Какво виждат късогледите

Да си късоглед със сигурност не е хубаво, но те могат (без очила) да виждат такива оптични ефекти, които "обикновените" хора не могат. Страдащите от миопия (късогледство) никак не са малко и може би ще е любопитно да придобиете поне бегла представа какъв изглежда светът за тях. 

Естествено, не можете да видите света през чужди очи - някои казват, че дори не можем да знаем дали това, което мислим за червено изглежда по същия начин за другите, но това е философски въпрос. Ще се опитам да ви разкажа (аз имам миопия -9 плюс астигматизъм 1 диоптър като екстра), а и да ви покажа с фотографии и картини света през късогледите очи.

1. Размазани детайли на дневна светлина

Преди всичко, късогледият никога не вижда резки очертания - всички предмети за него са с неясни контури. Човек с нормално зрение, поглеждайки към дърво, разграничава отделните листенца и клонки ясно очертани на фона на небето. Късогледият вижда безформена зелена каша от неясни и фантастични форми - детайлите за него са недостъпни.

За да добиете представа как изглежда това и какъв вид е това размазване, разгледайте тези илюстрации от уикипедия:

Илюстрация: wikipedia.org

Това са все пак ефекти при сравнително нисък диоптър - около 2-3 - при по-големи диоптри лицата на такова разстояние са само розови овали с двойка тъмни петна за очите. По-скоро - нещо такова:

Но тези фотографии имат един съществен недостатък - липсват уникалните за този вид зрение ефекти на различните по-ярки и осветени предмети, а също отражения, отблясъци - те се уголемяват с фантастичен ореол и понякога са с двойни, тройни и т.н. постепенно намаляващи повтарящи се контури - ефект на дифракцията.

Художникът Филип Барлоу от Кейптаун твори в стил, който може да се определи като "късоглед", а самият той го описва като "линията между физическия и духовния свят е привидно била отстранена". Неговите картини са много по-близо до "реалността" на късогледия, отколкото предишните фотографии, обработени с Photoshop.

По-ярките петна на светлите обекти най-добре се забелязват през нощта.

2. Ефектът "боке" през нощта

През нощта всички ярки обекти - улични лампи, осветени прозорци и др. - се разрастват до огромни размери, превръщайки гледката в истинска абстрактна картина със закръглени ярки петна и тъмни и мъгляви силуети.

Картина на Филип Барлоу

Този ефект не може да се получи върху фотографии с "Gaussian Blur" от Photoshop, а по-скоро с нещо като ефекта "боке" при фотографиите, но без фокусирани участъци.

Това не е изненадващо, защото и фотоапаратите и човешкото око са все оптични инструменти, които се подчиняват на едни и същи физични закони.

Най-удобният начин да се обясни разликата в нощни снимки с ярки светлини.

Това е оригиналната снимка на нощен Монреал:

Като се приложи "Gaussian Blur" във Photoshop, ефект, който не показва реалността на късогледите, ето какво се получава:

А ето какво би видял късоглед човек без очила:

Разликата е, че при обикновеното размазване на светлите и тъмните области, се смесват в нещо средно. А с ефекта "боке" се появяват на замъгления фон ярки петна, кръгове, съвсем ясно очертани, които покриват тъмната част. 

Нощното небе

Нощното небе е съвсем различно и има още по-красиви ефекти - например Луната изглежда с двойно по-голям диаметър, понякога с форма на сърце (ако имате астигматизъм). Късогледите виждат само най-ярките звезди, но тези няколко космически тела изглеждат огромни.

3. Дифракция

Късогледите виждат "прашинки", "ивици", "точици", обилно декорирани с дифракционни кръгове на всеки край или чупка.

Може да добиете представа от снимката вляво:

Лекарите твърдят, че това са т.нар. мътнини - сенки, хвърлени от протеинови телца, намиращи се в подобното на гел вещество, наречено стъкловидно тяло, което изпълва по-голямата част от вътрешността на окото и благодарение на него то запазва кръглата си форма. Когато премине през лещата, фокусираната светлина трябва да премине и въпросното вещество, за да достигне ретината в задната част на окото. 

Петно на Араго-Поасон. Илюстрация: wikipedia.org

Тези мътнини се виждат и от хора с нормално зрение - тези частици плават по повърхността на окото и рязко се отместват при мигане. 

Концентрични кръгове и другите шарки, които обграждат частиците са проява на дифракцията на светлината. Дифракция е много лесно да се види с невъоръжено око от късогледите.

Освен това, понякога се виждат дори петна на Араго-Поасон (ярко светло петно в центъра на сянката) в малките частици. Този феномен е демонстриран в експеримент на Араго и с него е доказана вълновата природа на светлината.

4. Разлагане на светлината - спектър

Често в ореола около светлинните източници се виждат петна и снопчета, оцветени с цветовете на дъгата. 

Ако носите очила с голям диоптър и ако пада светлина от страничен източник, краищата на стъклата могат да играят ролята на призма, която разлага светлината в спектър.

Опитни физици с големи диопри твърдят, че няма никакви проблеми да различават лампи с нажежаема жичка с нейния непрекъснат спектър от газовите лампи, с отделната тясна емисионна линия и могат да правят с невъоръжено око спектроскопия в някакви разумни граници.

5. На какво се дължи всичко това

Всички тези оптични ефекти - размазаността, дифракцията, спектъра - се дължат на факта, че при късогледите очната леща фокусира светлината от далечен източник не върху ретината, а пред нея, така че на самата ретина изображението е подложено на всичките изброени оптични явления.

Ако светът се размазва пред очите ни, това не означава, че не е красив. А светът е прекрасен във всичките му проявления. Вижте още от картините на Филип Барлоу:

Още по темата

22/01/2015

Физика

Примери за дифракция. Как се образува дъгата? Какво е хало?

21/01/2015

Физика

Вълна. Основни формули и зависимости. Дифракция и интерференция