Изминаха дванадесет месеца, откакто отброихме последните минути на 2019 г. и радостно крещяхме „Честита Нова година“ в блажено неведение какво ни очаква в следващите дни.
Трудно или невъзможно е да бъдат компенсирани хората, които загубиха прехраната, здравето си или свой близък зарадипричинена от пандемията на COVID-19.
Но мнозина имаха малко повече късмет и ако изключим някои дребни неудобства, за тях 2020 г. бе по-скоро странна, отколкото нещастна.
В крайна сметка наистина можеше да е по-лошо.
Колко по-лошо? Е, можем да сме благодарни ...
Супервулканът Йелоустоун не избухна
Приблизително преди 640 000 години, повече от хиляда кубически километра скали, почва и дървета са били изхвърлени високо в небето, когато огромен балон от магма и горещи газове разкъсват континента Северна Америка.
Същата тази калдера от разтопена скала, известна сега като калдерата Йелоустоун, технически е просрочила времето за повторно подобно изпълнение.
Разбира се „технически“ е доста разтегливо понатие, но всяко потрепване на земята в националния парк се следи и кара специалистите да се питат дали не се задава отново такъв спектакъл, който ако се случи ще засегне цялото земно кълбо.
През изминалия юни поредица от дузина земетресения разтърсиха региона в бърза последователност. И точно този октомври редовното изригване на гейзера, известно като Олд Фейтфул (Old Faithful), спря да е толкова редовно и замълча подозрително.
Олд Фейтфул (Old Faithful), спря да е толкова редовно и замълча подозрително. Кредит:
SweetwaterNOW
Никой не би се изненадал, ако Йелоустоун бе избрал 2020 г. да експлодира.
Е, никой освен повечето световни вулканолози. Изследванията показват, че ако нещо друго, супервулканът Йелоустоун е бил много по-активен в дълбокото минало и трябва да коригираме очакванията си кога може да избухне.
Така или иначе, това не стана през 2020 г.
Астероид не се блъсна в Земята
Всички погледи бяха насочени към къс скала, наречен 2018VP1 по-рано през годината, който имаше вероятност 1 на 240 да се удари Земята в деня на изборите в САЩ.
Но със своите размери от едва 2 метра, 2018VP1 попада далеч под 140-те метра, определени от НАСА като минимум за астероиди, за които наистина трябва да се тревожим. Той е камъче в сравнение с 10-километровото чудовище, което е станало причина за унищожаването на динозаврите и дори да бе случайно ударил планетата би по възможно най-лошия начин.
И все пак тази бързо движеща се скала, преминаваща на 5000 километра от планетата ни, е добра причина да се замислим за риска да се сблъскваме с някой опасен астероид.
Кредит: NASA
На 13 ноември (петък!), системата за предупреждение за опасни за земята астероиди ATLAS (Asteroid Terrestrial-impact Last Alert System) в обсерваторията Мауна Лоа на Хавай предупреди за преминаването на космическа скала с размерите на малка къща.
Със своите едва 400 километра над Тихия океан това е наблюдение, което поставя нов рекорд за най-близко преминаване на астероид. Още по-лошото е, че тъй като бе скрит от ослепителните блясъци на Слънцето, астрономите нямаха представа, че съществува часове след като вече бе преминал.
Не че имаше за какво да се притесняваме, ако бе ударил нашата планета. Космическата скала не бе много по-голяма от метеора над Челябинск, който експлодира над Русия през 2013 г.
Но това означава, че човешките системи за наблюдение лесно могат да пропуснат някой неочакван космически снайперист. И ако се бе появил астероид, който да ни изхвърли обратно в каменната ера, това щеше да направи 2020 г. наистима забележителна, нали?
Не бяхме изгорени от супернова
Бетелгейзе е звезда тип червен гигант на повече от 600 светлинни години, която би могла да ни устрои фантастично светлинно шоу.
По-рано тази година имаше известно вълнение, когато звездата помръкна, което всички приеха като "намигване". Това се случи отново през август. Дали това не бяха първите ноти на нейната лебедова песен?
Не. Бе просто плътен воал от прах - почти толкова вълнуващ, колкото облак, преминаващ пред Слънцето в студения зимен ден.
Тогава научихме, че Бетелгейзе вероятно е много по-млада, отколкото изглеждаше за пръв път, така че едва ли щеше да стане скоро свръхнова и всички насочихме вниманието си към други мрачни теми. Ако Бетелгейзе бе експлодирала, пак щеше да е твърде далеч, за да ни причини нещо особено.
Но ако звездата бе по-близо - на 65 светлинни години - нейната смърт можеше да лиши нашата планета от озона й и да ни остави беззащитни на космическата и слънчевата радиация.
Симулация на влиянието на близката свръхнова върху слънчевия вятър в Слънчевата система. Слънцето е червената точка, синята пунктирана линия е орбитата на земята. Кредит: Jesse Miller
Всъщност трябва да се тревожим повече от честите изблици на нашето собствено слънце. За щастие имаме хубав магнитен щит, който ни защитава ... да се надяваме?
Тази година точно така се случи, че отбеляза началото на 25-ия слънчев цикъл на нашата звезда. В момента сме в най-ниската точка в промените на настроението, което не е нищо особено. Такова затишие има на всеки 11 години.
Нямаше нахлуване на извънземни
Спомняте ли си през 2017 г., когато нашата Слънчева система бе посетена от невероятно бърз астероид?
'Оумуамуа бе първият потвърден посетител, който идва от извън пределите на нашата Слънчева система. И не след дълго бе спомената думата „извънземен“. Като се включи факта, че имаше странна форма и червеникав цвят и не е чудно, че веднага привлече вниманието на уфолозите.
И така, за наша абсолютна и пълна изненада, се оказва, че това не бе извънземен космически кораб.
Странна, но вероятно не извънземна технология. Кредит: ESO/M. Kornmesser
В края на миналата година имахме втори потвърден междузвезден посетител под формата на комета, наречена 2I/Borisov, така че отново се възродиха надеждите за срещи от прърви, втори или трети вид.
Астрономите го следяха внимателно през 2020 г. и научихме много за обекта. Това също е хубаво. Предвид хаоса, който Земята изтърпя тази година, нашата планета щеше да е узряла за извънземно завладяване. Без съмнение дори биха донесли собствени запаси от маски.
Армии от "живите мъртви" не се дигнаха от гробовете
Рядко археолозите откриват непокътнати египетски саркофази, съдържащи запечатани саркофази, останали недокоснати в продължение на векове, камо ли на хилядолетия. Но когато това се случи, е повод за вълнение.
Тайните, които те съдържат, могат да ни покажат не само как са изглеждали нашите предци, но как са звучали, как са живели и как са умрели.
Но да не забравяме - това е 2020 г.
И така, когато се появиха тази година запечатани саркофази, вече бяхме сигурни, че как ще свърши всичко - тълпи тромави изсъхнали трупове, размахващи ядосано превръзките си, докато се разхождат по улиците, нали?
След 2020 г., която вече официално приключи, можем спокойно да признаем, че е малко вероятно да тръгнат орди живи мъртъвци и всички тайни, които открият археолозите в египетските гробници, в крайна сметка ще са от полза за човечеството.
Но нека не отваряме гробници през януари. За всеки случай.
Източник: Yep, 2020 Was Tough. But Here Are 5 Things We're Relieved Didn't Happen
Още по темата
Космос
Нийл де Грас Тайсън: Ако светът свърши на 2 ноември, вината няма да е на астероид
Земята
Рискът от суперизригване в Йелоустоун намалява
Космос
Бетелгейзе няма да се взриви: Потъмняването е заради прашен облак
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари