Няма нищо по страховито от тъмна, буреносна нощ, освен ако е тъмна буреносна нощ на някой чужд свят, на светлинни години разстояние от вкъщи. Ще се пренесем на места където ще открием писъци и вой на ветрове, странни неща, падащи от небето и бури, които биха могли да отвеят цялата ни планета. Въоръжете се с много търпение и да знаете, че това, което са ни подготвили от Astronomy.com не е за хора със слаби сърца.
6. Червеноокото чудовище на Юпитер
Юпитер е леговището на адска буря, която би могла да погълне цялата ни планета, даже две-три такива като нея. Астрономите на земята от близо 150 години наблюдават гигантската буря, по- известна като Голямото червено петно – близо 30 000 километрова буря, която бушува в южното полукълбо на Юпитер. На Земята ураганите постепенно отслабват и изчезват, но на Юпитер няма континенти и няма какво да спре бурите, така че те си вилнеят колкото си искат. Все пак те не са вечни, Голямото червено петно се смалява от близо век и вече е наполовина на първоначално изследваните му размери.
NASA
Все още не знаек как тези бури се формират и нарастват, ето защо изпращаме апарати като Juno, който със своя микровълнов радиометър надниква в дълбините на бурята и един ден може би ще ни даде по-пълна представа за анатомията на тази чудовищна буря.
Не знаем и какво кара бурите да стават червени, но според едно изследване, започнало през 2015 година може би космическите лъчи предизвикват реакция, която превръща амониевия хидросулфид във високите слоеве на бурята в нови съединения с кървав оттенък. Но за сега тази буря си остава една призрачна мистерия.
NASA
5. Пищящите бури на HD 80606b
Някои истории най-добре се разказват само в една определена нощ в годината, когато условията са най-подходящи да предизвикат страх у слушащия. HD80606b е идеалното място за такива истории около огъня, освен ако не беше газов гигант, далеч от обитаемата зона на своята звезда и с ветрове със скорост близо 18 милиона километра в час, които определено щяха доста бързо да изгасят огъня до палатката.
HD80606b е газов гигант, който е около 4 пъти по-масивен от Юпитер и обикаля около двойна звездна система на около 190 светлинни години от нас. Планетата се движи по странна, нетипична орбита, присъща по-скоро за комета, отколкото за истинска планета.
На всеки 111 дни планетата се гмурка в най-близката част от орбитата около звездната система, само на 45 милиона километра, което така нагрява атмосферата на планетата, че тя избухва в яростна буря. Колкото повече HD80606b се приближава към звездата си, толкова повече температурата ескалира от 527°С до 1227°С само за шест часа. Всичко това дава повод на астрономът Грег Лафлин (Greg Laughlin) да опише цялото събитие като „една от най-яростните бури в цялата галактика“.
През 2009 година астрономите имаха възможност да наблюдават събитието в реално време благодарение на Космичесият телескоп „Шпицер“(Spitzer), като това бе първият път, в който бе наблюдавана климатична промяна на екзопланета.
И в нощ като тази, казват че дори можеш да чуеш как вятърът пищи.
NASA
4. Апокалиптичните прашни бури на Марс
Представете си огромна, прашна буря , покриваща целият Северноамерикански континент седмици наред. Звучи като краят на света на на Марс бури с такива апокалиптични размери стават няколко пъти годишно. На всеки три Марсиански години (всеки 5 или 6 Земни години) една от тези „местни“ бури се разраства и превзема цялата планета, завихряйки червен прах до такава степен, че само върхът на 24 метровият връх Олимп стърчи над бурята.
Топлият въздух, издигащ се от марсианската повърхност носи със себе си фин прах във въздуха, който поглъща повече слънчева светлина и излъчва топлина обратно към околния въздух. Той също така взаимодейства с хладен въздух, като образува ветрове, които вдигат повече прах. Праховите частици, носени от ветровете се търкат една в друга и произвеждат огромно количество статично електричество, което от своя страна води до пръщящи и искрящи мълнии, излизащи от нарастващата буря. Така създалите се бури закриват Слънцето за дни, понякога и месеци и могат да повишат общата температура на атмосферата на Марс с около 30°C.
maxisciences.com
3. Мистериозните мигащи светлини на HAT-P-11b
Далечният газов гигант HAT-P-11b може би е дом на такива бури, които биха накарали дори д-р Франкенщайн да се замая от щастие, като тези бури може би са и източник на радосигнал от друг свят.
През 2009 година радиотелескопи уловиха слаби емисии от системата HAT-P-11b, намираща се на 122 светлинни години от нас. Сигналите спряха след като HAT-P-11b, планета тип „горещ Нептун“, обикаляща около HAT-P-11, премина зад звездата, което накара астрономите да смятат, че радивълните идват точно от планетата. През 2010 година, когато планетата отново премина пред звездата сигналите не се повториха, което накара астрономите да се чудят дали изобщо са уловили тези сигнали.
Някои астрономи предполагат, че мистериозните радио вълни просто може би са продукт на ослепително интензивна гръмотевична буря. Но колко интензивна може да бъде тя?
Ако най-интензивната гръмотевична буря, някога регистрирана на Земята някак си бе успяла да покрие цялата ни планета би произвеждала само 1% от сигнала, уловен от HAT-P-11b. Ако приемем, че HAT-P-11b е с повърхност подобна на земната това би означавало около 3 милиона гръмотевици на квадратен метър всеки час, които да произведат сигналът уловен през 2009. Но как може да бъде разрешена загадката? Светлината от звездата-домакин пречи да бъдат наблюдавани директно гръмотевичните бури на планетата, но при толкова много енергия би трябвало да се задействат определени химични реакции, които биха могли да бъдат уловени чрез спектрометър две или три години след като бурята премине.
NASA
2. Димящият киселинен дъжд на Венера
Венера може да мине за злия близнак на Земята. Приблизително със същия размер и състав, състои се от подобни скални слоеве и някога може би е била обитаема. Но неудържимият парников ефект от години е превърнал Венера в адски свят където въздухът може да смаже ребрата ни валят димящи капки от сярна киселина.
От космоса планетата може и да изглежда невинна, но на повърхността е един истински кошмар. Тук атмосферата те смазва надолу с атмосферно налягане 90 пъти над земното и температури от 466°С. Това е достатъчно горещо за да разтопи олово, но ако някак си успеем да се изкачим на някои от върховете на Венера тези оловни капки изстиват достатъчно, че да падат на повърхността като сняг. 50 километра над повърхността атмосферата е същата като на повърхността на Земята. Това звучи добре, като изключим факта, че ветровете, които се движат с 320 км в час носят със себе си облаци от сярна киселина през небето от въглероден диоксид. Капчиците от тези облаци кондензират и падат като дъжд. Но по своят път през атмосферат те се нагряват и се изпаряват преди да са достигнали повърхността на планетата.
NASA, ESA, and G. Bacon (STScI)
1. Стъклената буря на HD 189733b
Ако търсите вой на ветрове и проливен дъжд идеалното място за вас е на 63 светлинни години от земята на газовия гигант HD 189733b. Това е най-близката планета, която дава възможност на астрономите да изследват нейната атмосфера. Това което те откриват там е е най-странната космическа буря до сега – капки разтопен газ, завихряни от жарък свръхзвуков вятър.
Спектрални изображения показват, че освен свободен кислород и водород в атмосферата на HD 189733b има още водна пара, метан и въглероден моноксид. Но високо по върховете на облаците магнезиев силикат кондензира във вид на капки разтопено стъкло, които разпръскват син цвят и придават на планетата наситено тъмно синьо оцветяване.
И ако това не е достатъчно странно тези стъклени капки дъжд се носят из планетата благодарение на свръхзвукова буря. Астрономите не са сигурни колко точно са бързи ветровете на газовия гигант, но съдейки по данни от Космическия телескоп Шпицер и разработени математически модели те са със скорост минимум 7200 километра в час. Това може да се окаже дори повече – около 10 000 километра, което при свят, който се движи около собствената си ос със 7200 киломтра в час е доста. Това е доста нептипично, имайки предвид, че ветровете на Юпитер се движдат с около 600 километра в час, а планетата се движи около оста си с 44 000 километра в час.
Защо ветровете са толкова силни? Въздухът се движи от по-топли към по-студени части на планетата, а едната страна на HD 189733b е много по-гореща от другата. Планетата е „заключена“ под определен наклон към своята звезда, така че едната й страна е постоянно нагрята, а другата постоянно изложена на студения Космос. Студената част на планетата е с температура средно около 649°С което си е доста горещно, но все пак доста по-студено от топлата страна. И наистина тази разлика щеше да е доста по-осезаема, ако не беше свръзвуковият вятър, който да разнася топлината по цялата повърност на планетата.
Резултатът е гореща стъклена буря, ревяща в тъмнината от далечната страна на планетата.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари