Индонезия гори вече няколко месеца. Това се случва всяка есен - сезонът на пожарите в страната е изключително тежък, но този път, нещата са извън контрол и пожарите са най-тежките от 20 години насам.
Голяма част от планетата ни гори. Ако погледнем кадри от района на Индонезия в последния месец, ще добием доста по-ясна представа как би изглеждал пъкълът. Въздухът е придобил жълтеникав цвят, видимостта в някои градове е намалена до 30 метра. Децата се подготвят за евакуация на военни кораби, някои вече са се задушили до смърт. Видовете, обитаващи района, измират с безпрецедентна скорост. Много вероятно е това да се окаже най-голямата екологична катастрофа на века - поне до сега.
Жители карат по основна пътна артерия сред гъст дим в Тумбанг Нуса, централен Калимантан. Снимка: Bay Ismoyo
Изключително трудно е да добиете реална представа за мащаба на бедствието. Чувайки думата пожар повечето от нас си представят как част от някоя гора гори, като например скорошния пожар на Витоша. Но в случая фронтът на пожара в Индонезия е с дължина 5 000 км. По всяка възможна обективна преценка, това е най-важното събитие случващо се в последните седмици. Трудно е да ви представим мащаба на бедствието, но някои сравнения може и да помогнат: до преди седмица пожарът произвеждаше повече въглероден диоксид от цялата икономика на САЩ. И за три седмици пожарите са отделили повече CO2 от годишните емисии на Германия.
Индонезийка кара мотоциклет сред гъста мъгла в централната провинция Калимантан в Индонезия. Снимка: Hugo Hudoyoko/EPA
Междувременно, стихията унищожава популациите на застрашени видове като органгутани, петнисти леопарди слънчеви мечки, гибони, както и носорози и тигри от Суматра. Това са едва част от видовете, чиито хабитат е застрашен от пожарите. Най-вероятно има още хиляди дори милиони видове растения и животни, които са заплашени от огненото бедствие.
Не горят само горите - гори и самата земя. Голяма част от горите са разположени върху обширни торфища. Когато огньовете проникнат в земята, те могат да продължат да тлеят в продължение на седмици, понякога месеци, отделяйки облаци от метан, въглероден оксид и диоксид и екзотични токсични газове, като амониев цианид. Пушеците покриват стотици квадратни километри, предизвиквайки дипломатични конфликти със съседните държави.
Тази година, изключително мощния Ел Ниньо е изсушил обширните торфища в района, а плантациите за палмово олио допълнително са влошили проблема, заради обезлесяването и дренирането на влажните зони и мочурищата. Целият този сух материал създава чудесни условия за гигантска горяща екологична катастрофа. Според някои изчисления, мащабният пожар тази година е отделил повече от 1,5 милиарда тона емисии в атмосферата под формата на парникови и други отровни газове. Това е повече от годишните емисии от фосилни горива на Япония.
Засегнатите от пожара райони в Индонезия и дима който се издига от там, заснети от космоса
Тези резултати са получени въз основа на данни събрани със сателити, които могат да разпознават пожари, като германския TET-1 и MODIS на НАСА. "Активните пожари са различни от почти всичко, което може да се види от космоса," обяснява Луис Гиглио (Louis Giglio), специалист по дистанционно наблюдение от Университета на Мериленд. Те отделят лъчения с много специфична дължина на вълната - около 4 микрона - които сателитите долавят със специализираните си сензори за пожари.
Информацията е много полезна. Тя позволява на учените да изчислят колко големи и колко горещи са пожарите и колко от тях все още горят. От това, учените могат да изчислят количеството емисии, които дадена група пожари произвежда. Но получените стойности са пълни с неизвестни: Каква е температурата на пожарите? Какъв тип растителност гори и какво количество? Какви са количествата на валежите напоследък? Много често учените трябва само да предполагат. "Изчисленията може да се различават от реалността 2 до 5 пъти," разказва Крис Шмит, учен специалист по сателитни изследвания на пожарите към University of Wisconsin-Madison. "И все пак е по-добре от нищо."
Изображение заснето от германския сателит TET-1 насложен върху образ получен от апарата MODIS на НАСА показват множество пожари в Индонезия още в края на септември.
Сателитите с по-добра разделителна способност могат да помогнат много. Апаратът MODIS на НАСА има покритие на целия свят и предава данни непрекъснато, но способността му да засича пожари не е толкова прецизна, колкото на TET-1 - малък експериментален сателит, изпратен от Германската космическа програма. Колкото по-добра е разделителната способност, толкова по-рано сателитите могат да засичат малките пожари преди да са се превърнали в големи. Освен това данните могат да се прилагат в модели, които могат по-точно да предскажат накъде ще тръгнат пожарите и колко бързо ще се разпространят и могат да информират властите къде трябва да се съсредоточат усилията на огнеборците.
За жалост на Индонезия и останалия свят, торфът е такъв тип растителност, който определено не бихме искали да подпалим. Като цяло той представлява резервоар за въглерод. Така че тези пожари в момента са засегнали гигантски стар запас от въглерод, който при горенето бива освободен в атмосферата. Има неща, които сателитите не могат да видят - например на каква дълбочина торфът е изсъхнал. "Огънят може да се разгори в дълбочина и ние не можем да проследим колко дълбоко е достигнал," съобщава Гиглио. Това би имало голямо значение в определянето на количеството гориво (т.е. сух растителен материал), с което разполага огъня. Макар на някои места пламъците вече да са потушени, изглежда, че на този етап Индонезия ще продължи да гори.
Източници: Wired и The Guardian
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
13.11 2015 в 09:26
Всички знаем какво причиняват нелегалното горене на стърнища у нас. Представете си че при тях се горят по същ начин цели палмови горички и това е всяка есен - т.нар. сезон на пожарите. Варварщина.
12.11 2015 в 17:31
Цели гори се изсичат за да има палмови плантации за отвратителното, но много разрпостранено масло. И тъй като през няколко години трябва да се сменят им драсват клечката.
Този път обаче е извън контрол и хората сме си виновни, и ще берем плодовете.
Последни коментари