Аралско море, езеро, разположено на казахстанско-узбекистанската граница, значително е намаляло по размер заради отклоняването на речните води, създавайки нова пустиня, наречена Аралкум. Тази екологична криза води до чести прашни бури и влошаване на околната среда. Екоинициативи за засаждане на растителност се опитват да стабилизират околната среда.

Преглед на състоянието на Аралско море

Тази снимка на Аралско море е направена от астронавт на борда на Международната космическа станция (МКС), докато е в орбита над Казахстан. Това "море" всъщност е безотточно езеро, разположено по границата между Казахстан и Узбекистан и захранвано от реките Амударя и Сърдаря. През последните 60 години повърхността на езерото бързо намалява поради отклоняването на двете заустващи реки за напояване на земеделски култури. В най-големия си размер Аралско море би заело почти цялата снимка горе.

Въздействие на отклоняването на реките върху Аралско море

Преди това Аралско море е било четвъртото по големина езеро в света по площ. Но от 60-те години на миналия век е намаляло до приблизително 10 % от първоначалната си площ. Опустиняването е видимо на югоизток, където изсъхналото езерно дъно се е превърнало в пустинята Аралкум. Този регион е една от най-новите пустини в света и се простира на 62 000 квадратни километра. Пясъчните дюни, изградени от ветровете, духащи през сухия пейзаж, се виждат в центъра долу на изображението. Освен дюните, бързото засушаване на Аралско море е предизвиква пясъчни и прашни бури, които оказват влияние върху качеството на местния въздух.

Екологични усилия и местно значение

На местния тюркски език "арал" се превежда като "остров", в миналото си Аралско море е било обширно езеро с над 1100 острова. Природният резерват "Барса-Келмес" е разположен на един от тези бивши острови, между останките на Северно Аралско море и Южно Аралско море. Резерватът осигурява местообитание за стотици растителни и животински видове. Като част от проект на Американската агенция за международно развитие за възстановяване на местната екосистема и срещу бавното засушаване се засаждат черните храсти саксаул (Haloxylon aphyllum), за да се помогне за възстановяване на популациите на местни растителни и животински видове. Те също така смекчават ефектите от прашните бури, като помагат за задържането на почвата.

Още по темата

26/10/2023

Животът

Индустриалният коноп: трудното завръщане на едно набедено, но многообещаващо растение

08/06/2021

Земята

Възходът и падението на най-голямото езеро в света (видео)