Аралско море, езеро, разположено на казахстанско-узбекистанската граница, значително е намаляло по размер заради отклоняването на речните води, създавайки нова пустиня, наречена Аралкум. Тази екологична криза води до чести прашни бури и влошаване на околната среда. Екоинициативи за засаждане на растителност се опитват да стабилизират околната среда.
Преглед на състоянието на Аралско море
Тази снимка на Аралско море е направена от астронавт на борда на Международната космическа станция (МКС), докато е в орбита над Казахстан. Това "море" всъщност е безотточно езеро, разположено по границата между Казахстан и Узбекистан и захранвано от реките Амударя и Сърдаря. През последните 60 години повърхността на езерото бързо намалява поради отклоняването на двете заустващи реки за напояване на земеделски култури. В най-големия си размер Аралско море би заело почти цялата снимка горе.
Въздействие на отклоняването на реките върху Аралско море
Преди това Аралско море е било четвъртото по големина езеро в света по площ. Но от 60-те години на миналия век е намаляло до приблизително 10 % от първоначалната си площ. Опустиняването е видимо на югоизток, където изсъхналото езерно дъно се е превърнало в пустинята Аралкум. Този регион е една от най-новите пустини в света и се простира на 62 000 квадратни километра. Пясъчните дюни, изградени от ветровете, духащи през сухия пейзаж, се виждат в центъра долу на изображението. Освен дюните, бързото засушаване на Аралско море е предизвиква пясъчни и прашни бури, които оказват влияние върху качеството на местния въздух.
Екологични усилия и местно значение
На местния тюркски език "арал" се превежда като "остров", в миналото си Аралско море е било обширно езеро с над 1100 острова. Природният резерват "Барса-Келмес" е разположен на един от тези бивши острови, между останките на Северно Аралско море и Южно Аралско море. Резерватът осигурява местообитание за стотици растителни и животински видове. Като част от проект на Американската агенция за международно развитие за възстановяване на местната екосистема и срещу бавното засушаване се засаждат черните храсти саксаул (Haloxylon aphyllum), за да се помогне за възстановяване на популациите на местни растителни и животински видове. Те също така смекчават ефектите от прашните бури, като помагат за задържането на почвата.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари