Потокът от разтопени скали, който се намира под Исландия, се разпростира на далечни разклонения - две от които достигат до Шотландия и Норвегия.
Това може би обяснява защо области като Шотландия не са потопени под вълните, пише NewScientist.
Изследването е публикувано в списание Earth and Planetary.
Мантийните струи са като комини, които пренасят горещи, разтопени скали дълбоко от Земята. Когато пробият на повърхността, вулканичната дейност, която генерират може да подхрани образуването на острови като Хавайския архипелаг.
Исландия също дължи съществуването си на мантийна струя и сеизмичните карти на вътрешността на Земята показват, че тази струя няма типичния кръгъл контур. "Това е много по-неправилна", разказва Ники Уайт (Nicky White) от Университета в Кеймбридж.
Всъщност това изглежда малко като цветни венчелистчета или звезда на върха на комина на издигащите се разтопени скали. Но защо и как възниква такава форма бе загадка досега.
Geology of Iceland: http://www.ttv.is
Когато Уайт вижда една карта на контура на струята под повърхността на Земята, изведнъж осъзнава как може да е придобил своята неправилна форма. Той си спомня университетските експерименти как течности с различни вискозитети се смесват в ограничено, почти двумерно пространство между два слоя твърд материал като стъкло.
Тези експерименти показват, че когато течност се впръска в по-вискозен материал, образува сложен радиален модел с разклонения.
Този процес дори е вдъхновил логото на Института, занимаващ се с проблемите на многофазните потоци и финансиран от British Petroleum, в Кеймбридж.
"Аз минавам покрай логото всеки ден в продължение на около 15 години", разказва Уайт. "Затова веднага си помислих: Знам, че това се случва с Исландската струя".
Сега Уайт и екипът му смятат, че струята се държи точно както течностите в лабораторните експерименти, но в много по-голям мащаб. На около 100 километра под повърхността на Земята се намира слой, наречен астеносферата, зона на относително свободно течаща скала между два хоризонтални пластове от по-твърди скали.
Идеята е, че Исландската струя инжектира гореща, течна скала в този слой и че това е разположено хоризонтално през астеносферата, образувайки разклонения. Другите струи не формират такива разклонение, обяснява Уайт, тъй като скалата в тях не е достатъчно топла и течна или не се инжектира с достатъчно сила.
В лабораторните експерименти разклоненията образуват симетрично радиален модел. Но разклоненията на струята под Исландия са много по-асиметрични, вероятно защото твърдата кора под близката Гренландия е толкова плътна, че действа като бариера, възпрепятствайки образуването на разклонение на запад.
Но разклоненията на струята на изток изглежда отиват изненадващо далеч, едно достига Шотландия на около 1000 км от центъра, а друго допълва Норвегия. Горещите разклонения дори обясняват защо Шотландия и Западна Норвегия лежат над морското равнище.
Земната кора под тези области е необичайно тънка, което означава, че двата региона на теория трябва да са под морското равнище. "Нещо друго трябваше да се случва, за да обясни защо не са под вода", разказва Уайт. "И това нещо друго са горещите разклонения", защото горещата скала компенсира малката дебелина на кората.
Идеята, че Исландската струя се отразява върху географията на Северозападна Европа не е нещо ново, отбелязва Уайт, но как точно го прави бе неясно. И моделът на "горещите разклоненият" дава обяснение.
Моделът на мантийните струйка може да се приложи към подобни структури на други скалисти планети като Венера, добавя Уайт.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари