Интегрираният план за енергетика и климат: Подводните камъни заложени в политиките за отопление и охлаждане

Климатека Последна промяна на 21 май 2025 в 00:00 1545 0

Кредит Pixabay (свободна за разпространение)

„Зелена“ енергия с мирис на боклук: 2/3 от ВЕИ до 2030 г. ще са от биомаса, включително вносни отпадъци

• Секторът „Отопление и охлаждане“ (2О) задоволява ежедневните нужди на хората от енергия в домовете им. В по-широк смисъл той обхваща и всички останали сгради: административни, обществени, производствени и др.

• Близо 2 милиарда климатици работят по целия свят – 70% са в жилищния фонд, охлаждането е един от водещите двигатели на нарастващото търсене на електроенергия. 

• Секторът има голям потенциал за развитието на чисти и достъпни решения. До 2030 г. България планира 44% от енергията за отопление и охлаждане да идва от ВЕИ, а до 2050 г. този дял да нарасне до ¾ от сектора. 

• В България липсват официални статистически данни за енергийните потоци за отопление и охлаждане, и свързаните с тях разходи.

• Цялостната ситуация в момента е притеснителна: остарял сграден фонд, инвестиции в енергийна ефективност без видими резултати и липса на данни и прогнози за отоплението и охлаждането. Това води до по-ниско качество на живот и високи сметки за гражданите.

• Проблемите са решими, но трябват политическа воля, прилагане на най-добрите практики и ефективно използване на ограничените финансови ресурси, включително привличане на лични финанси от гражданите и фирмите.

Използването на енергия за отопление и охлаждане е ежедневие за всички нас. Досегашните енергийни концепции и системи са изградени на основата на условно стабилната 4-сезонна климатична картина за България, характерна за ХХ век. Тя обаче вече не е толкова стабилна, напротив – климатичните промени доведоха до сериозни промени в сезонните характеристики на климата в страната. Заедно с изискванията за опазване на околната среда и човешкото здраве, те изискват нови решения както на концептуално, така и на технологично ниво, така че да се запази и повиши комфорта на хората, като в същото време се намали и енергийната бедност. Все повече се засилва ролята на решенията, които се взимат от отделните семейства или от малки общности (сградни, съседски, квартални). Влиянието на технологичния напредък и на финансово-икономическите възможности на индивидуалните участници става решаващо.

Отоплението на помещения и подгряването на вода покрива почти половината от световното потребление на енергия в сградите. В световен мащаб около 40% от домакинствата се нуждаят от система за затопляне на помещения през част от годината, като това е и е основен компонент от разходите за енергия в домовете, особено в по-студените климатични условия.

Приблизително 2 милиарда климатици работят по целия свят. Близо 70% от тях са в жилищния фонд. Така охлаждането на пространствата става един от водещите двигатели на нарастващото търсене на електроенергия в сградите, както и на добавянето на производствени мощности за посрещане на пиковото търсене на енергия. Близо 2/3 от потреблението на топлинна енергия все още разчита на изкопаеми горива. Независимо от това, ефективните и нисковъглеродни технологии за отопление са във възход. Продажбите на термопомпи (тук включваме и познатите у нас „климатици“, които са форма на термопомпи тип „въздух-въздух“), централна технология за декарбонизиране на топлината, растат с рекордни нива, особено в Северна Америка и Европа. Те – наред с други чисти варианти за отопление – са леснодостъпни и развити, но са необходими значително по-бързи темпове на внедряване, за да се постигне сценарий за нулеви нетни емисии до 2050 г. 

През следващите три десетилетия се очаква употребата на климатици рязко да се увеличи. Климатичните промени налагат осигуряването на справедливо задоволяване на нуждите от охлаждане да е от първостепенно значение. Стандартите за ефективност са ключова мярка за намаляване на емисиите, заедно с пасивните, природосъобразни и алтернативни решения за климатиците и подобрения дизайн на сградите и районите. 
Източник: Международна агенция по енергетика

В секторът на отоплението и охлаждането (2О) в България все още липсва достоверна статистика за енергийната консумация и емисиите от парникови газове, които причинява. Данните, които намираме за него в Националния статистически институт (НСИ) и стратегическите документи за енергетиката и климата са трудно сравними без допълнителни данни и серия от преобразувания. А от 2027 г. 2О (като част от сектор „Сгради“), заедно със секторите „Транспорт“ и „Допълнителни сектори“ (главно малките индустрии, оставащи сега извън Европейската схема за търговия с емисии) стават част от така наречената втора схема за търговия с емисии (ETS 2), която е заложена в Директива 2003/87/EO (ETS).

В националната статистика секторът 2О е включен – но без да бъде разграничаван – в сектора „Домакинства“, който заема 21,5% (2023 г.) от крайното енергийно потребление (КЕП). В „Домакинства“ влизат и други енергийни дейности като използването на електрическа енергия за осветление, готвене, домашни работилници и др. 

В същото време секторът „Отопление и охлаждане“ има голям потенциал за развитието на чисти и достъпни решения, както в посока на използване на различните технологии (по вид и големина), така и като комбинации на основата на местни и регионални възобновяеми ресурси. Този сектор предлага гъвкавост, ефективност и икономия на ресурси, включително финансови, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. Освен това отоплението и охлаждането са в пряка връзка с енергийната ефективност на сградите и на уредите, използвани за задоволяване на различните нужди, както и с новите системи за „умно управление“, което увеличава възможностите за намаляване на енергийната консумация, а оттам – и за намаляването на емисиите на парникови газове. Налице са обаче и проблемите, произтичащи от качеството на сградния фонд, наличието на многофамилни сгради с голям процент необитаеми жилища, енергийната бедност, неузаконен сграден фонд, обитаван от маргинализирано население и други.

Отоплението и охлаждането са важен елемент от живота и развитието не само на домакинствата, но и на индустрията, транспорта и услугите в цялото им многообразие. В случая на България, със засилването на климатичните промени, се увеличава дела на енергията за охлаждане през горещите сезони – нещо, което не беше толкова изразено само преди няколко десетилетия. За съжаление и в тази посока Националния статистически институт (НСИ) все още не събира конкретни данни – проблем, който не е само български.

„Един от основните проблеми е, че в повечето статистически бази данни няма конкретна разбивка на потреблението на топлина (съответно и на охлаждане). Вложеното гориво, използвано за отопление и охлаждане, е част от общото потребление на енергия по сектори и не може да бъде намерено в – или извлечено от – повечето съществуващи енергийни баланси. Всеки анализ на сектора ще бъде ограничен от наличните статистически данни, тъй като трябва да се извърши много по-сложно проучване, преди да се появи каквато и да е информация за вложената енергия и крайното потребление в сектора на отоплението и охлаждането.“ 

„Decarbonisation of heat in Europe: implications for natural gas demand“, May 2018, Anouk Honoré, Oxford

Интегрираните национални планове „Енергия и климат“ (ИНПЕК, на английски NECP) бяха въведени с Регламент за управление на енергийния съюз и действия в областта на климата (ЕС) 2018/1999, договорен като част от пакета „Чиста енергия за всички европейци“, приет през 2019 г.

Националните планове очертават как държавите от ЕС възнамеряват да се справят с 5-те измерения на енергийния съюз:

  1. декарбонизация;
  2. енергийна ефективност;
  3. енергийна сигурност;
  4. вътрешен енергиен пазар;
  5. изследвания, иновации и конкурентоспособност.

Фиг. 1: 5-те измерения на енергийния съюз. Източник

Този подход изисква координиране на целите във всички държавни служби и осигурява ниво на планиране, което да улесни публичните и частните инвестиции за постигане на климатична устойчивост.

За разбирането на термина „климатична устойчивост“ (climate resilience) предлагам следният текст от сайта на Union of Concerned Scientists (Съюз на загрижените учени):
„Климатичната устойчивост се отнася до успешното справяне с и управление на въздействията от изменението на климата, като същевременно се предотвратява влошаването на тези въздействия. Едно общество, устойчиво на изменението на климата, би било нисковъглеродно и подготвено да се справи с реалностите на един по-топъл свят. Има само един реален начин за постигане на климатична устойчивост: намаляване на емисиите, задържащи топлината, които движат изменението на климата, като същевременно се адаптираме към неизбежните промени – и да го правим по начини, които правят света по-справедлив и справедлив, а не по-малко.

До 30 юни 2023 г. държавите членки трябваше да представят своите проекти на актуализирани планове в съответствие с член 14 от Регламента за управление. 

На 24 октомври 2023 г. Европейската комисия (ЕК) публикува своята техническа оценка на докладите за напредъка на ИНПЕК за постигане на целите на ЕС в областта на енергетиката и климата.

На 18 декември 2023 г. ЕК публикува своята оценка на проектите на актуализирани ИНПЕК за целия ЕС, заедно с индивидуални оценки и специфични за всяка държава препоръки за 21-те държави членки, които са представили навреме своите проекти на планове.

5 държави членки представиха своите проекти на актуализирани ИНПЕК на по-късен етап. Оценките и препоръките за тези страни бяха публикувани на 23 февруари 2024 г. и 26 април 2024 г. 

Държавите членки трябваше да представят окончателните си актуализирани планове, като вземат предвид оценката и препоръките на Комисията до 30 юни 2024 г. България предаде своя ИНПЕК на 15 януари 2025 г.

Кои са основните цели в сектора на отоплението и охлаждането, заложени в плана „Енергия и климат“?

Основната цел е увеличаване на използването на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). До 2030 г. България планира 44% от общата консумирана енергия в този сектор да идва от ВЕИ. Заложената цел за сектора от ЕК е 52,4%, – това сериозно разминаване показва поредните ниски амбиции на българските институции. 

Очаква се и леко намаляване на общото енергийно потребление в сектора – с около 12% до 2050 г. Това само по себе си не е голям спад, но важното е, че делът на ВЕИ ще продължи да расте. До 2050 г. се предвижда 75% от енергията за отопление и охлаждане да идва от възобновяеми източници, което означава, че 3/4 от сектора ще разчита на чиста енергия.

Разбивката по видове горива и горивни инсталации показва къде се крие проблемът. 

През 2030 г. (спрямо 2022 г.) делът на биомасата в общия енергиен баланс нараства почти тройно (от 10,71% на 29,29%), докато дяловете на термопомпите и слънчевите инсталации нарастват сравнително слабо (от 1,96% на 6,28% и от 0,33% на 1,4% съответно). Т.е. от очакваните 44,01% ВЕИ в сектора 2О през 2030 г., 2/3 ще идва от биомаса, а само 1/3 – от нови технологии като термопомпи и фотоволтаици. 

Интересен факт е, че макар използването на биомаса от селското стопанство да намалява – от 194 ктне (килотона нефтен еквивалент) през 2022 г. до 158 ктне през 2030 г., се очаква да започне внасяне на такава биомаса – около 12 ктне още през 2030 г., като вносът може да нарасне до 154 ктне до 2050 г.

Подобни прогнози повдигат въпроса дали Министерството на енергетиката залага увеличаване вноса на отпадъци за енергийни нужди под маската на изпълнение на политиките по декарбонизация.

Тук се налага уточнението, че в ИНПЕК липсва предвиждане каква част от отоплението и охлаждането ще бъде покривана от електроенергия. Очаква се 49,34% от производството на електроенергия през 2030 г. да идва от ВЕИ – отново без подробности каква част от него ще се използва в отоплението и охлаждането.

Още по-неясни са целите относно намаляването на емисиите от парникови газове от сектора „Отопление и охлаждане“. Докато в другите части на ИНПЕК има обособени прогнози, за декарбонизацията се използва обобщението „Други сектори“, където заедно с „жилищния сектор“ са включени и услугите, административните сгради, селското и горското стопанство и риболова. 

Според плана общото намаление на емисиите на СО2 в тези „други сектори“ е дадено за 1988 г., 1990 г. и 2021 г., но липсват каквито и да е предвиждания за 2025 г., 2030 г. и след това, дори на обобщено ниво.

Къде все пак са „скрити“ емисиите от отоплението и охлаждането? 

На две места:

  1. Производството и преносът на топлинна енергия и енергия за охлаждане за обществени нужди са включени в подсектор „Енергийни индустрии“;
  2. Отоплението и охлаждането за битови нужди е включено в „Домакинства“.

По този начин намалението на емисиите от 2О за „обществени нужди“ е напълно скрито. 

Нещо повече, изречението: „Секторът на енергийните индустрии се състои от съоръжения за производство на електрическа енергия и топлинна енергия и енергия за охлаждане в голям мащаб“ (на стр. 288), подсказва, че в тази категория може би е скрито и производството на топлинна енергия от големите топлофикационни дружества, които доставят топлинна енергия за бита, като тези в София, Пловдив и др.

Информацията за емисиите от домакинствата в Плана също е противоречива

На стр. 70 и 292 от ИНПЕК се намират две почти идентични графики – или поне имат едно и също заглавие – Фигура 3 и 47: „Емисии на CO₂ в енергетиката по сектори в България – исторически данни (2022 г.) и прогнози (B)EST WAM (2025 – 2050 г.), (Mtn CO₂-eq)“. Но дотук с приликите, защото данните в двете графики се различават значително, без ясно обяснение коя от тях отразява коректните прогнози.

​​Фигура 3: Емисии на CO2 в енергетиката по сектори в България исторически данни (2022 г.) и прогнози (B)EST WAM (2025-2050 г.), (Mtn CO2-eq) (Стр. 70)

​​Фигура 47: Емисии на CO2 в енергетиката по сектори в България исторически данни (2022 г.) и прогнози (B)EST WEM (2025-2050 г.) (Mtn CO2-eq) (Стр. 292)

Според Фигура 3, емисиите в сектора „Домакинства“ намаляват от 0,40 млн. т СО₂ екв. (2022 г.) на 0,21 млн. т (2030 г.) и едва 0,02 млн. т през 2050 г.

Според Фигура 47, обаче, емисиите не само не намаляват, а дори се увеличават – от 3,26 млн. т (2022 г.) на 3,52 млн. т (2030 г.), като се очаква спад до 2,77 млн. т през 2050 г.

Какво означава това разминаване?

Фигура 3 представя оптимистична картина, докато Фигура 47 поражда съмнения по постигнатия напредък. Ако вторият сценарий е верен, това би могло да е още едно доказателство, че зависимостта от биомаса и по-бавният темп на въвеждане на алтернативни технологии като термопомпи и слънчеви инсталации може да забави постигането на целите за климатична неутралност.

България изглежда влиза с не много ясни цели и прогнози и с липсваща статистика за сектора „Отопление и охлаждане“ в новите предизвикателства, свързани с декарбонизацията до 2030 г. и след това – до 2050 г. Това засяга целия сграден фонд на страната – от жилищния, включително всички останали сгради: административни, обществени, производствени и всякакви други. Това е сигнал за бъдещи трудности пред тези, които ще правят анализите и тези, които ще вземат решенията на тяхна база. 

Сериозен проблем, засягащ енергийната ефективност на сградите е липсата на практическа верификация (чрез измервания и други преки и косвени способи) на ефектите от вече приложените инвестиции в енергийна ефективност. 

В българската реалност се сблъскваме и с друг сериозен проблем – 100% безвъзмездно финансиране, осигурено с публични средства (бюджетни, европейски) на мерките за енергийна ефективност. Това води до липса на контрол върху разходите, ниско качество на крайните резултати, липса на „дълбоко обновяване“ на сградите – а като краен ефект и запазване на сравнително високо енергийно потребление за отопление и охлаждане.

И ето я цялостната картина: амортизиран в голямата си част сграден фонд + инвестиции в енергийна ефективност с неясен резултат + липса на данни, цели и прогнози за енергията за отопление и охлаждане. 

Резултатът се отразява на качеството на живот и работа и на личните финанси на гражданите. 

Някъде в сянката на непосредствените проблеми остават и неясните цели за декарбонизация.

Посочените проблеми са решими, при това в сравнително недълги срокове. 

За целта – освен поредните стратегии и планове, е необходимо да се въведат всички възможни инструменти за събиране и обработване на информация, включително и нейната последваща верификация, за да се ликвидират рисковете за подаване на противоречиви прогнози като посочените в този текст.

Необходимо е и адекватно използване на вече познати, но слабо използвани у нас инструменти, като например пазарите на гаранциите за произход, „белите“ и „зелените“ сертификати и др., за да може на първо място да се натрупат достоверни бази данни и друга информация, на базата на която да се вземат и адекватни решения.

Не се използват достатъчно, да не кажем никак, и инструменти като евтини и безлихвени кредити за енергийно обновяване, техническа помощ за домакинствата, дълбокото (пълно) сградно обновяване, включващо избор и прилагане на най-подходящи схеми за отопление и охлаждане. Ограничаването на 100%-то безвъзмездно финансиране само до енергийно бедните домакинства е ефективен инструмент за мобилизиране на частни ресурси в за този сектор.

А междувременно българската администрация трябва да се постарае и да изчисти проблемните данни, касаещи отоплението и охлаждането (а и за другите сектори, разбира се) в ИНПЕК. Още повече, че този план е в основата и на Дългосрочната стратегия за справяне с изменението на климата до 2050 г. – още един проблемен стратегически документ.

Отговорните ведомства, които е редно да изпълнят тази важна стъпка са Министерство на енергетиката (МЕ), Агенция за устойчиво енергийно развитие (АУЕР), Министерство на околната среда и водите (МОСВ), Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС), Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). 

Публикацията е създадена в партньорство на Хабитат България с Климатека, по проект „Достъп до енергийно обновяване“.

В публикацията са използвани материали от:

Източник: Интегрираният план за енергетика и климат: Подводните камъни заложени в политиките за отопление и охлаждане, Климатека

Авторът Петко Ковачев има над 30 години опит в енергийните политики на България. Работил е за природозащитни организации и „Зелените“ („Зелено движение“), като участва в кампании и експертни групи. От 2014 г. в „Зелени закони“ коментира енергийното законодателство. През 2023 г. работи по реформи за енергийните общности. Участвал е в анализи за ЕК и НПО в ЕС. Автор и съавтор е на изследвания за енергетиката на България и ЕС, като е оценявал и адекватността на климатичните политики в оперативните програми на България.

Виж още за:
    Най-важното
    Всички новини

    Още от Земята

    Коментари

    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

    Няма коментари към тази новина !