Преди малко повече от 4 милиарда години магма от земната мантия е проникнала в пукнатина в първичната кора на младата планета. През следващите еони почти цялата ранна кора на планетата се е стопила обратно в мантията, с изключение на малка област около тази пукнатина, която е оцеляла и до днес.
Поне това е историята според последния анализ на радиоактивните изотопи в тези скали, които все още са достъпни на повърхността като част от Зеленокаменния пояс Нуввуагитук, формация на брега на залива Хъдсън в Канада. Тази потенциална проба от ранната земна кора е предмет на дългогодишен дебат сред геолозите: дали е най-старата скала в света или просто е изключително стара?
Джонатан О'Нийл от Университета в Отава и колегите му дадоха началото на дебата с проучване от 2008 г., в което се оценява, че интрузивните скали, образувани около тази пукнатина са на около 4,3 милиарда години, което ги прави най-старите в света. С тази възраст те биха се образували по време на Хадейския еон, само няколкостотин милиона години след самата планета.
Въпреки че са открити няколко минерални зърна, които са по-стари от това време, пълните хадейски скали представляват нов прозорец към този ранен период от историята на Земята, може би хвърляйки светлина върху геоложки загадки като началото на тектониката на плочите и състава на първите океани .
Методът, който изследователите са използвали за датиране на скалите, обаче е направил възрастта от 4,3 милиарда години спорна. В идеалния случай много стари скали могат да бъдат датирани с помощта на един издръжлив минерал, наречен циркон, който запазва първоначалния си химичен състав в продължение на милиарди години. Но тези вулканични скали не са съдържали циркон.
"Не можехме да датираме тези скали, използвайки техниката, която всички обичат“, коментира О'Нийл.
Вместо това, изследователите измерват атомното тегло на неодима и самария в скалата. Докато самарият се разпада, той произвежда различни изотопи на неодим с известни скорости.
Съотношението на изотопите на неодима и самария, оставащи в скалите, може по този начин да служи като "часовник", отброяващ от времето, в което скалата е кристализирала от магма.
Всъщност два изотопа на самария се разпадат с различна скорост, благодарение на което могат да служат като два паралелни часовника. Проблемът е, че двата часовника не показват една и съща възраст на скалата, което накарало изследователите да оспорят дали е от Хадейския еон.
"Мнозинството от общността, изучаваща ранната Земя, не бе убедено“", разказва Ричард Уокър (Richard Walker) от Университета на Мериленд.
Сега О'Нийл и колегите му са преброили изотопите на неодим и самарий в скали, които вземат от слоя, за който смятат, че е на 4,3 милиарда години. По дефиниция такива интрузии са по-млади от слоевете, които ги заобикалят. Следователно, датирането на интрузията би определило минимална възраст за околната скала.
Гранатов парагнайс (Зеленокаменният пояс Нуввуагитук, Хадейския еон, 4.28 милиарда години; западен полуостров Унгава, източна страна на залива Хъдсън, Квебек, Канада. Кредит: Wikimedia Commons
В интрузията, за разлика от по-старата скала, която я заобикаля, двата часовника разказват една и съща история: скалата е на около 4,16 милиарда години.
"И двата часовника дават абсолютно еднаква възраст“, посочва О'Нийл.
Това подкрепя идеята, че околната скала се е образувала в рамките на Хадейския еон, което би я направило единственият известен остатък от ранната земна кора.
"Мисля, че авторите представят възможно най-добрите си аргументи", отбелязва Греъм Пиърсън (Graham Pearson) от Университета на Алберта в Канада.
"Най-простото обяснение за тези данни е, че това са най-старите скали в света", коментира Джеси Рейминк (Jesse Reimink) от Държавния университет на Пенсилвания.
Според него обаче това едва ли е последната дума по въпроса.
"Когато става въпрос за най-старите скали и минерали, няма такова нещо като установено.“
Справка: C. Sole et al. ,Evidence for Hadean mafic intrusions in the Nuvvuagittuq Greenstone Belt, Canada. Science 388, 1431-1435(2025). DOI: 10.1126/science.ads8461
Източник: These rocks are probably the last remains of Earth's early crust, New Scientist
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
dolivo
Как „зеленото побутване“ стимулира устойчивите избори на хората
helper68
Натурални суперколайдери: Черните дупки могат да се използват ускорители на частици
dolivo
Учени възпроизвеждат сияйното египетско синьо, озарявало гробниците на фараоните
dolivo
Революция в залесяването: Японски дронове с изкуствен интелект засаждат дръвчета 10 пъти по-бързо от хората