Преди 11 хиляди години, по време на Холоцена пустинята Сахара е била по-зелена, по-влажна и по-обитаема, отколкото е сега.
Учените намериха доказателства, че една от причините за промените в климата е прахът от Африка, съобщава сайтът на Масачузетския технологичен институт (MIT).
Изследването е публикувано в Science Advances.
"В Сахара е имало големи селища на хора, които са водели начин на живот, който днес вече е немислим. Археолозите са намерили рибарски куки в центъра на Сахара, който сега е напълно безлюден. Очевидно е имало повече вода и влага", - заяви Дейвид Макгий (David McGee), доцент от катедра "Науки за земята, атмосферата и планетология" в Масачузетския технологичен Институт.
Повишената влажност говори, че в Сахара през холоцена е имало редовни мусони. Смята се, че на това са повлияли бавните колебания на земната ос, заради които през лятото северното полукълбо получава повече слънчева светлина, океаните и земята се нагряват и Северна Африка получава повече водна пара. Буйната растителност в Сахара е способствала допълнително за овлажняването на земята.
Опитите да се моделира тази ситуация въз основа на познатите фактори, не дават нужната влажност в Сахара, което означава, че нещо се изпуска.
Макгий и екипът му предполагат, че мусоните са били по-силни поради по-малкото количество прах. Учените стигат до този извод, след като правят оценка на прашните ветрове в Африка през последните 23 хиляди години, от края на последния ледников период до наши дни.
Те проследяват пътя на праха на далечни разстояния и къде прашните частици могат да се утаят. Така те откриват прах от Сахара на Бахамските острови в Карибско море. Учените проучват проби от прах от сондажни кладенци, събрани на Бахамите още през 80-те години и изследват техния химически състав. Установено е, че приблизително преди 16 хиляди години, емисиите прах са били двойно повече от сега. Между 5000 и 11000 хиляда години емисиите отслабват и стават, напротив, двойно по-малко от сега.
Компютърно моделиране показа, че намаляването на емисиите на прах е довело до увеличаване на температурата на морската повърхност с 0,15 градуса по Целзий и това е довело до увеличаване на водната пара над Сахара.
"Моделиране показа, че дори относително незначително влияние върху температурата на морската повърхност може да има силно влияние върху влажността и вятъра и над северния Атлантически океан, и над Северна Африка" - заяви Макгий.
Отбелязвайки, че следващата ключова стъпка е да се намали несигурността в моделирането на въздействието на праха в областта на климата, той добавя: "Ние не казваме, разширяването на мусонните дъждове до Сахара се дължи единствено на въздействието на прах. Ние твърдим само, че трябва да научим доколко силно е било влиянието на праха, за да разберем миналото и бъдещето на климата," - коментира ученият.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари