго трениралият Езра Бушнел хванал треска, изобретателят получил от Джордж Вашингтон заповед да довърши подготовката сам. За командир на подводницата бил избран сержант Езра Лий (Ezra Lee).

През нощта на 6 септември 1776 г. Костенурката била взета на буксир от малка гребна лодка, като внимавали операцията да мине изнънредно тихо. Лий се приближил на няколко метра от кораба. След това отворил клапата, малко вода влязла в баластния отсек и подводният нинджа успешно се потопил. Оттук насетне започвало по-трудното. Когато подводницата изминала малко разстояние и се намерила под дъното на кораба, еержантът изпуснал малко въздух и не след дълго глух удар известил, че Turtle вече бил непосредствено под дъното на целта. В течение на няколко минути безстрашният моряк безуспешно се опитвал да закрепи бомбата, обаче не му се удавало, защото точно на това място дъното на кораба било покрито с метална обшивка и свределът не можел да се справи с нея, а само безпомощно се плъзгал. Нуждата да попълни запаса си от въздух го накарала да изплава и отново да извърши същия експеримент, но все така напразно. Нищо друго не оставало, освен да се откаже от безплодните си опити и да излезе на повърхността.

Лий бил и уморен, и същевременно изплашен, че подводно течение може да отнесе подводницата му в открито море. Не се грижейки повече да остане скрит, той изпуснал целия въздух от баластното отделение и започнал да натиска с всички сили върху витловите механизми. Част от корпуса на Костенурката вече била над водата и така съдът вече бил забележим. При изгрев слънце английски патрул я забелязал и Лий, за да разсее евентуалните си преследвачи, откачил 113-килограмовата бомба, а след това здраво натегнал върху двигателните механизми. След известно време часовата бомба се взривила, предизвиквайки немалък страх по английските кораби и те вдигнали котва, отдалечавайки се от залива.

Значение

И макар че конкретната мисия на Костенурката да не била успешна, историята не смята тези събития за пълен провал. Взривът накарал британските съдове да се установят на почтително разстояние, от което те вече не могли така ефикасно да правят блокада на Ню Йорк, както дотогава. Бушнел смятал да пребазира Turtle в друг залив с по-спокойни откъм течения води. Подводницата била качена на бързоходна шхуна и пренесена през пролива Лонг Айлънд обратно в Кънектикът. При следващата бойна операция обаче поуката изиграла лоша шега. За да не губи време командирът да се приближава до кораба и да му стигне половината час време, кораб изтеглил Костенурката на буксир почти до кораба. Английска фрегата обаче забелязала подводницата и я потопила заедно с водещия я съд. Американски източници и сега твърдят, че подводницата е била разглобена и отнесена на сушата, за да бъде съхранен уникалното изобретение.

Turtle е първата американска подводница и първият подводен съд, взел участие в подводни бойни действия въобще. Някои основни елементи на съвременните подводници са застъпени и в Костенурката. А американците се отнасят доста виимателно към своето техническо наследство и затова в момента дървени макети на Бушнеловата подводница се намират в различни музеи и частни колекции на ентусиасти.

По-късно Дейвид Бушнел продължил да използва бомбите за военни действия. Той е извършил още най-малко два опита да потопи британски кораби, като обаче в тези случаи експлозивите били оставени на благоприятно течение. Независимо, че по-малкият от двата кораба бил успешно разрушен (на горната илюстрация от 1777 г.), американските военни стратези били недоволни от такъв начин на водене на война. Честта на офицера изисквала бойни действия "лице в лице", а Костенурката и всички тези коварни мини се стрували отвратителни на тогавашните моряци.

Антон Оруш, Sandacite.bg – https://www.sandacite.bg

Източници:

Graphics from the Deep

Turtle (submersible)

Turtle - A Revolutionary Submarine

«Черепаха» против «Орла»

Още по темата

20/03/2017

Човекът

Туристически обиколки на Титаник за по 100 000$ билета

13/03/2017

Земята

Жълтата подводница е готова за първото си пътешествие (видео)

12/03/2017

Човекът

Кожени мехове и бойни костенурки

16/09/2016

Животът

Подводница изследва мистериозния живот в дълбоководен вулкан