От 1982 г. до 2020 г. площта на пожарите в сибирската част на Арктика се увеличават с повишаване на средните летни температури и климатичния дефицит на вода. Пожарите са били най-разрушителни през лятото на 2019 г. и 2020 г., когато за първи път от близо 40 години насам се запалват 44% от общата площ на региона.
Учените стигат до тези заключения, след като проучват сателитни данни от различни източници през последните 40 години. Резултатите от тяхното проучване са публикувани в списание Science.
Изследователите смятат, че екстремни сезони на горски пожари в Сибир вероятно ще продължат и че сибирската Арктика, с огромните си пространства от гори, тундра, торфища и пермафрост (вечна замръзналост), се доближава до праг, отвъд който дори малките повишения на температурата могат да доведат до рязко увеличаване на мащаба на пожарите.
„Глобалното затопляне променя режима на пожарите зад Арктическия кръг в Сибир“, отбелязва д-р Дейвид Гаво (David Gaveau), един от изследователите. Неговата компания TheTreeMap наблюдава обезлесяването по света.
Северната тайга, тундрата и влажните зони в Арктика се считат за най-големите резервоари на въглерод в биосферата - те го съхраняват в по-големи количества, отколкото отделят. Важен фактор, който може да превърне екосистемите от поглътители в източници на въглеродни емисии, е пожарът.
В тази зона те са до голяма степен ограничени от високата влажност на въздуха. Но с бързото затопляне, което се случва по-бързо и по-силно в Арктика, отколкото в други части на света, влажните зони стават по-сухи и следователно по-уязвими за пожари.
През последните четири десетилетия Арктика като цяло се е затоплила около четири пъти по-бързо от средното за света. Последните лета в Източен Сибир бяха белязани от особено екстремни температури – до 38 градуса по Целзий.
Горещините са свързани със сериозни и обширни горски пожари.
„Наблюденията показват, че сезоните на пожари са необичайни“, разказва д-р Гаво. „Въпреки това, нямаше точни количествени оценки, които да оправдаят тези твърдения.“
Той и колегите му анализират сателитни данни, за да картографират опожарената зона всяко лято от 1982 г. до 2020 г. .
На Фигура А черното отговаря на земите, които са горели между 2001 и 2018 г., а червеното - на земите, които са преживели първите пожари между 2019 и 2020 г. Пунктираната линия показва Полярния кръг. На фигура В са показани въглеродните запаси в сибирските арктически почви. Кредит: Adrià Descals et al. / Science, 2022
През четирите десетилетия са изгорели общо около 10 милиона хектара в райони зад Полярния кръг. Изследователите установяват, че само за годините 2019 и 2020 г. взети заедно, се случват почти половината от общата площ (44% или ~4,7 милиона хектара). Според изчисленията през тези две години от пожарите в сибирската част на Арктика в атмосферата са изхвърлени съответно 55,3 и 90,4 милиона тона въглерод.
Те разгледат факторите, които влияят на риска от горски пожар, включително продължителността на вегетационния сезон (която води до повече растителност като гориво за пожарите) и температурите на въздуха и повърхността (топлите условия изсушават растителността, улеснявайки изгарянето) и установяват, че те са се повишили през десетилетията.
Тези и други фактори "причиняват това, което виждаме - увеличаване на площите на пожарите", обяснява д-р Дейвид Гаво.
През 2019 г. и 2020 г. средните летни температури в сибирската Арктика са над 10 градуса по Целзий. Д-р Гаво смята, че 10 градуса може да са повратна точка или праг, отвъд който активността на горските пожари се увеличава рязко дори с малко повишаване на температурата.
„Притеснително е, защото прогнозите по същество показват, че пожарите от 2019 г., 2020 г. ще се превърнат в норма до края на века“, посочва д-р Гаво.
Екипът изчислява, че пожарите от 2019 г. и 2020 г., които изгориха големи площи от торфища, са довели до отделянето на повече от 400 милиона тона въглероден диоксид, което е повече от общите годишни емисии на Австралия. С по-екстремни пожароопасни години, д-р Гаво, „много повече въглерод ще се отделя в атмосферата всяка година поради глобалното затопляне в регион, който обикновено не би изгарял толкова много.“
Пожарите също така засягат пермафроста, постоянно замръзнала почва, която е в основата на голяма част от Сибирска Арктика. Органичната материя в размразената почва започва да се разгражда, освобождавайки въглероден диоксид и метан, но също така може да изсъхне и в крайна сметка да изгори, което води до още повече емисии.
Карта на руските региони, обхванати от пожари през 2022 г. Кредит: https://en.wikipedia.org/wiki/2022_Siberian_wildfires
Проучването „показва неотложността на намаляването на емисиите“, коментира д-р Роджърс, като глобалните преговори за климата ще се проведат следващата седмица в Египет. Това също така затвърждава казаното от него и други учени по климата: Емисиите от размразяването на вечната замръзналост и арктическите горски пожари понастоящем не се отчитат напълно в глобалните въглеродни баланси, а това е необходимо, защото тези емисии ще повлияят колко страни трябва да намалят емисиите от изкопаеми горива.
Отделно проучване, публикувано в Science, разглежда факторите, довели до екстремния сезон на пожари през 2021 г. след 2019 г. и 2020 г.
Авторите отбелязват, че от 1982 г. до 2020 г. в Сибирска Арктика са се увеличили не само пожарите: увеличили са се също така средната температура на въздуха, продължителността на вегетационния период, NDVI (вегетационен индекс, който най-често се използва при интерпретацията на сателитни изображения - с него могат да се разграничат различните видове растителност, асфалт и други видове земна повърхност) и VPD (дефицит на налягането на водните пари във въздуха, при който въздухът става по-сух).
През 2019 г. и 2020 г. средните летни температури са съответно 11,35 и 11,53 градуса по Целзий, което е с 2,65 и 2,82 градуса по Целзий повече от средната стойност за периода 1982-2020 г. Коефициентът на корелация за увеличаване на площта на пожара с увеличаване на средната лятна температура е 87%, с дефицита на налягане на водните пари е 89%, а с климатичния воден дефицит е 92% (p < 0,01).
Резултати от линеен регресионен анализ, показващ наличието на връзки между увеличаването на площта на земите, обхванати от пожари, и някои климатични фактори. Кредит: Adrià Descals et al. / Science, 2022
Според учените резултатите показват пряко влияние на климатичните промени върху пожарите в сибирската част на Арктика, които се увеличават през последните 40 години. Наличието на значителна положителна корелация между климатичните фактори и увеличаването на площта и броя на пожарите предполага, че изключително големи пожари, като тези през 2020 г., ще възникват по-често в бъдеще.
Спрaвкa:
Unprecedented fire activity above the Arctic Circle linked to rising temperatures
Adrià Descals and David L. A. Gaveau and Aleixandre Verger and Douglas Sheil and Daisuke Naito and Josep Peñuelas
Science volume 378, number 6619, pages 532-537 (2022) doi: 10.1126/science.abn9768
Early snowmelt and polar jet dynamics co-influence recent extreme Siberian fire seasons
Rebecca C. Scholten and Dim Coumou and Fei Luo and Sander Veraverbeke
Science doi: 10.1126/science.abn4419
Изтoчник:
A Warming Siberia, Wracked by Wildfires, Nears a Crucial Threshold, The New York Times
Разрастающиеся пожары в Сибири достоверно связали с потеплением климата, N+1
Още по темата
Земята
Как климатът променя поведението на пожарите?
Земята
Най-големият и най-студеният регион в Русия гори отново. Тази година пожарите идват рано (видео)
Земята
Новоидентифицирана атмосферна циркулация засилва горещините и горските пожари около Арктика
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари