Двойка космически сонди на НАСА откриха изкуствен балон около Земята, който се формира от взаимодействието между земните радиокомуникации и високоенергийните частици от космоса.
Балонът образува защитна бариера около Земята, екранирайки планетата ни от потенциално опасни явления като слънчевите изригвания и мощните изхвърляния на маса от Слънцето, съобщава космическата агенция.
Земята вече има свой собствен защитен балон - магнитосферата отклонява мощните слънчеви ветрове. Изкуственият балон е открит от НАСА случайно, той е непреднамерен резултат от взаимодействието между човешките технологии и природата.
Радиошумът съществува отдавна - хиляди устройства излъчват радиовълни, а това излъчване буквално обгръща Земята. Специален интерес представляват свръхдългите вълни, които се използват от военните, например за свръзка с подводници в близост до повърхността на океана. Това са VLF, известни като много нискочестотни вълни. Понякога взаимодействието между VLF и частиците, бомбардиращи атмосферата, създава бариера, която може да се види от космически кораб в орбита около планетата ни.
Този балон е открит от роботизирана мисия, стартирала през 2012 г. за проучване на Поясите на Ван Алън - два пръстена с формата на поничка от заредени частици, които обграждат Земята, придържани от магнитното поле на планетата.
Резултатите са описани в едно неотдавнашно проучване в списание Space Science Reviews.
Източник: NASA's Goddard Space Flight Center
Източник: NASA's Goddard Space Flight Center
Балонът бе засечен от спътниците RBSP, които наричат още "сонди на Ван Алън". Тези сонди са изведени на високоелиптична орбита с апогей около 30 000 километра. И оттогава предоставят на учените много данни за радиационното поле около Земята.
Свръхдългите вълни са способни да обиколят цялото земно кълбо. Освен това радиоизлъчване от този тип може да измени свойствата на радиационното поле около Земята.
"Многочислени експерименти и наблюдения показаха, че при някои условия радиоизлъчването в диапазона на свръхдългите вълни може да влияе на свойствата на високоенергийното поле около Земята", заяви Фил Ериксон (Phil Erickson), заместник-директор на обсерваторията на MIT Haystack Observatory.
Източник: NASA's Goddard Space Flight Center
Учените отбелязват, че краят на външната граница на изкуствения балон почти съвпада точно с вътрешния край на Поясите на Ван Алън, което предполага, че VLF вълните могат да издигнат радиационните частици далеч нагоре. Според сателитните данни, вътрешният ръб на поясите е много по-далеч от Земята сега, отколкото е бил през 1960 г., когато хората са излъчвали по-малко VLF емисии. Учените подозират, че ако не бяха VLF вълните, радиационните пояси ще се носят по-близо до Земята.
Изследователите смятат, че балонът може да помогне за защитата на Земята от слънчевите изригвания, които освобождават огромни количества енергия или коронални масови изхвърляния, които освобождават горещ материал, наречен плазма. И двете събития изпращат частици в атмосферата на Земята, които могат да смущават радиоизлъчванията и претоварват електропреносните мрежи.
Балонът разширява обсега на човешкото влияние върху тази малка точка във Вселената. Технологиите за много кратък период от време оставиха своя отпечатък върху ландшафта на Земята по безброй начини - отклоняване на цели реки, изсичане на гори за земеделски земи, както и изхвърляне на достатъчно газове в атмосферата, че да се промени глобалният климат. Освен това хората променят и електромагнитните полета. И това става не само в района на къщите им, градовете или държавите, а и на планетата като цяло.
Източник: NASA's Goddard Space Flight Center
Съществуването на радиационни пояси около Земята е доказано след измервания с помощта на първия американски изкуствен спътник, който стартира през 1957 г. Тъй като орбитата на Explorer-1 е значително по-висока от тази на "Спутник-1", е забелязано, че от време на време връзката прекъсва.
В перигея на орбитата гайгеровият брояч отчита обичайното космическо излъчване, което е вече известно от пусканите вертикални височинни ракети. В апогея обаче Гайгеровият брояч въобще не дава сигнал. Тогава Джеймз ван Алан предполага, че в тази най-висока точка от орбитата броячът е в режим на насищане от неочаквано интензивно облъчване. Според него на това място може би има протони от слънчевия вятър с енергия от 1 до 3 мегаелектронволта, захванати от земното магнитно поле в своеобразен капан. По-късните измервания потвърждават тази хипотеза и радиационните пояси около Земята са наречени пояси на Ван Алън.
Самата радиационна лента представлява тороид, в който са обособени две зони. Първата е нисък вътрешен радиационен пояс на височина от около 4000 км, който се състои от протони с енергия на десетки MeV. Втората е висок външен радиационен пояс на височина от около 17 000 км, който се състои главно от електрони с енергия от десетки КeV. Във външната зона потокът частици е по-голям, отколкото във вътрешната.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари