Фосилите показват, че Гренландия някога е била без лед - и може отново да бъде

Древни растения, семена и насекоми, запазени под ледената покривка на Гренландия, разкриват, че някога тя е била напълно разтопена, което поражда опасения за повишаване на морското равнище, ако това се случи отново.

Ваня Милева Последна промяна на 07 август 2024 в 00:00 3134 0

Гренландия

Кредит Wikimedia Commons

Гренландия

Вкаменени растения и насекоми, извлечени изпод централната част на Гренландия, са уликата, която доказва, че в миналото ледената покривка се е разтопила напълно - и може да се разтопи отново.

Откритията, взети от седиментно ядро, пробито преди 30 години, разкриват, че островът някога е бил арктическа тундра без лед, пълна с насекоми и растения.

Този ландшафт може да се върне поради изменението на климата, заявява Пол Биърман (Paul Bierman) от Университета във Върмонт.

"Тези малки фосили ни дават голямо предупреждение, че е много вероятно да загубим ледената покривка на Гренландия, ако продължим по пътя, по който вървим в момента."

Ледената покривка на Гренландия, която на някои места е дебела повече от 3 км, вече се топи бързо като реакция на покачващите се глобални температури. Ако се разтопи напълно, за което според учените ще са необходими векове, нивото на световния океан ще се повиши със 7,2 метра, което ще потопи крайбрежните градове по света.

След като миналата година доказаха, че северозападната част на Гренландия е била свободна от лед преди около 400 000 години, Биерман и колегите му решават да разберат дали централната част на Гренландия винаги е била покрита с лед.

Те изследват седименти от основата на ледена ядка, пробита в центъра на острова през 1993 г., известна като GISP2. В седимента са открити доказателства за биологичен материал, включително око на насекомо, спори на гъби, люспи на млада върба и семе на арктически мак.

Откритията доказват, че някога Гренландия е имала съвсем различен арктически пейзаж, разказва Биерман.

"Фосилните растения са уликата. Ако там, където днес има лед, има растения, значи не е имало лед."

Ако ледът в центъра на острова е изчезнал, 90 % от останалата част също би трябвало да се е стопила, посочва Биерман.

Върбови пъпки, семена от арктически мак, гъбични тела и мегаспори от скален шипков мъх, открити в почвената проба от GISP2. Кредит: Halley Mastro/University of Vermont

Последното обезледяване на Гренландия вероятно е било причинено от промени в орбитата на Земята. Предишен анализ на скалите от GISP2 показва, че ледената покривка на Гренландия е на не повече от 1,1 млн. години, но са необходими още изследвания, за да се установи кога точно островът за последен път е бил свободен от лед - обяснява Биърман. "В някакъв момент от миналото Гренландия е била предимно зелена, обезледена. Въпросът сега е кога."

Ерик Волф (Eric Wolff) от Университета в Кеймбридж отбелязва, че откритията са "наистина интересни" и показват колко ценно е запазването на ледените ядра за бъдещето.

"Нуждаем се от данни от под други райони на Гренландия и от нови идеи, за да установим точно кога и при какъв климат Гренландия за последен път е обезледена и повторно заледена", посочва Волф.

Справка: Proceedings of the National Academy of Sciences DOI: 10.1073/pnas.2407465121

Източник:  Fossils show Greenland was once ice-free – and could be again, New Scientist

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !