Какво е влиянието на модната индустрия върху климата и околната среда?

Климатека Последна промяна на 28 февруари 2023 в 00:01 2456 1

Проучвания показват, че производството на облекло е вторият по големина индустриален замърсител 

В днешния консуматорски свят ежедневно се произвеждат и купуват огромно количество текстилни продукти. Част от тях са с растителен или животински произход, а други са синтезирани от петролни продукти под формата на влакна. Всяка материя има своя въглероден отпечатък върху климата в резултат на добив, енергия за производство, транспортиране, третиране на отпадъците. Текстилната индустрия има значително влияние върху световната екология и се обръща все повече внимание на регулирането ѝ и преминаването към по-устойчиви практики на производство.

Данни за модната индустрия и мащабите на нейното замърсяване

Около 300 милиона са хората по света, включени в дизайна, производството, дистрибуцията и търговията на дребно на текстилни стоки. Между 1,7 и 2,5 трилиона долара е оценката на приходите на модната индустрия за 2021 г. според два независими доклада на Euromonitor и McKinsey, като прогнозите са за допълнително покачване. Тези цифри са логични предвид факта, че 

потреблението на дрехи е нараснало с 400% през последните 20 г. 

Модните потребители купуват над 80 милиарда нови дрехи всяка година. С тези главозамайващи количества е лесно да си зададем въпроса: Какво става с вече негодната за носене дреха? Къде е нейното място в океана от видове отпадъци, който генерира човечеството? А какви отпадъци се генерират още преди да е достигнала потребителя?

С производството на първите синтетични влакна, отговорът на тези въпроси вече не е лесна задача. Дрехите от 100% естествени материи – памук, лен, коприна, вълна се разграждат напълно в рамките на месеци. За съжаление, този тип материи вече са рядкост – благодарение на синтетичните добавки производството е по-евтино, а тъканите – с по-голямо разнообразие от цветове, текстура, специфични свойства. Еластанът, найлонът и полиестерът са синтетични влакна, изградени от изкуствени суровини, съответно и периодът за разграждането им е в пъти по-дълъг – от десетки до стотици години. И дори вече разградени на невидими с просто око нишки, те попадат в Световния океан и неговите обитатели, а оттам – и в човешкия организъм. Тепърва предстои да се запознаваме с дълготрайните ефекти при хората от системното излагане на замърсяването с микропластмаса. 

Но отпадъците, които генерира модната индустрия, съвсем не се ограничават само до вече неизползваемите артикули. 

Фигура 1: Световно производство на влакна за година в метрични тонове, прогнозирано до 2030 г. Адаптирано от Tecnon OrbiChem analysis 

Какъв е проблемът с производството и замърсяването?

Текстилната индустрия е силно зависима от големи количества вода, необходими в производството. Например 

за производството на един чифт стандартни дънки са нужни до 10 000 л вода, 

което е еквивалентът на средното потребление на вода на един българин за 100 дни.

 Това включва водата, използвана за напояване на памуковите растения, за обработката на суровината, избелването ѝ и превръщането ѝ в текстил. Платът се нуждае също от боядисване (за сини дънки с индигово синьо), многократно изпиране и оформяне на готовия продукт. 

Проблемът обаче не е в свръхконсумацията на вода, а във факта, че често отпадъчните води не се пречистват за отстраняване на замърсителите преди да бъдат изхвърлени в околната среда. Годишно в световен мащаб се произвеждат около 70 000 000 тона синтетични багрила, като над 10 000 тона от тези багрила се използват от текстилната промишленост. Багрилата често се разделят на няколко категории според техния произход, структура и приложение. 

Освен багрила 

текстилната промишленост използва голям брой силно токсични химикали на различни етапи от процеса.

 Те съдържат широка гама от ароматни съединения и тежки метали, като живак, хром, кадмий, олово и арсен. Препаратите и текстилните бои не се свързват плътно с тъканта и често се изхвърлят с отпадъчните води в различни водоеми без предварително третиране. Това представлява сериозна екологична заплаха с токсични, мутагенни и канцерогенни ефекти върху живите организми. Високата концентрация на текстилни багрила във водата изчерпва нивата на кислород, блокира слънчевата светлина и влошава биологичната активност на водната флора и фауна. Замърсените води могат да имат сериозен ефект и върху човека, като сред най-разпространените са алергии, дерматит и кожни обриви, но и мутации, изменения в репродуктивните органи и цялостна интоксикация.

Тази мултимилионна индустрия има голям ефект и върху качеството на въздуха. Според някои проучвания

производството на облекло представлява 10% от глобалните въглеродни емисии и е вторият по големина индустриален замърсител.

 С преминаването на тъканите през различните етапи на производствения процес във въздуха се отделят освен CO2 и множество замърсители. Фабричните котли, които загряват водата, отделят азотни оксиди и серен диоксид. Операциите по избелване са свързани с отделяне на хлор и хлорен диоксид, а отпечатването върху тъканите – отделяне на въглеводороди и амоняк. При процедурите по боядисване може да се отдели формалдехид в атмосферата, както и летливи органични съединения (ЛОС). Без качествена защита и пречистване тези токсични изпарения попадат във въздуха и носени от вятъра замърсяват и други райони. Това представлява сериозна заплаха за околната среда, допринасяща за явления като киселинни дъждове, цъфтеж на водорасли, смог и засяга здравето на растенията, животните и човека, изпреварвайки корабоплаването и международните полети.  

Фигура 2: Въздействие на текстилните продукти върху околната среда. Източник: Европейски парламент

За преработката на текстил и производството на готови изделия е необходимо голямо количество енергия, което се набавя чрез изгаряне на нефтени продукти или твърди горива. Освен производството, дистрибуцията на конфекции и материали също допринася за отделянето на СО2 и други парникови газове. Където и да е направен даден текстилен продукт, той може да достигне до всяка точка на земното кълбо. Различните превозни средства – камион, кораб или самолет, генерират допълнително замърсяване, с което изделието може да удвои или утрои своя въглероден отпечатък.

Кои са държавите, които са най-големи производители?

Най-голям производител на текстил в световен мащаб с повече от 40% дял в износа към 2021 г. е Китай. След тях се нарежда Европейският съюз и основно Германия, но с далеч по-малък принос към световното производство. В топ 5 попадат също Индия, Турция, САЩ, последвани от държави в Югоизточна Азия.

В България много от създадените през ХIХ и XX. век текстилни фабрики са затворили врати. Сред изключенията са наследниците на няколко предприятия в района на Сливен и Ямбол, специализирани в подготовка и предене на текстилни влакна Макар и със смалени мащаби текстилната индустрия ангажира стотици българи. Основната суровина, която се произвежда в България е вълната, част от която се обработва в местни предприятия, а друга се изнася. Българските фабрики са специализирани основно в моделирането и изработката на конфекции, използвайки готови платове, а не толкова в производството на тъкани.

Какво може да направи индустрията, за да намали негативното си влияние?

От ключово значение за намаляване на влиянието на модната индустрия върху климата и околната среда е 

контролът на производствения процес и освобождаването на потенциално вредни вещества в природата.

Това включва създаване на специализирани пречиствателни инсталации. Например пречиствателна станция за отпадъчни води (effluent treatment plant – ЕТР) е система, която е специално проектирана за пречистване на промишлени води. Част от процесите, които се използват в такива станции са утаяване и филтриране, йонен обмен с естествени или синтетични смоли за премахване на токсични вещества и др. Важен фактор за намаляване на вредните емисии във въздуха са достатъчно високите и ефективни комини на текстилните фабрики. Те трябва да осигуряват оптимални условия за изгаряне на газовете и разпръскването им в атмосферата. В същото време обаче има тенденция

все повече производители да използват екологични суровини при производството. 

Вместо силни химикали за омекотяване и финална обработка на тъканта се разработват алтернативи на базата на пчелен восък, алое вера и витамин А. Полагат се усилия за намиране на огнеупорно покритие, което използва химикали, които не съдържат опасни съединения. 

Друг метод, който подпомага опазването на околната среда при довършителни работи по текстил, е употребата на ензими вместо химически добавки за намаляване на въглеродните емисии и намаляване на потреблението на енергия и количеството вода. Революционен метод за боядисване на текстил с въглероден диоксид под налягане е разработен от инженери в Нидерландия. При него не се използва вода и количеството отпадъчни продукти е минимално. В производството все повече се търсят алтернативи на избелването с белина, като успешни кандидати са избелване с водороден пероксид и озон, при които не се отделят опасни отпадъци.

Все по-често се използват специализирани машини за намаляване на консумацията на вода

по време на предварителната обработка, боядисването и последователността на измиване след боядисването. Това води едновременно до намаляване на енергията, необходима за загряване на вода при различни етапи на обработка и ефективно натоварване на пречистването на отпадъчните води.

Разработени са и различни технологии за понижаване на енергийния разход: предварително загряване на технологична вода от слънчеви панели за намаляване на потреблението на други невъзобновяеми енергийни източници. Въвежда се и адекватна изолация на машини за боядисване, сушене, пресоване и подходящи системи за възстановяване на топлината, за избягване на нежелана загуба на енергия.

В съвременния свят на засилваща се енергийна нужда, съпътствана от изчерпване на изкопаемите горива, модната индустрия се старае да понижи енергийните си разходи. Това води до по-устойчиво производство, в което все по-често се срещат понятията “рециклиране” и “пречистване”. И дали заради регулации или икономия това е стъпка в правилната посока. За съжаление това не е достатъчно, за да се повлияе значително екологичният отпечатък, който оставя текстилният бизнес. Неговата цел е да предлага възможно най-много на своите клиенти на достъпна цена и да ги стимулира те да го желаят силно. Тук идва ролята на потребителя, който да обърне гръб на т.нар. “бърза мода” и да поеме своята отговорност за опазването на чистотата на планетата. Все повече хора съзнателно избират устойчиви алтернативи – артикули от секънд хенд магазини, дрехи от рециклирани материали или органични източници. Това е важна част и от все по често приемания модел на кръгова икономика. Проблемът със свръхконсумацията на модни стоки и участието на всеки човек в него ще бъде разгледан в отделна тема. 

В статията са използвани материали от:

  1. https://www.mckinsey.com/~/media/mckinsey/industries/retail/our%20insights/state%20of%20fashion/2022/the-state-of-fashion-2022.pdf
  2. https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0147651321012720
  3. https://biomedres.us/pdfs/BJSTR.MS.ID.004692.pdf
  4. https://textilelearner.net/carbon-footprint-in-textile-industry/
  5. https://www.statista.com/statistics/236397/value-of-the-leading-global-textile-exporters-by-country/
  6. https://www.capital.bg/biznes/kompanii/2020/11/10/4113709_vlastelinite_na_tekstila/
  7. https://dyecoo.com/co2-dyeing/

Източник: Какво е влиянието на модната индустрия върху климата и околната среда?, Климатека

Авторът д-р Надежда Ангелова е част от авторския екип на Климатека. Тя е гл. асистент в катедра “Неорганична химия” на ФХФ на СУ “Св. Климент Охридски”. Научната ѝ работа е фокусирана върху синтезиране и охарактеризиране на различни наночастици, които служат като сорбенти и могат да се използват в медицинската практика или в системи за пречистване на води от органични и неорганични замърсители. Надежда има опит и като учител по природни науки и в преподавателската си практика включва много предизвикателства към учениците, свързани с намаляване на опаковките в ежедневието им, изложби по темата за климатичните промени, отпадъци, потребителска осъзнатост и устойчив начин на живот.

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

6136

1

WOW

28.02 2023 в 16:14

Авторката може би е нудистка? Поредната порция апокалипсис от климатека. Може поне малко да помислят когато сглобяват тези драсканици защото е пълно с простотии, например енергията от нефтени продукти. Предполагам обаче има норма така че явно време не остава..