Ново проучване показва, че хондрулите, малки стъкловидни перли, които съставляват по-голямата част от най-примитивните метеорити, са изиграли ключова роля за формирането на планетите.
Симулации, разработени от учени от Американския музей по естествена история, от Университета в Лунд в Швеция и в сътрудничество на други агенции, показват как планетезимали (прото-планети) с размерите на астероид може да нараснат до наблюдаваните размери, абсорбирайки хондрули с размерите на песъчинка. Докладът е публикуван в списание Science Advances, съобщава сайтът phys.org.
Когато Слънчевата система е започнала да се оформя, най-големите твърди частици били прах с размери, по-малки от микрон. Предизвикателството е да се разбере как този прах се е събрал и оформил планетите и другите тела, които виждаме днес.
В ранните етапи на образуването на планетите, праховите частици са се сблъсквали и слепвали, образувайки малки частици, след това камъчета, после камари. Моделът на диска показва, че газовете оказват съпротивление на камъните, когато техният размер стане по-голям от човек, забавяйки ги така, че в крайна сметка да стигнат до звездата в центъра на акреационния диск след 100 обиколки около нея. Освен това, камъните при сблъсък че чупят, а не се слепват.
През 2007 г. учените предлагат механизъм, наречен механизъм на нестабилност на потока. Този механизъм се формира, когато една орбита съдържа повече камъни, отколкото съседната. Камъните в големи групи се придвижват по орбита близо един до друг, разчиствайки пътя си от газ, като по този начин забавят движението си. Впоследствие, камъните стават толкова плътни, че гравитацията ги разрушава и те образуват планетезимали, способни да преодолеят съпротивата на газовете.
В последната си работа, учените са моделирали механизма за нестабилност на потока с помощта на Европейската мрежа от суперкомпютри PRACE, с цел да прогнозират размера на планетезималите, получени по този механизъм.
Учените били изненадани да открият, че размерите, предсказани от по-ранни модели, не съвпадат с размерите, наблюдавани в астероидите. По-специално, изчисленията не показвали достатъчно големи планетезимали.
Тогава във фокуса на внимание на учените попаднали хондрулите, които са около 50% на теглото на най-примитивните метеорити - хондритите.
Хондрулите имали подходящия размер, за да може тяхното забавяне от околния газ около планетезималите да доведе до падането им на централната звезда в протодиска, от който ще възникне бъдещата звездна система.
Когато изследователите отчели акрецията (срастването) на тези "стъклени перли", те успели да възпроизведат размерите на наблюдаваните астероиди. Техният модел показва, че големите планетезимали е по-лесно да прихващат хондрули, в резултат на което те нарастват. Те придобиват нестабилни орбити, а в някои случаи се сблъскват с други планетезимали, създавайки големи планети като Земята и Марс.
Сега учените планират да проучат възможно най-много проби от повърхности на астероиди, за да намерят хондрули, които могат да предоставят убедителни доказателства за тяхната теория.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари