37% от произведения от човешка дейност метан идва от животновъдството, а скорошни проучвания отчитат увеличение на консумацията на месо до 500%
Търсенето на месо и други животински продукти в световен мащаб се увеличава поради ръста на населението, нарастващите доходи на потребителите и други социокултурни фактори. Тази тенденция е глобален проблем, тъй като производството на месо е една от основните причини за задълбочаващите се климатични промени. Животновъдната промишленост допринася за загубата на биологично разнообразие и е основен източник на антропогенни емисии на парникови газове. Следователно, намирането на начини да направим диетите по-устойчиви чрез намаляване на консумацията на животински протеини се превърна във въпрос на продоволствената сигурност и на общественото здраве.
„Всичко, което ядем, оказва влияние върху глобалното затопляне, но може би най-големият проблем е добитъкът“ – това е заглавие на статия във вестник The Guardian. В статията се подчертава, че множество доклади на високо ниво твърдят, че ако светът иска да окаже въздействие върху климатичната криза, хранителната система трябва да бъде коренно променена. Начинът, по който произвеждаме храна, начинът, по който храната се управлява и движи по света, и това, което ние като граждани решаваме да сложим на чинията си, има значение за климатичната криза.
Самият растеж на световното население води до повишеното търсене на храни от животински произход. Съществува голямо разминаване между количеството храна, която произвеждаме днес, и количеството, което ще бъде необходимо за изхранване на цялата планета през 2050 г. На Земята до 2050 г. ще има близо 10 милиарда души – около 2 милиарда повече души за хранене, отколкото през 2020 г. Тъй като доходите нарастват, хората все повече ще консумират по-интензивни храни, базирани на животни. Някои страни консумират много високи нива на червено месо, като тези в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Латинска Америка; други страни имат много ниски нива на потребление, като много части на Африка и Южна Азия. И все пак потреблението е ниско в страните с ниски доходи в сравнение със страните с високи доходи.
Въз основа на прогноза на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (FAO), е изчислено, че глобалното търсене на говеждо и друго месо от преживни животни може да нарасне с 88% между 2010 и 2050 г., оказвайки
огромен натиск върху горите, биологичното разнообразие и климата.
Някои изследователи предполагат, че има увеличение на предлагането на месни продукти с 204% (период 1960 – 2010 г.), други скорошни проучвания отчитат увеличение на консумацията на месо до 500% (1992 – 2016 г.). Европа не е изключение, където хранителните навици са се променили значително през годините. Докато през 60-те години на миналия век, наличността на протеини идва предимно от растителни продукти като пшеница, в наши дни до 58% от наличността на протеини идва от животински продукти. Следователно понастоящем месните продукти представляват основния източник на протеини (28 g протеин / човек / ден), давайки 30% от общата консумация на калории. Консумацията на месо е на път да нарасне със 75% до 2050 г. и млечни продукти с 65%, в сравнение с 40% за зърнените култури. Само Китай яде с 20 млн. тона повече месо и млечни продукти годишно. Нарастващото търсене на месо в Китай и другаде може да превърне климата в хаос в света.
Проучване от 2013 г. на FAO изчислява, че общите годишни емисии от животновъдството (производствени емисии плюс промяна в земеползването) са около 14,5% от всички човешки емисии, от които говеждото допринася с 41% .
Световната животновъдна индустрия произвежда повече емисии от парникови газове,
отколкото всички автомобили, самолети, влакове и кораби, взети заедно. Кравите и другите преживни животни (като кози и овце) отделят метан, мощен парников газ, докато смилат треви и растения. Този процес се нарича „ентерична ферментация“, резултат от ферментацията в храносмилателния тракт на селскостопанските животни, при която се образуват газове и те се отделят в началото на оригването на кравите. 37% от произведения от човешка дейност метан идва от животновъдството. Метан се отделя също от оборския тор. Метанът затопля въздуха много по-силно от въглеродния диоксид (СО2), но се разпада в атмосферата по-бързо в сравнение с СО2. Азотният оксид, друг мощен парников газ, се отделя от отпадъците от преживни животни на пасищата (фекалии и урина) и химическите торове, използвани върху култури, произведени за фураж на говеда. Животновъдството е отговорно за 65% от емисиите на азотен оксид, който е 296 пъти по-разрушителен от СО2 и се задържа в атмосферата около 150 години.
Понастоящем емисиите от добитък, главно от оригване на крави и овце, и техния тор, съставляват почти 15% от глобалните емисии. Само говеждото и млечните продукти съставляват 65% от всички емисии на добитъка. Без сериозни съкращения в тази тенденция селскостопанските емисии ще поемат целия въглероден бюджет до 2050 г. Това би означавало, че всеки друг сектор, включително енергетиката, промишлеността и транспорта, трябва да бъдат с нулев въглерод, което е описано като „невъзможно“.
Това, което ядем, е от значение:
за да променим климатичната криза, трябва да прекроим хранителната система.
Необходимостта от ограничаване на климатичните промени няма да изисква от всички да станат вегетарианци или вегани или дори да спрат да ядат говеждо. Ако консумацията на месо от преживни животни в страните с висока консумация спадне до около 50 калории на ден, или 1,5 бургера на човек на седмица, т.е. около половината от сегашните нива в САЩ и 25% от сегашните европейски нива, това почти би премахнало необходимостта от допълнителна селскостопанска експанзия (и свързаното с това обезлесяване), дори в свят с 10 милиарда души. Докладите на IPCC и Eat-Lancet препоръчват на тези, които консумират големи количества месо, да помислят за „флекситарна“ диета. Тази диета се състои до голяма степен от зеленчуци и плодове, пълнозърнести храни, бобови растения, ядки и ненаситени масла. Включва висококачествено месо, млечни продукти и захар, но в количества, далеч по-ниски, отколкото се консумират в момента в по-богатите общества. Растителните бургери (от соя или пшеница) и смесените алтернативи за месо – с растителни продукти – все повече се конкурират с конвенционалните месни продукти по важни характеристики като вкус, цена и удобство. Пазарът на алтернативи на растителна основа расте с високи темпове, макар и от ниска базова линия.
Диетите, съобразени със зеленчуци, са по-екологични от тези, съставени главно от месни продукти.
Това са ясни показатели, че трябва да се положат големи усилия за промяна на хранителните навици на населението към по-екологичен начин на живот. Климатичните емисии от европейската верига за доставки на храни могат да се намалят с 1/4, като се намали консумацията на месо и се ядат повече варива, плодове и зеленчуци.
Все още липсва информираност за отрицателното въздействие на консумацията на месо. Националните правителства трябва да подобрят образованието по отношение на храната, за да насърчат здравословните хранителни навици и устойчивостта на околната среда като първа стъпка. Това не е радикален вегетариански аргумент; това е аргумент за яденето на месо в разумни количества като част от здравословната, балансирана диета.
Преминаването към хранене с растителни храни има позитиви и от здравна гледна точка. Някои проучвания показват, че консумацията на червено месо е свързана с повишен риск от сърдечни заболявания, диабет тип 2, инсулт и рак на дебелото черво и че диетите на растителна основа (като пълнозърнести храни, плодове, зеленчуци, ядки и бобови растения) са свързани с по-ниски рискове. В региони с високи доходи като Северна Америка и Европа хората също консумират повече протеини, отколкото им е необходимо, за да отговорят на диетичните си нужди.
Предотвратяването на затоплянето на климата зависи и от борбата с консумацията на месо и млечни продукти,
но светът прави много малко. В обществото има и нежелание за ангажиране поради разбирането, че правителствата не трябва да се месят в такава степен в живота на хората и да им казват как да се хранят. Милиардерът Бил Гейтс споделя в най-новата си книга „Как да избегнем климатични бедствия“, че всички богати страни трябва да преминат на 100% към хранене със синтетично (лабораторно отглеждано) месо, при което клетъчни животински култури директно изграждат месни структури в биореактори. Така крайният продукт е пилешко или телешко месо, което обаче е получено без клане на животни и отглеждането им във ферми. Това може да помогне на човечеството да се справи в борбата си с климатичната криза. Гейтс похвали растителните алтернативи на месото Impossible Foods и Beyond Meat, заявявайки че „те са успели да постигнат значими резултати на пазара„. Самият Бил Гейтс е един от най-големите инвеститори в тези компании. Увеличаването на човешкото население може да се окаже фатално за климатичния баланс, ако видът ни продължи да развива своя хранителен сектор по същия начин, както досега, смята милиардерът.
Липсва цялостна концепция как може да бъде намалена консумацията на месо
Неотдавнашният доклад на Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC) установи, че промяната в диетата може „значително да намали“ емисиите, но няма план на ООН да постигне това.
По-косвено, но и по-важно, нарастващото производство на говеждо месо изисква нарастващи количества земя. Новите пасища често се създават чрез изсичане на гори. Дори след като се отчитат непрекъснати подобрения в ефективността на производството на говеждо месо, пасищата все още могат да се разширят с около 400 милиона хектара, площ земя, по-голяма от размера на Индия, за да отговори на нарастващото търсене. Полученото обезлесяване обаче ще увеличи глобалните емисии достатъчно, за да постави глобалната цел за ограничаване на повишаването на температурата до 1,5-2°C извън обсега.
Ако светът иска да окаже влияние върху климатичната криза, хранителната система следва да бъде променена коренно.
Начинът, по който произвеждаме храна, начинът, по който храната се използва и доставя по света, и това, което ние като граждани решаваме да сложим в чинията си, има значение за климатичната криза. Хранителните системи допринасят с 21% до 37% от глобалните парникови газове и водят до значително обезлесяване, загуба на биологично разнообразие и намаляване на водните маси.
Експертите предлагат 5 основни задачи, които трябва да се решават:
- Намаляване на растежа на търсенето на храни и други селскостопански продукти;
- увеличаване на производството на храни, без да се разширява земеделската земя;
- защита и възстановяване на природните екосистеми;
- увеличаване на предлагането на риба;
- намаляване на емисиите на парникови газове от земеделското производство.
Как потребителите могат да направят промяната? Хората биха могли да помислят за вегетарианство през деня и да си позволят малки порции храни от животински произход вечер. Например, пробвайте да не ядете месо в понеделник. Обърнете се към вкусните азиатски кухни, които обикновено са по-растителни; или изпробвайте алтернативни опции за растителни протеини. Започнете с децата – училищните ястия са чудесен начин за рано формиране на здравословни и устойчиви навици. Изберете качеството над количеството: яжте по-малко преработено месо. И не изхвърляйте храна.
Нужни са инвестиции в информация за общественото здраве и прилагане на политики, които насърчават здравословното хранене, което е достъпно, безопасно, удобно и най-вече вкусно. Защото това, което ядем, има значение.
В публикацията са използвани материали от:
- Allen A.M., Hof A.R. 2019, Paying the price for the meat we eat. Environmental Science and Policy. 97(April):90–94.
- Basu S. 2015, The transitional dynamics of caloric ecosystems: Changes in the food supply around the world. Critical Public Health. 25(3):248–264.
- Bonnet C., Bouamra-Mechemache Z., Réquillart V., Treich N. 2020, Viewpoint: Regulating meat consumption to improve health, the environment and animal welfare. Food Policy. February.
- Gomez-Zavaglia A., Mejuto J.C., Simal-Gandara J. 2020, Mitigation of emerging implications of climate change on food production systems. Food Research International. 134.
- González-García S., Esteve-Llorens X., Moreira M.T., Feijoo G. 2018, Carbon footprint and nutritional quality of different human dietary choices. Science of the Total Environment. 644:77–94.
- IARC, 2015, Red Meat and Processed Meat. In IARC Monographs. Vol:114.
- Katare B., Wang H.H., Lawing J., Hao N., Park T., Wetzstein M. 2020. Toward Optimal Meat Consumption. American Journal of Agricultural Economics. 102(2):662–680.
Източник: Как влияе повишената консумация на месо върху климатичните промени?, Климатека
Авторът доц. д-р Тери Врабчева, дм е завършила медицина в Санкт Петербург, Русия и след това защитава дисертация в Националния център по обществено здраве и анализи по проблемите на безопасността на храните, където от 2006 г. е доцент. Има специализации в Германия, Франция, Холандия и Италия. Професионалните ѝ интереси са в областта на химическата безопасност на храните. Последните няколко години се занимава с влиянието на климатичните промени върху храните и храненето.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари