Гренландия е най-големият остров в света, като заема 2 175 000 км2 или 1,46% от сушата, и е разположен между Северния ледовит и Атлантическия океан.
Огромният леден щит, покриващ около 80% от острова, има дебелина между 2000 и 3000 м.
Ежегодно от крайбрежните ледници се откъсват айсберги, а площта на ледения щит прогресивно намалява.
Това е пряко следствие от климатичните промени, свързващи се с повишаването на температурите на сушата и на океана на глобално и регионално ниво.
Наскоро изследователски екип, ръководен от Jeremie Mouginot и Eric Rignot (2019), доказа, че от осемдесетте години на XX-и век площта на ледения щит на Гренландия прогресивно намалява със средно 80 ± 6 гигатона/год. на десетилетие, а топящите се ледници допринасят за повишаването на световния океан с общо 13,7 ± 1,1 мм за периода от 1972 г. до 2018 г.
Фиг. 1. Общо брой дни на топене на повърхността на Гренландския щит от 1 януари до 6 август 2020 г. (ляво) и разликата между общия брой дни на топене през 2020 г. и средния броя дни на топене за периода 1981 г. до 2010 г. (от 21 юни до 1 август, в дясно). Източник: National Snow & Ice Data Center
Ново изследване (от 30.09.2020 г.), публикувано в сп. „Nature“ показа, че топенето на ледената покривка на о-в Гренландия (фиг. 1) ще доведе до повишаване на нивото на световния океан с около 10 см до края на XXI-и век. Проучването на Jason P. Briner и колектив (Briner et al., 2020) се базира на анализи от множество сондажи в леда, чрез които е извършена реконструкция на развитието на ледения щип през последните 11 700 г. Получените данни са използвани за създаване на симулационен модел на развитието на ледникови щит в условия на климатични промени. Установено е, че след края на последния ледников период (преди около 12 000 години) Гренландският щит е намалял с темп близък до съвременния. Симулациите на бъдещото развитие на Гренландския леден щит, базирани на сценарии за представителна концентрация (Representative Concentration Pathway – RCP), съответстващи на ниски (RCP2.6) и високи (RCP8.5) концентрация на парникови газове, показват предполагаеми загуба на маса между 8 800 и 35 900 гигатона до края на века. Тези темпове на топене надвишават максималните загуби на ледникова маса през последните 12 000 години и със сигурност ще рефлектират върху нивото на световния океан.
Ледниковият баланс се определя от количеството на снеговалежите и загубите от топене на ледниците през лятото. Промените на климата и глобалното затопляне нарушават това равновесие в полза на топенето и изпарението, които обуславят намаляването на ледниковия щит. Установените тенденции в развитието на ледниковия щит ще намерят приложение при разработването на климатични модели, прогнозирането на нивото на световния океан и моделирането на океанските течения.
В публикацията са използвани материали от:
- http://www.bta.bg/bg/c/NB/id/2286418
- http://nsidc.org/greenland-today/
- https://www.nature.com/articles/s41586-020-2742-6
- https://www.pnas.org/content/116/19/9239.short
- https://www.theguardian.com/world/2020/sep/30/greenlands-ice-melting-faster-sea-level-rise
Източник: Топенето на ледения щит на остров Гренландия и колебанията на океанското ниво през този век, Климатека
Авторът Петко Божков е преподавател в Геолого-географския факултет (ГГФ) на СУ „Св. Климент Охридски“, доктор по геоморфология и палеогеография в катедра „Климатология, Хидрология и Геоморфология“.



















Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Памет на водата или как ни промиват мозъка
Необикновена космическа експлозия, случваща се веднъж на хилядолетие
Памет на водата или как ни промиват мозъка
Произходът на мартеницата трябва да се търси далече - в Индия и Древна Гърция