През 2013 г. 6-годишно момче, което посещава бреговете на езерото Мичиган със семейството си, попада в капан под 3,35 м пясък, след като в пясъчната дюна се отваря дупка.
Нейтън Уеснър се изкачвал по пясъчната дюна на територията на Националния парк Indiana Dunes, където съвсем неочаквано изчезнал. Момчето паднало в дупката, където останало в капан повече от три часа, преди да бъде освободено от спасителите.
Жива пясъчна дюна, планина Балди, Национален парк Indiana Dunes, гледана от плажа. Тази дюна е над 30 метра висока. Това е една от малкото „живи дюни" покрай езерото Мичиган. Нарича се жива, защото вятърът премества пясъка от едната страна на другата със скорост 1.20 м на година. Той затрупва гората от другата страна. Кредит: Tom GillFollow
(CC BY-NC-ND 2.0)
Геологът Ерин Аргилан (Erin Argyilan) се оказва на мястото по това време, където е проучвала скоростта на вятъра, съобщава Smithsonian magazine. Бременна в седмия месец, тя отива да проучи какво става и открива родителите, които се опитват да изкопаят момчето си от пясъка.
"При пристигането си на мястото нямаше очевидни признаци на смущения на повърхността, които да предполагат срутване на седименти", пише по-късно Аргилан и колегите ѝ в изследване на дупките от 2015 г. "Но приятелят на момчето, който присъствал по това време, съобщил, че са видели отворена дупка, отишли да проучат дълбочината ѝ и момчето се изгубило от поглед в дупката, която веднага се запълнила с пясък."
По това време тя казва на полевите работници с нея от Службата на националния парк, че инцидентът странен, като се има предвид това, което знаем за образуването на пясъчните дюни. Дюната се е образувала, като пясък се натрупва върху пясък, което повдига въпроса как под повърхността на пясъка се е образувала кухина, която е била стабилна, до известен момент, а след това става нестабилна и се образува дупка.
Аргилан решава сама да изследва явлението, разполагайки с няколко улики, на които да се опре. Пясъчната дюна, която се е образувала преди около 4500 години, оттогава се движи с ветровете.
"Планината Балди е голяма параболична дюна, която бързо мигрира към сушата над къснохолоценски пейзаж със стабилизирани реликтови параболични дюни, които са поддържали дъбови дървета, видими на аероснимката от 1939 г.", обяснява Аргилан в статията.
За явлението е писано и преди, включително в художествената литература.
"Виждаш ли, бабо, това тук е било борова гора преди много, много време. Тези дюни не са били тук, а само дървета. Но вятърът надигаше пясъка все по-високо и по-високо и накрая покри гората. Чисто до върха на дърветата", обяснява героят чичо Ханк в романа на Кен Киси от 1964 г. "Понякога велика идея" за момче, което попада в "дяволска печка".
"И накрая дърветата изгнили, оставяйки тези вдлъбнатини там, където са били, може би едва покрити отгоре".
От края на 30-те години на миналия век въздушните снимки показват, че дюната е обгърнала дъбови дървета.
Пясъчната дюна на планината Балди през 1939 г. и днес. Въздушни снимки, показващи развитието на планината Балди. Кредит: Argyilan et al., Aeolian Research, 2015 г. (CC BY-NC-ND 4.0)
Дъбовите дървета са били изгнили и са направили дупки. Трябва да се оибележи, че оставените пролуки са стабилни. Изследвайки дърветата с помощта на сканираща електронна микроскопия с енергийно дисперсионна спектроскопия, екипът открива причината.
"Анализите на погребаните дървета и заобикалящите ги седименти показаха, че сапротрофни гъби продължават активно да разлагат дърветата след погребването им, а в контакта между органичния материал и пясъците се наблюдава биоминерализация в богата на калциев карбонат спойка", пишат Аргилан и екипът ѝ.
"Предполагаме, че в рамките на дюната части от разпадналите се дървета постепенно се разлагат и запълват, а отворените дупки временно се стабилизират от богата на калциев карбонат спойка. Освен това дупките могат да съществуват незабелязано на повърхността, покрити от тънък слой пясък."
Снимки на (A) дупка, открита в щатския парк Силвър Лейк, Миърс Мичиган през 1985 г. с боров клон, видим на снимка (B). Кредит: Peter LundBorg; (C) „Дървен пръстен“ и (D) дупка, наблюдавани на земната повърхност на мигриращи дюни в Националната зона за отдих Oregon Dunes, Флоренция, Орегон. Кредит: Dina Pavlis, http://alottasand.com.
Екипът смята, че други "комини на разлагане в дюните" - като тези, открити в щатския парк "Силвър Лейк", Мичиган, и в Националната зона за отдих "Дюни Орегон", Орегон - би могло да са причинени от подобни механизми, макар че това изисква допълнителни изследвания.
"Там, където продължаващата вертикална ерозия пресича празнината, създадена от вертикално ориентираните стволове на дърветата, комините в дюните, получени от разлагане, могат да представляват потенциално невидима геоложка опасност в силно посещавани природни зони, какъвто бе случаят през 2013 г. в планината Балди", заключава екипът. "Нашата оперативна хипотеза все още се състои в това, че момчето е било поддържано от въздушен джоб, предполагаме, че то не се е плъзнало към дупката, а по-скоро под него е имало празно пространство."
Справка: Erin P. Argyilan, Peter G. Avis, Mark P.S. Krekeler, Charles C. Morris,
The origin of collapse features appearing in a migrating parabolic dune along the southern coast of Lake Michigan,
Aeolian Research, Volume 19, Part A, 2015, Pages 137-149,
https://doi.org/10.1016/j.aeolia.2015.09.008.
Източник: The Mystery Of How A Sand Dune Sinkhole Swallowed A Child On Mount Baldy, IFLScience
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари