Листа на 23 милиона години показват какво може да се случи с растенията при повишаване на СО2 в атмосферата

Ивайла Сопотенска Последна промяна на 24 август 2020 в 09:08 8127 0

Кредит Jennifer Bannister/ University of Otago/ EGU media library

Жилките, ръбовете и отвори, проядени от насекоми, все още се виждат по листото.

Изненадващо добре запазени листа на 23 милиона години разкриват как растенията може да отговорят на повишението на нивата на въглероден диоксид. Новото изследване е публикувано в списание Climate of the Past.

Учените изследват листа от ранния миоцен, за когато се предполага, че нивата на CO2 са били високи, и откриват, че тези растения са били способни да се справят с увеличението и успешно да се развият докато количеството на газа се е повишавало. В това изследване за пръв път високите нива на атмосферен въглероден диоксид се свързват с повишено разпространение на растения, което според учените има непредвидими ефекти, защото някои видове могат още повече да изместят други, оцеляващи по-трудно.

Учените вземат проби от почва от дълбочина 100 метра в пресъхнало езеро в Нова Зеландия. То се намира в кратера на малък отдавна изгаснал вулкан и е считано за един от най-добрите образци за изучаване на миналото на Земята. Редуват се слоеве седименти от водорасли, богати на силикати, и тъмни слоеве органична материя, което представлява нещо като машина на времето, показваща в различните слоеве климата в миналото.

В слоевете се съдържат многобройни листа от субтропични вечнозелени гори, които са толкова добре запазени, че учените успяват да видят микроскопски устицата на листата, които представляват пори, участващи в процеса на фотосинтеза. Листата носят и много информация за околната среда, в която са растели, защото запазват оригиналния си химичен състав, за разлика от фосилите на кости. 

Овалните отвори са устицата, през които листото някога е отделяло вода и приемало СО2. Кредит: Tammo Reichgelt/ University of Connecticut/ EGU media library

Екипът анализира въглеродните изотопи в запазени листа от няколко дървесни вида, открити в различни слоеве на седиментите, което дава информация какво е било количеството на въглероден диоксид в атмосферата по онова време. Учените сравняват и анатомичните особености на листата със съвременни листа и накрая откриват, че атмосферният CO2 е бил около 450 части на милион. Този резултат съвпада и с данните за температурата през ранния миоцен, когато условията са били с около 5-6 °C по-топли от сегашните.

Анализираните листа показват, че дърветата са абсорбирали въглеродния диоксид особено ефективно през устицата без да губят много вода в процеса, което им е позволило да растат в райони, които иначе биха били твърде сухи за развитие на гори. Учените смятат, че тази адаптация се е отразила на горите в северните умерени ширини. 

Атмосферният CO2 в момента е около 415 части на милион и се очаква да достигне до 450 около 2040 г. заради емисиите, отделяни от човечеството. Това означава, че растителните видове може да започнат да функционират по същия начин, както древните видове, което потенциално означава развитие на повече растителност.

Уилиям Д'Андреа (William D'Andrea), експерт по палеоклимата от Университета на Колумбия и съавтор на изследването обяснява, че освен че показва как растенията биха могли да реагират директно на повишението на въглеродния диоксид, това проучване потвърждава и как температурите ще се променят с увеличението на нивата на CO2

Източник: IFLScience - 23-Million-Year-Old Fossil Leaf Reveals Earth Might See A Plant Boom As CO2 Rises

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !