Наскоро учен заяви, че е открил огромна дупка в озоновия слой, която за първи път се е появила над тропиците през 80-те години на миналия век, но досега остава непотвърдена. Но след публикуването на изследването му, ученият получава бърза критика от експерти, които определят изследването му като дълбоко погрешно.
„Изненадан съм, че това изследване изобщо е публикувано в сегашния си вид“, коментира Мартин Чипърфийлд (Martyn Chipperfield), професор по атмосферна химия в Университета в Лийдс в Англия, пред Science Media Center, независима британска пресслужба, която работи с изследователи, журналисти и политици за разпространение на точна научна информация.
„Твърдението в това изследване за такива големи промени на озона в тропиците не е откривано в други изследвания, което ме прави много подозрителен“, обяснява Чипърфийлд. „Науката никога не трябва да зависи само от едно проучване и тази нова работа се нуждае от внимателна проверка, преди да може да бъде приета като факт.“
Авторът на новото изследване, Цин-Бин Лу (Qing-Bin Lu), професор в катедрата по физика и астрономия в Университета Ватерло, Онтарио, заявява, че не е съгласен с критиките на Чипърфийлд и други учени. „Според мен тези критики са неоснователни и не могат да устоят на преглед на научната литература“, възразява Лу пред Live Science.
Противоречивият доклад бе публикуван на 5 юли в списание AIP Advances. Проучването е преминало през стандартния процес на партньорска проверка на списанието, при който независим рецензент определя, че е подходящо за публикуване, съобщава заместник-редакторът на AIP Advances. След това редакторите на списанието решават, че работата е достатъчно значима, за да бъде включена в техния сайт.
„Доколкото ни е известно, не сме получили съобщение от научната общност, което да поставя под съмнение неговата валидност“, казват от списанието. „Насърчаваме читателите и изследователите да се свързват с авторите, когато е възможно, за да обсъдят потенциални технически недостатъци.“
Нова дефиниция за „озоновата дупка“?
Озонът - газ, съставен от O3 или кислородни атоми, свързани заедно в групи от три - се образува в горната атмосфера на Земята. По-голямата част от озона се намира в стратосферата, атмосферния слой, който се намира на 10 до 50 километра над повърхността на планетата. Там газът действа като вид слънцезащитен крем, предпазвайки Земята от мощните ултравиолетови (UV) лъчи на слънцето.
През 80-те години учените установяват, че дълготрайните атмосферни замърсители, наречени хлорофлуоровъглеводороди (CFC), се разпадат на хлор и бром, когато са изложени на ултравиолетови лъчи отвъд озоновия слой. Тези реактивни елементи разкъсват молекулите на O3 и по този начин изтъняват областите на озоновия слой, създавайки "дупки", предимно над Антарктика, където студените атмосферни условия позволяват реакциите на разпадане на озона да се развиват много ефективно.
Обикновено озоновата дупка се дефинира като област, където концентрацията на озон пада под 220 "единици на Добсън" - мярка за броя на озоновите молекули в даден въздушен стълб, който се простира от повърхността на планетата до космоса. Откриването на озоновите дупки подтикна приемането на Протокола от Монреал от 1987 г., международен договор, насочен към постепенно премахване на производството на химикали, разрушаващи озоновия слой като CFC, и сега озоновият слой е на път да се възстанови според Световната метеорологична организация.
Но в новото проучване Лу предупреждава, че новооткрита озонова дупка може да застрашава живота на милиарди хора, живеещи в тропиците.
По-конкретно, Лу съобщава за откриването на „голяма и всесезонна озонова дупка“ в долната стратосфера над тропиците, на 10 до 25 км над повърхността на Земята. Тази дупка е подобна по "дълбочина" на сезонната озонова дупка, която се отваря над Антарктика в края на зимата и началото на пролетта, но обхваща площ седем пъти по-голяма от тази на пролетната антарктическа дупка според проучването на Лу.
„Целогодишната голяма тропическа O3 дупка може да предизвика голяма глобална загриженост, тъй като може да доведе до увеличаване на ултравиолетовото лъчение на нивото на земята и да засегне 50% от площта на земната повърхност, която е дом на приблизително 50% от световното население“, пише Лу в доклада си в AIP. „Излагането на повишени нива на UV-B може да увеличи случаите на рак на кожата и катаракта при хората, да отслаби човешката имунна система, да намали селскостопанската продукция и да повлияе отрицателно на чувствителните водни организми и екосистеми.“
Вместо да използва конвенционалното определение за озонова дупка, Лу дефинира дупка като "област със загуба на O3, по-голяма от 25% в сравнение с ненарушената атмосфера".
Озоновите дупки, наблюдавани над Северния полюс, са белязани от приблизително 25% спад на озона, така че това ново определение е оправдано, заявява той пред Live Science. Ключово е да се отбележи, че „не се наблюдава озонова дупка над тропиците според конвенционалното определение за озонова дупка“, тъй като общите нива на озон над тропиците падат над прага от 220 единици Добсън, отбеляза Лу в своя доклад.
Скоро след публикуването на изследването на Лу, Чипърфийлд и няколко други експерти споделят своите критики към изследването в Science Media Center.
„Няма „тропическа озонова дупка“, обяснява Пол Йънг (Paul Young), атмосферен учен от Университета Ланкастър в Англия и съавтор на "Научната оценка на изтъняването на озоновия слой за 2022 г.", доклад, изготвен от Световната метеорологична организация и ООН.
„Идентифицирането на „тропическа озонова дупка“ от автора се свежда до това, че той разглежда процентните промени в озона, а не абсолютните промени, като последните са много по-подходящи за вредните ултравиолетови лъчи, достигащи до повърхността“, подчертава Йънг. „Интересното е, че неговата статия също не се основава на огромната литература, която изследва и документира тенденциите на озона във всички региони на атмосферата.“
Концептуална анимация, показваща как химикалите, разрушаващи озоновия слой, се движат от екватора към полюсите. Химикалите попадат в капана на ветровете на полярния вихър - пръстен от бързо движещ се въздух, който обикаля Южния полюс. През следващите три десетилетия ще настъпи краят на ерата на големите озонови дупки. В проучване от 2014 г. учени от Центъра за космически полети "Годард" на НАСА твърдят, че до 2040 г. озоновата дупка ще намалява постоянно и ще бъде по-малка от 30 милиона кв. км. Учените ще продължат да използват спътници, за да наблюдават възстановяването на озоновата дупка, и се надяват да видят пълното ѝ възстановяване до края на века. Кредит: ASA Goddard Space Flight Center (CC BY 2.0)
Един огромен фактор, който влияе върху концентрациите на озон в тропическата стратосфера, е феномен, наречен циркулация на Брюър-Добсън, глобален модел на циркулация на въздуха, който изтласква озона от тропиците към полюсите, отбелязва Марта Абалос Алварес (Marta Ábalos Álvarez), изследовател от Департамента по Физика на Земята и астрофизика в Университета Комплутенсе в Мадрид. Тази циркулация се ускорява през последните години поради изменението на климата и това ускорение обяснява дългосрочните модели на намаляване на озона, наблюдавани в тропиците, разказва Абалос Алварес.
„Според мен на статията [на Лу] липсва необходимата научна строгост, за да бъде надежден принос“, коментира Абалос Алварес. „Тя съдържа много разсъждения със сериозни грешки и необосновани твърдения, противоречащи на предишни резултати, които са обосновани.“
Справка: Observation of large and all-season ozone losses over the tropics featured
Qing-Bin Lu, AIP Advances 12, 075006 (2022); https://doi.org/10.1063/5.0094629
Източник: Claims of new 'tropical ozone hole' raise controversy
Nicoletta Lanese, Live Science
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари