В момента 1/3 от храната, която произвеждаме, или се губи, или се изхвърля

Взаимозависимост между климатичните промени и производството на храни

Климатека Последна промяна на 20 май 2021 в 00:08 8359 0

Продоволствената сигурност – надеждният достъп до безопасна, достъпна и питателна храна, е неразривно свързана с предсказуем климат и здрави екосистеми. Изменението на климата и свързаните с него тежки метеорологични условия, суши, пожари, вредители и болести вече застрашават производството на храни по целия свят. Ако не действаме решително, тези проблеми ще се влошат, най-бедните и най-уязвимите ще страдат непропорционално и нестабилността ще се увеличи.

Ярки нови доказателства за въздействието на изменението на климата върху способността на човечеството да произвежда обилна и питателна храна се появиха на различни континенти. Рояци от скакалци, провокирани от необичайно проливни дъждове, унищожават реколтата в големи части на Източна Африка и Югозападна Азия, нарушавайки доставките на храни. Тъй като наводненията затрудняват китайското земеделие, правителството осигурява продоволствената сигурност, като ограничава хранителните отпадъци. Жега и пламтящи пожари в западните райони на САЩ застрашават реколтата и добитъка, а бурята опустошава милиони акра насаждения  на царевица и соя в Средния Запад. Силната суша във Франция нанесе хаос на селскостопанската продукция и накара фермерите да призоват правителството за помощ.

Промяната на климата е общата нишка, която предизвиква или влошава тези ужасяващи условия и води до опустошително въздействие върху наличността на храна, поминъка и човешкото здраве. Тъй като светът изпитва все по-тежки климатични въздействия върху селскостопанското производство, много от нашите хранителни системи са изтласкани до точката на пречупване.

Изменението на климата излага на риск производството на храни

Ръстът на добива на пшеница, царевица и други култури намалява в много страни поради екстремните горещини, тежкото време и сушите. Според някои оценки, при липса на ефективна адаптация, глобалните добиви могат да спаднат с до 30% до 2050 г. Страните, които вече се борят с конфликти, замърсяване, обезлесяване и други предизвикателства, вероятно ще понесат тежестта на тези въздействия. Най-тежко ще бъдат засегнати онези 2 милиарда души, които вече нямат достъп до достатъчно храна, включително дребните фермери и други хора, живеещи в бедност.

Въпреки десетилетия глобален ангажимент, гладът и несигурността на храните продължават да са зашеметяващи. Според Доклада за състоянието на продоволствената сигурност и храненето в света през 2019 г., близо 750 милиона души са имали тежка продоволствена несигурност и броят на недохранените или продоволствено неосигурените хора нараства, като климатичните шокове допринасят значително. Ако не се предприемат спешни действия, изменението на климата ще увеличи цените на храните, ще намали наличността на храна и ще изостри нестабилността и конфликта поради конкуренцията за водата и плодородната земя.

Какво означава затоплящият се свят за земеделието и изхранването на планетата? 

10 факта* за това как променящият се климат влияе върху способността ни да отглеждаме храна и да се храним

*според Организацията за прехрана и земеделие (FAO).

  1. 75% от бедните и продоволствено неосигурените хора в света разчитат на земеделие и природни ресурси за тяхното препитание.
  2. FAO изчислява, че световното производство на храни трябва да се увеличи с 60%, за да е в крак с демографските промени. #ClimateChange излага това на риск.
  3. Според IPСC, спадът на добива на храни от 10 – 25% може да бъде широко разпространен до 2050 г. поради #ClimateChange.
  4. Предвижда се повишаването на температурите да намали улова на основните видове риби в света с 40%.
  5. Въпреки, че глобалните емисии от обезлесяването са намалели, обезлесяването и деградацията на горите представляват 10 – 11% от глобалните емисии на парникови газове. 
  6. Животновъдството допринася с почти 2/3 от селскостопанските емисии и 78% от емисиите на метан.
  7. #ClimateChange може да трасферира рискове от болести, предавани с храни, от един регион в друг, като по нови начини застрашава общественото здраве.
  8. FAO изчислява, че потенциалът за намаляване на емисиите от животновъдството (особено метан) е около 30% от базовите емисии.
  9. В момента 1/3 от храната, която произвеждаме, или се губи, или се изхвърля. Глобалните разходи от загубата на храна са ≈ 2,6 трилиона долара годишно, включително 700 милиарда щатски долара разходи за околната среда и 900 милиарда долара социални разходи.
  10. Глобалните загуби и отпадъци от храна генерират около 8% от годишните емисии на парникови газове. 

Освен, че е засегнато от въздействието на изменението на климата, 

селското стопанство има основен принос, но е и потенциално решение за изменението на климата. 

В неотдавнашен доклад Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC) установи, че повече от 1/3 от глобалните емисии на парникови газове идват от производството, разпространението и консумацията на храни. Що се отнася до производството на храни, по-голямата част от селскостопанските емисии са свързани с отглеждане на добитък, последвано от отглеждане на ориз и производство на синтетични торове. Освен това, тъй като горите и тревните площи се превръщат в земеделски площи, светът губи жизненоважни екосистеми, които премахват парниковите газове от атмосферата.

За да избегнем най-опустошителното въздействие на изменението на климата и да постигнем целите на Парижкото споразумение, трябва радикално да трансформираме нашите земеделски системи. Добрата новина е, че 

редица устойчиви практики предлагат значителни възможности за смекчаване на климата, 

някои от които също ще помогнат на фермерите да изградят устойчивост срещу бъдещи екологични и икономически шокове:

  • Намаляване на загубите на храна и отпадъци, които представляват 8% от емисиите на парникови газове в световен мащаб, може да бъде постигнато чрез приемането на по-устойчиви диети, по-специално отклоняване от консумацията на месо, макар и трудно по социални и културни причини, което ще доведе до 80% намаляване на емисиите на парникови газове от селскостопанския сектор.
  • Агролесовъдството (включващо отглеждането и опазването на дървета в земеделски земи или пасища) може да намали емисиите чрез създаване на допълнителни „мивки за въглерод“ във фермите. Въглеродната мивка е всеки резервоар, естествен или по друг начин, който натрупва и съхранява известно количество въглерод-съдържащо химично съединение за неопределен период и по този начин намалява концентрацията на CO2 от атмосферата. В световен мащаб двете най-важни мивки за въглерод са растителността и океанът. Широко практикувана в Централна и Латинска Америка от доколумбовите времена, тази практика също така предпазва фермите от ерозия на почвата и осигурява местообитание за разнообразие от видове.
  • По-доброто управление на почвата във фермите, включително такива практики като намалена обработка на почвата, може да запази въглерода в почвата, като същевременно повиши производителността. По-високите добиви от хектар от своя страна могат да помогнат за облекчаване на натиска за по-голямо обезлесяване, като по този начин се избегнат емисиите. В същото време това може да предотврати загубата на биологично разнообразие и да предпазят екосистемите от промяната в земеползването. Устойчивите земеделски практики, които поддържат здравето на почвата, също могат да увеличат доходите на фермерите, осигурявайки важен буфер срещу климатичните шокове за селското население.
  • Деградиралите и изоставени земеделски земи също предлагат климатични възможности. Възстановяването на деградиралите земеделски земи не само намалява емисиите, но също така може да намали риска от ерозия на почвата и свлачища и да възстанови наличието на чиста вода и други критични екосистемни услуги.

Работата за постигане на подобрено плодородие на почвата и по-висока производителност, като същевременно намалява емисиите на парникови газове, може значително да намали приноса на земеделието за изменението на климата, като същевременно спомогне за постигането на по-устойчиви общности.

В публикацията са използвани материали от:

  1. FAO. 2016. Climate change and your food: Ten facts. http://www.fao.org/news/story/it/item/356770/icode/
  2. FAO. 2010. The state of food insecurity in the world. Rome.
  3. IPCC. 2007. Climate Change 2007 – the physical science basis. Contribution of Working Group I to the Fourth Assessment Report of IPCC. Cambridge. UK. Cambridge University Press.
  4. Porter, J.R. & Semenov, M.A. 2005. Crop responses to climatic variation. Philosophical Transacations of the Royal Society B: Biological Sciences, 360, 2021-2035.
  5. Springmann M, Mason-D’Croz D, et al. 2016. Global and regional health effects of future food production under climate change: a modelling study. The Lancet, 3 March.
  6. WHO. 2015. World Health Day 2015. http://www.who.int/mediacentre/factsheets/fs399/en/     

Източник: Взаимозависимост между климатичните промени и производството на храни, Климатека

Авторът доц. д-р Тери Врабчева, дм, е завършила медицина в Санкт Петербург, Русия и след това защитава дисертация в Националния център по обществено здраве и анализи по проблемите на безопасността на храните, където от 2006 г. е доцент. Има специализации в Германия, Франция, Холандия и Италия. Професионалните ѝ интереси са в областта на химическата безопасност на храните. Последните няколко години се занимава с влиянието на климатичните промени върху храните и храненето.

Виж още за:
Най-важното
Всички новини

Още от Земята

Коментари

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !