Въпреки че процедурата за производството на възобновяема енергия до 20 kW за собствено потребление е улеснена, има редица условия, които гражданите трябва да имат предвид при планирането

Инсталирането на средства за производството на енергия от възобновяеми източници в известна степен бе улеснено чрез промените в нормативната уредба у нас в края на 2023 г. Статията представя в обобщен вид процеса по инсталиране на средства за производство на енергия от възобновяема енергия за собствено ползване, който би бил полезен на домакинствата. По-конкретно се разглежда процедурата, свързана с инсталации, предназначени за производство на енергия за собствени нужди до 20 kW, подходяща за еднофамилни къщи, вилни зони и малки обекти, тъй като тя подлежи и на облекчен режим.

Опитът за реализирането на т.нар. енергиен преход е съвкупно усилие за децентрализиране на производството на енергия от възобновяеми източници (ЕВИ) от страна на множество участници – както от представители на централната и местната власт, сферата на индустрията, транспорта и услугите, така и от страна на гражданите. Гражданите, за разлика от бизнеса и публичните администрации, нямат допълнителни средства, самостоятелен капацитет или време за натрупване на знания за изграждане на проекти за производство на енергия от ВИ. Те са тези, които имат реална нужда от сериозна, целенасочена и последователна подкрепа чрез предоставяне на консултации и отворени комуникационни платформи за стъпките на административните процедури при изграждането на проекти за възобновяема енергия. Особено важно е да се разпространява информация, свързана с наличните възможности за производство на собствена енергия, което би подпомогнало и по-плавния преход към настъпващата либерализация на енергийния пазар за битовите потребители. 

Какви са промените в законодателството от края на 2023 г.?

В края на 2023 г. бяха направени промени в Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) и Закона за енергетиката (ЗЕ) в опит да бъдат транспонирани текстовете от Директивите 2018/2001 и 2019/944, свързани с общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и насърчаването на производството на енергията от ВИ. Това се случи в резултат на необходимото транспониране на законодателни актове на Европейския съюз за насърчаване на по-добрия достъп до екологична енергия от страна на Съюза в неговите усилия за реализирането на енергиен преход и ограничаване на вредните последствия от човешката дейност върху климата. 

Директивата за енергията от възобновяеми източници 2018/2001 (RED II) създаде обща рамка за насърчаване на ВЕИ в Европейския съюз (ЕС), която включва въвеждането на опростена процедура и уведомителен режим за намеренията за изграждане на децентрализирани системи за производство и съхранение на енергия от ВЕИ. Директивата определяше цел от 32% за общ дял на ВЕИ в потреблението на енергия до 2030 г. Тя беше преразгледана и изменена с Директива 2023/2413 (RED III), в сила от 20 ноември 2023 г. С нея вече се определя 

обща цел за възобновяема енергия от поне 42,5% и амбиция за 45%, която е задължителна на равнище ЕС до 2030 г.

Директивата за общите правила за вътрешния пазар за електроенергия 2019/944 определя рамката за адаптирането на европейските правила към новата пазарна реалност, свързана с постигането на обща цел за декарбонизация на енергийната система, като създава нови възможности, а и предизвикателства за участниците на пазара. С документа се въвеждат понятията „активен клиент“ и „гражданска енергийна общност“, които реферират към крайните клиенти на електроенергия, в т.ч. битовите клиенти, или група от действащи съвместно клиенти, които произвеждат, съхраняват, потребяват и продават електрическа енергия, като същевременно им се предоставят права и се вменяват задължения. 

В края на 2023 г., когато бяха направени законодателните изменения, макар и със сериозно закъснение у нас, също бяха въведени тези понятия. Дефиницията за „гражданска енергийна общност“ е поместена в § 1. т. 76 от Допълнителни разпоредби (ДР) на ЗЕ. Гражданска енергийна общност представлява правен субект, основан на доброволно участие от страна на физически лица, общини или малки предприятия, който може да извършва дейности по производство, включително на ВЕИ енергия, разпределение, доставка, потребление, агрегиране, съхранение на електрическа енергия, услуги за повишаване на енергийната ефективност или услуги за зареждане на електрически превозни средства или да предоставя други енергийни услуги на своите членове или акционери.

Има ли ограничения, които налага законът?

Според анализа на проблемите на правната уредба за ВЕИ, изготвен от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), законът изключва възможността за участие на микропредприятията в тези общности, тъй като те не са изрично упоменати в текста. Това на практика може да ограничи 93% от всички предприятия у нас, което изглежда притеснително, когато става въпрос за прилагане на реални мерки за енергийна децентрализация. 

По дефиниция „активен клиент“ е онзи, който запазва правата си на краен клиент и придобива такива, с които да потребява, съхранява, продава енергия или участва в схеми за гъвкавост, енергийна ефективност при условие, че тези дейности не са основните му/им търговски или професионални дейности.

Понятието „потребител на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници“ има ключово значение за успеха на приложението на малки инсталации за производство на енергия от ВИ и реалната енергийна трансформация. 

Механизми в помощ на местните власти

Административните центрове към общините или офисите „на едно гише“, които са част от последните промени на Закона за енергията от възобновяеми източници, имат за цел да подпомагат и улесняват гражданите в процедурата по изграждане на инсталации за производство на енергия от ВИ. Въпреки това голяма част от общините все още не разполагат с такива центрове, тъй като са в процес на изграждане и трупане на специфичен капацитет и компетенции. В тяхна помощ и подкрепа, а и съгласно ЗЕВИ, е изготвен Наръчник за процедурите при изграждане или реконструкция на енергийни обекти и съоръжения за производство на енергия от възобновяеми източници (Версия 02/26.04.2024) от Агенция за устойчиво енергийно развитие, в който са описани подробно процедурите, свързани с изграждането на инсталации за производство на енергия от възобновяеми източници. Наръчникът обединява полезна информация, както за изграждането на големи инвестиционни проекти, така и такива, свързани с нуждите на отделните потребители. 

В подкрепа на гражданите

Нормативната уредба регламентира по-голямата част от случаите, свързани с изграждането на инсталации за производство на енергия от ВИ. Съществуват особености при реализирането на такива намерения в редица случаи – за собствено ползване, за продажба и за комбинация от двете. Също така има разграничение при количествата инсталирана мощност на инсталациите – до 10,8 kW; до 20 kW; до 30 kW; до 1 MW; до 5 MW и др. Оказва се, че не е съвсем просто да се установи редът, по който дадена инсталация може да бъде изградена. Съществуват множество условности, заради които трябва предварително да се определят целите на желаещият да потребява/произвежда/съхранява/споделя и/или агрегира енергия от ВИ, заедно с капацитета на инсталацията, местоположението и предназначението ѝ.

Основната процедура за присъединяване на енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници е регламентирана в чл. 26 от ЗЕВИ. 

Текущата статия разглежда процедурата свързана с инсталации, предназначени за производство на енергия за собствени нужди до 20 kW, подходяща за еднофамилни къщи, вилни зони и малки обекти, тъй като тя подлежи и на облекчен режим. 

Няколко важни етапа от подготовката

За желаещите (инвеститори) да изградят системи за производство на енергия от ВИ е необходимо да се обърнат към компания, която инсталира такива. Причината е, че Законът за енергията от възобновяеми източници изисква специализирани дейности да се извършват от лица, притежаващи необходимата професионална квалификация, което представлява и гаранция за успешното функциониране на системите. Такива дейности включват монтирането на съоръжения за биомаса, слънчеви фотоволтаични преобразуватели, слънчеви топлинни инсталации, термопомпи и геотермални системи. С компанията инсталатор може да се уточни моделът на инсталацията – каква да е мощността; дали да бъде за собствено потребление, да бъде изцяло за продажба на електроенергията или комбинация от двете; къде да бъде инсталирана – в прилежащите площи, на покривните конструкции или на фасадите на сградата; с каква ориентация да са например слънчевите модули; дали да бъдат добавени батерии и с какъв капацитет. Едва след това се пристъпва към административната процедура, регламентирана от нормативната уредба.

Има различни възможности и параметри при изграждането на енергийни системи от ВИ, които гражданите следва да вземат под внимание:

Централите за производството на енергия от слънцето се разграничават по тип на:

• производството на енергия – топлинна и електрическа енергия, производство на топла вода;
• начин на свързване – мрежови, автономни или хибридни;
• разположението на модулите – на фасадата, покрива или на земята;
• предназначението за снабдяване с енергия – за дом, офис, фабрика, хотел, кемпер или яхта.

Всички тези случаи предвиждат различен подход при проектирането и подбора на оборудването. Разбира се, всеки случай е индивидуален и зависи от редица фактори – природогеографски, икономически, технически и екологични;

• Определянето на необходимото количество енергия, което се цели да бъде произведено зависи от техническите особености и ограничения на избраната технология, място/терен и възможностите за производство в следствие от наличния природен ресурс. Най-често по нашите ширини това е енергията от слънцето. Например, еднофамилна сграда може да има достатъчно площ на покрива за изграждане на фотоволтаична система, която да обезпечава нуждите на домакинството, докато покривното пространство на многофамилните сгради е различен случай и изграждането на такава система зависи, както от решение на Общото събрание на етажната собственост, така и от детайлно изготвени предварителни анализи. Наред с това в случаите с многофамилните сгради все още не са регламентирани всички процедури в подзаконови актове;
• Географското положение на терена, степента на засенченост, близостта до високи сгради и/или дървета имат особено важно значение за количествата на енергията, която може да бъде добита. Оптималният ъгъл на фотоволтаичните панели зависи от сезонното движение на слънцето и за да се постигне най-добър ефект като производителност би трябвало да има възможност панелите да бъдат накланяни. Обичайно, обаче, те са с фиксирана позиция. Идеалният наклон на панела е този, който позволява на слънчевите лъчи да образуват ъгъл от 90 градуса с повърхността на панела. Това, разбира се, може да се постигне донякъде от соларните системи, които „проследяват“ положението на слънцето, но те са по-скъпи. Отново е необходимо да се определят целите – дали да се получи максимално количество енергия за денонощието, дали да се цели в по-равномерното производство на енергия или да се търси максимален ефект сутрин и привечер, когато обичайното потребление е най-високо. Затова за дадена географска ширина е необходимо конкретно да се определи подходящата позиция на панелите спрямо нуждите. От този линк може да бъде направена симулация за прогнозното производство при въвеждането на конкретни данни и параметри на системата за определяне на оптималния ъгъл спрямо конкретните цели. 
• Анализ на обичайното потребление на енергия в обекта и калкулиране на прогнозните количества енергия, която би могла да се произведе с планираната за изграждане инсталация за производство на енергия от ВИ са задължителни преди взимането на окончателното решение дали да се изгражда ВЕИ инсталация. Това дава насока на желаещия/инвеститора да прецени дали вложената инвестиция и очакваното количество на произведената енергия биха задоволили нуждите от енергия на обекта и за какво – само за собствено потребление, за продажба към мрежата или комбинация от двете;
• Дейностите по производство на енергия от ВИ, дали за собствено потребление, за продажба към мрежата или комбинация от двете, подлежат на различен тип третиране от страна на нормативната уредба и съответно административните процедури регламентират различни срокове и набор от изискуеми документи.

Изграждане на инсталация за собствено потребление

Тъй като у нас фотоволтаичните системи представляват най-висок интерес сред жителите, а и намират по-широко приложение от останалите възобновяеми енергийни източници накратко по-долу е описан процесът по достъпен и разбираем начин. Описанието е насочено към инсталации за производство на енергия от ВИ до 20 kW за собствени нужди, като за такива инсталации не се изисква разрешение за строеж, съгласно чл. 151, ал. 10 от Закон за устройство на територията (ЗУТ) и промените от края на 2023 г. Процедурата включва подаване на уведомление за инвестиционно намерение до главния архитект на съответната община в срок до 14 дни преди започването на изграждането ѝ. В уведомлението се описва мощността на инсталацията и разположението ѝ, като към него се прилагат проектни решения в части “Конструкции”, “Електро” и/или “ОВК” с чертежи, схеми, изчисления, техническите спецификации и указания за изпълнението на инсталацията, гарантиращи безопасна експлоатация и защита от връщане на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа, когато сградата е присъединена към такава. След извършване монтажа на инсталациите собственикът на обекта, заедно с изпълнителя на монтажа подписват декларация, с която в 14-дневен срок след монтажа уведомяват главния архитект на общината и оператора на електроразпределителната мрежа, когато сградата е присъединена към такава, че инсталацията е поставена под напрежение и е изпълнена съгласно техническата документация.

Традиционно, процедурата по присъединяване на ВЕИ инсталации включва проучване от страна на оператора на мрежата, в резултат на която се изготвя становище от него за условията и реда на включване на производителите. Съгласно ЗЕВИ за някои инсталации, включително такива за потребление на собствена електрическа енергия с мощност до 10,8 kW, се предвижда облекчен ред за присъединяване, при който срокът за присъединяване е до 30 дни след издаване на становището.

Съгласно Наредба №6 от 28 март 2024 г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи мрежовите оператори са длъжни да осигурят възможност за осъществяване на онлайн комуникация, включително отправяне на конкретни въпроси за процедурата по включване към мрежата и изкупуване на енергия от ВИ, с ползвателите на мрежата и с лицата, на които предоставят услуги. 

По-долу са представени онлайн връзки, чрез които могат да се видят бланки и да се подават запитвания към трите отделни мрежови оператора:

• Електрохолд
• EVN
• Energo-pro

В цитираната наредба може да се намери допълнителна информация за последователните стъпки при присъединяване на различни видове инсталации в различните случаи към електрическите мрежи.

Използването на системи за производство на ВЕИ за собствени нужди в еднофамилни сгради и малки обекти има важно значение за намаляването на емисиите на парникови газове. В зависимост от нуждите, разположението, техническите ограничения и капацитета на инсталацията, подобни системи могат да покрият до 60% от годишните нужди на дадено домакинство. Въпреки това значителна част от жителите на страната обитават многофамилни сгради, за които в момента процедурата по инсталиране на самостоятелни или общи ВЕИ системи крие много въпросителни. Във връзка с това се очаква да бъдат изготвени още допълнения и промени в законодателната рамка.

Добър пример за малки соларни инсталации

Съществуват и други варианти за оползотворяване на енергията от слънцето за нуждите на дома чрез по-малки инсталации за соларна енергия чрез директно включване и инсталиране върху фасади и балкони. Такъв е примерът с проекта SUNRISE, който се разработва с цел да стимулира въвеждането на инструменти за подпомагане и насърчаване на домакинствата в инсталирането на Plug-in PV (до 800 W с щепсел за включване в контакт), включително нетно отчитане на произведената и потребена енергия на годишна база, и се стреми да допринесе за постигане на по-високите цели на Европейския съюз за 55% намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г. и въглеродна неутралност до 2050 г.

^{Снимка: Инициатива за жилищния сектор в Източна Европа (IWO), проект SUNRISE}

В България фотоволтаиците за балкони и фасади с щепсел или т. нар. Plug-in PV са все още непопулярни в сравнение със страните от Западна Европа. Тези фотоволтаици имат ниска себестойност, но потенциалът им за информиране и демонстриране на ползите сред гражданите при оползотворяване на слънчевата енергия и за мотивирането им да инсталират по-големи слънчеви енергийни системи в жилищните сгради са големи. Според Регламент 2016/631 на Комисията от 14 април 2016 г. за установяване на Мрежов кодекс за изискванията за присъединяване на производителите на електроенергия към електроенергийната мрежа, системите с мощност под 0,8 kW не се считат за значими за електроразпределителната мрежа. Чрез тези системи може да се достигне до 30% осигуряване на годишната нужда от енергията, необходима за едно домакинство.

Използването на соларни системи за покриване на част от нуждите от енергия за домакинствата има големи предимства. Освен че тези системи допринасят за ускоряването на енергийния преход, те могат да имат положителна роля при настъпващата либерализация на пазара за битовите потребители чрез постигането на оптимални разходи за електроенергията.

В следваща статия ще бъде разгледан случаят, в които се изгражда инсталация (най-често фотоволтаична система) за продажба и комбинация – за собствени нужди, и за продажба към мрежата. 

Публикацията е създадена в партньорство на Хабитат България с Климатека, по проект “Достъп до енергийно обновяване”.

В публикацията са използвани материали от:

1. Директивата за енергията от възобновяеми източници 2018/2001 (RED II)
2. Директивата за общите правила за вътрешния пазар за електроенергия 2019/944
3. Директива 2023/2413 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 18 октомври 2023 година за изменение на Директива (ЕС) 2018/2001, Регламент (ЕС) 2018/1999 и Директива 98/70/ЕО по отношение на насърчаването на енергията от възобновяеми източници и за отмяна на Директива (ЕС) 2015/652 на Съвета(RED III)
4. Закон за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ)
5. Закон за енергетиката (ЗЕ) 
6. Закон за устройство на територията
7. Наредба №6 от 28 март 2024 г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи
8. Алексиева, Р., Филипова, А., Бенов, В., (2024) ВЕИ на бързи обороти: Премахване на пречките пред децентрализацията и демократизацията на енергийния преход в България. Анализ, Център за изследване на демокрацията, от: https://csd.eu/fileadmin/user_upload/publications_library/files/2024_2/RES_HS_BG_3v.pdf 
9. Наръчник за процедурите при изграждане или реконструкция на енергийни обекти и съоръжения за производство на енергия от възобновяеми източници (Версия 02/26.04.2024), Агенция за устойчиво енергийно развитие, 2024
10. Проект SUNRISE

Източник: Възобновяема енергия у дома: какво трябва да знаем?, Климатека

Мария Манолова е част от авторския екип на Климатека, тя защитава докторска степен с тема на дисертацията „Енергийното планиране като ключов инструмент за устойчивото развитие на общините“ в научно направление „Икономическа и социална география – регионални геоенергийни ресурси и стратегии“ към ГГФ на СУ „Св. Климент Охридски“. От 2012 г. работи в сферата на изготвяне на проекти и оценки за реализиране на инвестиционни намерения в областта на електроенергетиката, възобновяемата енергия и ефективните енергийни решения в производството. От 2017 г. е част от екипа на Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект – най-старата организация в сферата на общинското енергийно планиране в България.

Още по темата

13/03/2024

Земята

Мит ли е, че България е богата на водни ресурси?

28/02/2024

Човекът

Какво трябва да се заложи в актуализирания План за енергетика и климат, за да се намалят енергийните разходи?

04/06/2019

Земята

72.8% от световната възобновяема енергия се получава чрез изгарянето на дърва и говежда тор - 20 пъти повече от вятърната и соларната енергия