Когато континенталните плочи се сблъскват преди около 12 милиона години, те не само издигат нови планини в Централна Европа - те създават най-голямото езеро, което светът някога е виждал.
Този огромен воден басейн - морето Паратетис - е местообитание на видове, които не се срещат никъде другаде, включително най-малките китове в света. Две нови проучвания разкриват как се е оформило морето и как промените в околността са помогнали за появата на слонове, жирафи и други големи бозайници, които скитат днес по планетата.
За да изгради тази хронология, палеоокеанографът Дан Палку (Dan Palcu) от Университета в Сао Пауло и колегите му събират улики от геоложки и фосилни записи.
Древният океан (море) се е простирал при най-обширния си размер „от Париж до Алтай“ в ранната кайнозойска ера. Бил отделен от древния океан Тетис с билото на Алпите, Карпатите, Таврийските планини, Кавказ. Черно, Каспийско и Аралско море са били фрагменти от Паратетис. В древни времена Паратетис е имал връзка със Средиземно море и Индийския океан.
Паратетис е обхващал повече от 2,8 милиона квадратни километра. Това е площ, по-голяма от днешното Средиземно море, отбелязват изследователите в статия в Scientific Reports. Техните анализи допълнително изчисляват, че езерото някога е съдържало повече от 1,77 милиона кубически километра вода, повече от 10 пъти обема на всички днешни сладководни и солени езера, взети заедно.
Но измененията в климата принуждават езерото да се свие драстично поне четири пъти през 5-милионния си живот, като нивата на водата спадат с 250 метра между 7,65 милиона и 7,9 милиона години. По време на този период на най-голямо свиване езерото е загубило до една трета от водата си и повече от две трети от повърхността си. В резултат солеността на водата в централния басейн на езерото - който съвпада точно с очертанията на днешното Черно море - рязко нараства с около една трета, толкова солена като днешните океани до ниво, равно на морската вода.
Тези промени унищожават много водни видове, включително много видове едноклетъчни водорасли и други малки свободно плаващи организми, съобщават изследователите. Същества, които биха могли да оцелеят в солената вода, включително някои мекотели, оцеляват, за да заселят отново езерото, когато то се разширява по време на по-влажните времена, обяснява Палку.
Скоро Паратетис става местообитание на голямо разнообразие от мекотели, ракообразни и морски бозайници, които не се срещат никъде другаде на Земята.
Много от китовете, делфините и тюлените, живеещи там, са били миниатюрни версии на тези в открито море, разказва еволюционният биолог Павел Голдин (Pavel Gol’Din) от Националната академия на науките на Украйна, Институт по зоология II Шмалхаузен, който не е участвал в работата.
Един от видовете, дълъг 3 метра Cetotherium riabinini - с 1 метър по-къс от днешния делфин - е най-малкият кит, откриван някога сред вкаменелостите. Подобен нанизъм може да е помогнал на тези животни да се адаптират към намаляващия Паратетис, пояснява Голдин.
Промените в климата, които предизвикват свиване на езерото, също повлияват на еволюцията на сухоземните животни, отбелязва еволюционният биолог Мадлен Бьоме (Madelaine Böhme) от Университета в Тюбинген. С падането на нивата на водата, новооткритите брегови ивици се превръщат в пасища - и горещи точки на еволюцията, отбелязва Бьоме.
Морето Паратетис е било местообитание на много видове, които не се срещат никъде другаде, включително Cetotherium riabinini (изобразен с човешки мащаб), най-малкият известен кит във фосилните записи. Кредит: Pavel Gol’Din; Lena Godlevska/Wikimedia Commons
Наскоро Бьоме и нейните колеги се фокусират върху геоложките записи в Западен Иран, където хрониките на седиментиите показват древните промени в климата. Фосилните записи показват, че в районите на север от Паратетис предците на съвременните овце и кози са се разхождали редом с примитивни антилопи. И в днешен Западен Иран, южно от езерото, процъфтяват предшествениците на днешните жирафи и слонове.
Четири продължителни засушливи периода, настъпили между 6,25 милиона и 8,75 милиона години, вероятно са накарали тези същества да мигрират на югозапад в Африка, съобщават Бьоме и нейните колеги миналия месец в Communications Earth & Environment. Тук те са еволюирали, за да създадат разнообразието от животни, с които сега се слави африканската савана.
Паратетис в епохата на неогена (миоцен, преди 17-13 милиона години). Кредит:Wikimedia Commons
Паратетис е обречен на по-печална съдба. Той престана да съществува някъде между 6,7 милиона и 6,9 милиона години, когато ерозията създавае излаз в югозападния край на езерото. Този проток - който вероятно сега е потопен под Егейско море - ражда къса река, която в крайна сметка намира пътя си към Средиземно море. Но огромното езеро загива с блясък. Палчу разказва: Водата, която се оттича от него, вероятно е издълбала „впечатляващ водопад“, докато изтича към морето.
Справка:
- Palcu, D.V., Patina, I.S., Șandric, I. et al. Late Miocene megalake regressions in Eurasia. Sci Rep 11, 11471 (2021). https://doi.org/10.1038/s41598-021-91001-z
- Böhme, M., Spassov, N., Majidifard, M.R. et al. Neogene hyperaridity in Arabia drove the directions of mammalian dispersal between Africa and Eurasia. Commun Earth Environ 2, 85 (2021). https://doi.org/10.1038/s43247-021-00158-y
Източник: The rise and fall of the world’s largest lake
Sid Perkins, Science magazine
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
БотоксПутю
В скална формация на Марс е открит органичен въглерод
Прост Човек
Колко бързо става квантовото вплитане? Учени го изследват в атосекунден мащаб
Прост Човек
Колко бързо става квантовото вплитане? Учени го изследват в атосекунден мащаб
Прост Човек
Последната теорема на Стивън Хокинг преобръща времето и причинността